На 17-ти декември в зала Универсиада българската публика за първи път ще се потопи в дълбокия музикален свят на британците от The Cinematic Orchestra.
The Cinematic Orchestra са от типа музиканти, които търсят по-дълбок смисъл и по-велико изразяване. Едновременно с това са ужасно добри в боравенето с китари, ударни инструменти, флейти, лютня... С други думи The Cinematic Orchestra са онази банда джаз откачалки, които обичат Pink Floyd повече от Rush. Някои казват, че музиката им е като да сложиш на Бах стара кожена дърводелска престилка, да му пуснеш стари черно-бели детективски филми и... да му осигуриш много, много добър барабанист.
The Cinematic Orchestra не наблягат на имидж или странно поведение. Първият им албум - Motion, изскача изневиделица, но приковава вниманието на всички. Избран е за най-добър албум на годината от слушателите на Gilles Peterson. В следващия си албум те развиват оркестралния елемент. Следват участия в целия свят, на всички престижни места, клубове, зали и фестивали. Канят ги да свирят дори по време на връчването на наградата за цялостно творчество на Стенли Кубрик от Гилдията на режисьорите. Албумът Ma Fleur пък е записван като музикален кино експеримент. Първото гостуване у нас на британските виртуози е с подкрепата на Bushmills, което за пореден път подкрепя качествената и некомерсиална музика. С течение на времето бандата се превръща в нещо като 25-и кадър в музиката и начална нота в киното.
Събитието ще бъде открито със самостоятелния проект Grey Reverend на един от вокалите на групата - бруклинският певец, композитор и поет L.D.Brown.
Песните от дебютния му албум Of The Days (2011) му осигуряват договор с един от дъщерните лейбъли на Ninja Tune, участие в саундтраковете на няколко хитови телевизионни сериала и хвалебствени ревюта от критици и фенове.
L.D.Brown е роден в Пенсилвания и закърмен с джаза и инди рока от 80-те. Започва музикалната си кариера с класическата китара, която изучава при виртуозния си ментор Пат Мартино. По-късно обаче получава фокална дистония (невралгично схващане на части от ръцете). Въпреки невъзможността да се реализира като професионален инструменталист, той продължава музикалното си образование и задълбочава любовта си към акустични фолк и блус музиканти, като John Fahey, Bert Jansch, Joni Mitchell и Mississippi John Hurt.
Авторската му музика, на която ще се наслади и българската публика на живо, включва чувствени композиции, изпълнени само с акустична китара и глас. Без ефекти, без технологичните иновации в манипулациите на звука, сурови, истински, уникални песни в сивата зона между акустичния фолк, джаза, блуса и инди рока.
След края на концерта партито ще продължи в по-динамична посока, а зад пултовете ще застане Ерик Сан, по-известен като Kid Koala. Последното му гостуване у нас беше преди цели 4 години и тогава той впечатли и очарова публиката не само с танцувалния си сет, но и с личното отношение и специална подготовка за срещата с българските си фенове.
Освен притежател на едни от най-бързите ръце зад търнтейбъла, той умее да разказва приказки с джаз, класически хип-хоп бийтове, брейкове и страшни китарни рифове.
