Дори по стандартите на Кание Уест, ноемврийското шоу в залата "Боуъри" е голямо. Този клуб е избран за изненадващ концерт, който да отпразнува излизането на "My Beautiful Dark Twisted Fantasy," а битката за място в тази зала е жестока.
Билетите, изкупени на същия ден, в който са пуснати за продажба, не могат да гарантират входа на концерта. Опашката стига до завоя на улицата и повечето хора си остават там през по-голямата част от времето.
Дори тези, които успяват да влязат - рапъри, модели, представители на звукозаписни компании, Пи Диди, Спайк Лий и обикновени фенове, които са били достатъчно разумни да отидат няколко часа по-рано - трябва да чакат дълго, преди да успеят.
Най-накрая, много след полунощ, светлините притихват, но гласът, който се чува от тъмнината, не е Кание. Това е Джъстин Върнън, фронтменът на Bon Iver, облечен в черна тениска, с проскубана брада.
Феновете са дошли заради скандалния рапър, но първо трябва да изтърпят чувствителния самотник. Публиката се колебае за момент, след като Върнън започва да пее, а гласът му е изкривен от ефект, който го прави да звучи електронен и силен.
Скоро след това Кание се появява, а след него и други известни гости се качват на сцената - Ники Минаж, Джон Леджънд, Рик Рос. Но отново и отново, сцената принадлежи на Върнън, чийто мрачен фалцет преминава от песен в песен.
За 3 години вокалистът на Bon Iver се е променил до неузнаваемост
Последният път, в който Върнън е пял в Bowery, е през лятото на 2008 г., няколко месеца преди излизането на дебютния албум на Bon Iver - "For Emma, Forever Ago". Болезнен, уязвим, целенасочено наивен, албумът в по-голямата си част е записан в малка хижа в горите на Уисконсин, където Върнън се е скрил да лекува раните си от серия тежки раздели - с приятелката си и с групата си.
Въпреки че въздейства на стотици хиляди хора, "For Emma" безспорно е дело на един изолиран човек. И когато Bon Iver са на сцената на Bowery преди няколко години, Върнън през по-голямата част от времето е затворен - седнал и прегърбен, заобиколен от китари, усилватели и синтезатори.
На концерта на Кание обаче Върнън е тотално променен - и изглежда по-уверен заради присъствието на мултиплатинената звезда, а на моменти дори я и засенчва. "Lost in the World," последната песен от албума "Fantasy," е базирана на мотив от несигурната и уязвима творба на Bon Iver "Woods".
Върнън започва да пее акапелно и за повече от минута това звучи като неговия химн - електронния химн на Върнън, който описва себе си като "интроспективно и емоционално кънтри момче", докато тълпата крещи и подсвирква.
След песента, Джъстин Върнън, гордостта на градчето О Клер в щата Уисконсин и Канйе Уест се прегръщат и заедно напускат сцената.
Родното градче на Върнън е оформило голяма част от музикалния му стил
В О Клер живеят около 66 000 души. Въпреки че цялото семейство на Върнън се е преместило оттам - брат му е в Минеаполис, сестра му - близо до Сейнт Пол, а родителите му - в Хъдсън, Уисконсин, който е на един час път на запад - той продължава да живее там.
Наел е място в центъра на градчето - скромен апартамент с изглед към река Чипиуа. Освен това, там той е построил "April Base" - звукозаписно студио, разположено в бивша ветеринарна клиника, която се намира близо до къщата, в която е израснал.
Като тийнейджър, Върнън е висок, но достатъчно здрав, за да спортува - той е капитан на гимназиалния отбор по футбол. Въпреки това, той неуморно се посвещава на музиката още от 12-годишен, когато започва да пише песни за първи път.
И в колежа Върнън е близо до дома, оставайки в студентското градче на университета в Уискънсин в О Клер. Учебното заведение предлага едни от най-доброто обучение по джаз в САЩ.
По това време той свири в поредица от банди - като първа е Mount Vernon, група с джазова насоченост с цели 10 членове, един от които е саксофонистката Сара Дженсен, първата любов на Върнън.
Ако има човешко въплъщение на Ема от първия албум - защото Върнън твърди, че "Ема" е "място, мисъл, от която не можеш да се отърсиш" - това е Дженсен. Двамата късат преди края на колежа, но остават близки.
Върнън тогава свири на китара, един от недотам взискателните инструменти в джаз-среда. Той е учил религия и е правил опити да изучи теорията на музиката, но твърди, че не му се е получило. "Не исках да бъда някакъв спец," оправдава се той. "Изглеждаше ми сякаш другите ценят неща, които са по-скоро технически способности, а не усещането например".
Опитът му да смени града и атмосферата води до тотален срив
DeYarmond Edison е следващата му група. През 2005 г., след като е надраснала О Клер, групата, кръстена на бащиното име на Върнън, се мести в Рали, за да се пробва да пробие на по-голям музикален пазар в град, който да не е твърде мащабен.
Новото място обаче се отразява зле на Върнън. Под една или друга форма той свири с колегите си от групата - Брад и Фил Кук и Джо Уестърлунд - от тийнейджърските си години, и започва да се чувства творчески ограничен.
"Бях твърде зает да им угаждам, за да бъда добър автор на нови парчета," казва Върнън. После той се разболява от мононуклеоза, в резултат на което уврежда черния си дроб - и започва да се безпокои дали не става алкохолик: "Казвах си, че никога повече не искам да бъда на място, където се пие, защото ме боли," пояснява той, "но все пак го преодолях."
Всичко обаче се срива, когато Върнън пропилява всичко на покер. "Изгубих само $220 онлайн, но към този момент това бяха всичките ми пари," пояснява той. "Беше микрокосмос на останалата част от нещата от живота ми: "Виж се, не можеш да контролираш дори това."
Преди края на годината групата се е разпаднала, а Върнън се качва в колата си и се връща в О Клер. След кратък престой в дома на родителите си той се насочва към ловната хижа на баща си, разположена на територия от 80 акра северозападно от О Клер, където остава в продължение на месеци в края на 2006 и началото на 2007 г.
Новото начало: изолацията в гората и първичното пречистване
След няколко седмици сам в гората, по негови думи психологическото му състояние се е променило: "Когато е толкова тихо за толкова дълго време, това наистина започва да ти се отразява." И започват да се раждат песни.
Върнън акцентира върху усещането повече от всичко, експериментирайки с различни форми на манипулация на вокалите, включително Auto-Tune. Също така там той доразвива фалцета си, който за кратко е използвал в Северна Каролина. "Осъзнах, че имам много информация за горните регистри," казва той. "Изведнъж разбрах всички тези женски неща, които никога не можех да изпея."
Вокалистът, който е имал като втора специалност в колежа "женски изследвания", признава влиянието на дамите в музикалния бранш: Indigo Girls, Рики Лий Джоунс, Бони Райт (за която изключително много иска да продуцира албум). Това му помага и да не се притеснява да добавя по-богати емоционални теми в песните си.
На места "For Emma" звучи като плач, като дълбоко първично пречистване. Което пасва на думите на Върнън, че Bon Iver е повече "емоция", отколкото музикален проект. И той въздейства. Фенове редовно говорят с фронтмена и му казват как тяхната музика ги е излекувала душевно.
"Много странно ми е да чувам хората да говорят с мен за това," коментира той. "Защото нещата изглеждат така: 'Да, знам. И с мен постигна същото'." Във всеки случай издаденият от него без лейбъл албум получава хвалебствена рецензия от Pitchfork, което улеснява Bon Iver да подпишат с независимия лейбъл Jagjaguwar.
В края на 2008 г. албумът е в многобройни списъци на най-добрите заглавия от годината. Скоро следва и миниалбум с песни от същия период на име "Blood Bank". Питър Гейбриъл прави кавър на песен на Bon Iver - и Върнън е поканен да запише собствена песен за саундтрака на "Здрач: нова луна".
Сътрудничеството с Кание отваря нови музикални хоризонти за Върнън
Не минава много време - и се обажда Кание Уест. Уест е чул "Woods", песен от "Blood Bank", и иска да я семплира за новия си албум "My Beautiful Dark Twisted Fantasy." Върнън отива в Хонолулу за записи, като подготвя вокали за няколко парчета (и изненадващо се сприятелява с рапера от Маями Рик Рос).
"Fantasy" се оказва толкова важна за еволюцията на Върнън, колкото и за Уест. И двамата прехвърлят гласа и емоцията си на неудобни места като начин да преминат през труден период в живота си. "Woods" е един от първите опити на Върнън да дефинира собствено специфично звучене, докато DeYarmond Edison се разпада. "И досега получавам отплата, че следвах собствена посока тогава."
За новия албум на Bon Iver, фронтменът решава да си построи един вид собствена градска хижа: "April Base" е разположен насред 10 акра земя във Фол Крийк, югоизточно от О Клер. Преди няколко години той е купил мястото заедно с брат си Нейт, който сега е един от мениджърите му - и започва да го преоформя по свой вкус почти веднага.
Голямата зала, където някога е бил покритият басейн, сега е звукозаписното студио на Върнън, с висящ от стените филц, съчетан с дървен под от гимназиален салон, купен от Craigslist на безценица. През прозореца на едната стена се вижда контролната зала, където огромна дървена маса, на която е компютърът на Върнън, провисва от тежестта му, така че той си удря колената в нея, докато работи.
На стените са окачени поредица от китари, полароидни снимки на приятели, огромна релефна карта на Уисконсин и картина на Грегъри Юклайд, която Върнън е поръчал за обложката на новия албум.
Макар и дълбоко почувствани, песните в новия албум са малко на брой
Новите парчета не се раждат лесно. "Това са единствените 10 песни, които съм написал в последните 3 години," споделя той. "Наложи се да преровя всичко." Резултатът е по-скромен като обем, но и по-изчистен. Върнън използва подобни инструменти като последния път, но по-разнообразни в техническа и емоционална насока. От време на време той звучи почти като щастлив човек.
Тематиката както винаги е неясна: "Има откриване на любов, не нужда от любов, и това да преспиш с гаджето на твой приятел," разказва Върнън. Не че бихте могли да се досетите за това от текстовете. Песните се въртят основно около мелодиите - големи и всеобхватни - а думите са вторични, за сметка на емоциите, които предизвикват.
Често, когато пее, Върнън използва звучащи странно думи като "акрост", "мелик", "ноахид" и така нататък. Но смисълът е в мелодията, в текстурата, загатва се. "Не очаквам от вас да чуете това, което казвам," коментира той, "защото би ми било по-трудно да изрека думите."
Също така той се учи да запазва част от нещата за себе си: "За мен беше важно да се отърва от сюжетния аспект. Толкова е странно: хората пеят тъжни песни и след това се налага да ги пеят непрекъснато."
Неговото решение е да създава песни, които са "толкова неконкретни, че аз всъщност нямам намерение да използвам думи, които имат конкретно значение." Но пък тази неяснота има ефект на подкана и приобщаване за слушателите.
Сега голямата задача на Върнън е да предпази Bon Iver от "звездна болест"
"Bon Iver, Bon Iver" вероятно ще породи още по-голяма връзка с публиката - с мащаби, които Върнън досега не е изпитвал. За него запазването на Bon Iver като нещо "управляемо и сигурно" винаги е било сред основните приоритети. "Чувствам го като нещо свято," допълва той. "Не искам да го изпускам от ръце."
И той има няколко начина, по които да го запази интимно и лично. На турнетата на Bon Iver, Върнън не взима по-голям дял; всички от групата получават равно заплащане. "Чувствам групата малко като семейство," заявява той.
И вместо голяма счетоводна фирма, той е наел човек от Осео, на 30 км югоизточно от О Клер. Въпреки че от самото начало се е съгласявал песни на Bon Iver да се употребяват в ТВ шоута, той има колебания да предостави свое парче за филм.
Джъд Апатоу е искал да използва неща на Върнън в "Смешни хора", Върнън е протакал, докато това е отпаднало като вариант. "Албумът се превърна в нещо много лично за някои хора," обяснява той колебанията си. "Просто не искам да да отнемам това чувство от когото и да е."
