Джон Ленън може да попадне в такава класация с не една и две песни. Но конкретно Imagine е събирателна песен, караща слушателя да си представи свят без разделение на класи, религии и политически възгледи. Всъщност най-известният и най-продаван сингъл от соловата кариера на Ленън представлява призив за световен мир.
Самият Ленън веднъж казва, че Imagine е „фактически комунистическия манифест, макар че аз не съм конкретно комунист”. Песента обаче надскача каквато и да е идеология, както и своето време (написана е по време на Виетнамската война) и с вечно актуалния си текст е една от най-изпълняваните песни в историята.
Емблематичната реге песен, написана от Боб Марли и Питър Тош. Според тогавашната му приятелка Естър Андерсън, Марли е бил много повлиян от живота на хаитяните и огромната бедност, в която те оцеляват. Затова той се вдъхновил да напише песента именно по време на турнето си в Хаити.
Неравенството и нарушаването на човешките права обаче са теми навсякъде по света и това осигурява на Get Up Stand Up постоянна актуалност и безброй кавър версии.
Една от най-откровено политическите песни на U2 е и една от най-обичаните в тяхното творчество. Текстът отпраща към събитията от 1972 г., когато британски войници убиват 26 демонстранти в северноирландския град Дери и отприщват вълна на сектантско насилие в британската провинция. Събитието остава в историята като Кървавата неделя.
В началото U2 са несигурни как ще се приеме песента, преди да я изпълнят в Белфаст, и Боно обещава „никога да не я изпълнява повече”, ако публиката не я хареса. Но Sunday Bloody Sunday е посрещната добре и все още се свири от бандата. Неведнъж на концерти Боно я е обявявал с уточнението: „Това не е бунтовническа песен”.
Оригиналът е стихотворение, написано от учителя Абел Мийропол и описващо крайностите на американския расизъм, по-конкретно практиката на линчуването. Най-известният вариант на песента е този на Били Холидей, но тя е изпълнявана и от доста други певци и е служила за вдъхновение на романи, поеми и друго творчество. През 1999 г. сп. Time я обявява за песен на столетието.
Класическата песен на Дилън описва случая на 51-годишна чернокожа сервитьорка, убита от Уилям Зензингър, млад тютюнев фермер от Мериленд. Зензингър получава присъда само от шест месеца, и то в същия ден, когато Мартин Лутър Кинг произнася своя реч „Имам една мечта” във Вашингтон.
По това време Боб Дилън е на 22 г. и се вдъхновява за песента, щом прочита историята по пътя обратно от Вашингтон към Ню Йорк. The Lonesome Death of Hattie Carroll си остава сред най-любимите от ранния период на неговото творчество и той все още я изпълнява по концерти.
Протестна песен по време на Виетнамската война, написана от Норман Уитфийлд и Барет Стронг през 1969 г. Уитфийлд първо прави песента с The Temptations, но после я записва отново с Едуин Стар и именно втората версия става хит, изкачил се на върха на Billboard Hot 100.
War си остава след най-известните протестни песни в историята и големи имена като Брус Спрингстийн са правили нейни кавър версии.
Пънк рок химн от едноименния албум на Green Day, критикуващ Америка по време на управлението на Буш и разрастването на новите медии. Вокалистът Били Джо Армстронг пее за начина, по който медиите предизвикват параноя и идиотизъм сред хората - а песента си намира много последователи сред младото поколение, възприемащи рефрена „Не искам да съм американски идиот”.
American Idiot е наредена сред топ синглите на десетилетието от Rolling Stone, а целият албум на Green Day със същото име се превръща в саундтрак на недоволните от управлението на Джордж Буш.
Най-новата песен в списъка може и да не блести с оригиналност, но е важна част от борбата на ЛГБТ обществото през последните години. Записана е по време на кампанията за Вашингтонския референдум 74, легализирал еднополовите бракове в щата Вашингтон. Посланието е просто - "Не мога да се променя, дори и да се опитвам, дори и да искам".
