„Просто се заслушай", приканва ме мастеринг инженера Шон Бритън, докато от 34-годишната лента излиза гласът на Рики Лий Джоунс и за миг изпълва помещението, „музиката е заради това".
Бритън работи в Mobile Fidelity, компания, която взема мастъри от преди дигиталната епоха и ги прехвърля отново на плоча. Да, става въпрос за онзи носител от детството ни, който беше известен със своята чупиливост (кофти късмет, ако започне да прескача заради надраскване!), неудобен (край на страна А, ставаш, обръщаш, пускаш страна Б) и, най-вече, грамаден (големите колекции искат своя собствена стая).
В днешната епоха на mp3, поточно аудио и побиращи се на флашка колекции от хиляди песни, лабораторията на Mobile Fidelity може би изглежда като фабрика за Ford T, но всъщност това е един все по-успешен бизнес. Толкова успешен, че собствениците не могат да смогнат с намирането на записи от Франк Синатра и Боб Дилън за всички желаещи да дадат от 25 до 50 долара на плоча.
Ако трябва да вкараме ренесанса на винила в цифри, продажбите от 4.6 млн. на година представляват „скромните" 500% процента ръст спрямо 2007 г. Плочите явно все пак ще намерят начин за съвместно съществуване с дигиталното предлагане на музика. Всъщност, единственият губещ е 30-годишният компактдиск - перфектен, но лишен от душа носител, който някога е победил плочата на рафтовете на магазините, но сега отчита 13% спад на годишна база.
„Това е началото на нова епоха за качеството на звука", коментира Люк Ууд, президент на Beats Electronics (компанията на Dr. Dre за особено скъпи слушалки). Той допълва, че по-старото поколение винаги е ценило добрия звук, но вече даже и доста тийнейджъри искат нещо повече от компромиса на компресирания звук.
Робърт Харли от специализираното издание The Absolute Sound смята, че моментът е идеален човек да се оборудва с добра система за „топлия" звук. По думите му на изложението за потребителска електроника в Лас Вегас са били показани близо дузина аудиосистеми за прослушване на винил с цена от около 500 долара.
Повечето специалисти са на мнение, че има завръщане към двуканалния звук, а и въобще към слушането на музика като нещо повече от фон. „Никога не можах да харесам многоканалния дигитален съраунд запис. Винаги съм си представял, че групата свири пред мен, а не че съм седнал в срядата на сцената", картинно обяснява Дейв Скуулс, който е бас китарист. „Наистина, дискът ти дава по-ясни ниски и по-остри високи честоти, но го няма аналоговото „лепило", посочва той.
Бен Блекуел, който оглавява компания за производство и разпространение на плочи, посочва, че известни групи и изпълнители като The Black Keys и Adele издават албуми на винил. Според него търсенето е толкова голямо, че само възможностите на производствените мощности го задържа. Блекуел е реалист и признава, че не може да се стигне до продажбите от преди CD-то („100 000 продадени плочи би бил един феноменален успех днес").
Обратно в щабквартирата на Mobile Fidelity. Инженер Бритън и колегата му Вундерлих са готови с прехвърлянето на записа от 1979 г. Дебютният едноименен албум на Рики Лий Джоунс се мастерира на 45 оборота за още по-голямо качество на звука. „Нашата работа трябва да личи възможно най-малко", обяснява Вундерлих.
Бритън изпада във философски размисли: „CD-тата бяха удобни, свалянето на музика е даже по-удобна. Плочата е претенциозна - трябва да се грижиш за нея, да си купиш оборудване. Притесняваш се, ама... колко радост ти носи после".
