Албум с неиздавани досега записи на Дейвид Боуи ще бъде пуснат няколко месеца след смъртта на музиканта.
Боуи създава The Gouster още през 1974 г. като соул / фънк експеримент, който впоследствие става вдъхновение за един от най-популярните му албуми - Young Americans.
Засега не е уточнена датата на премиерата (повече подробности се очакват през следващата седмица), нито пълният списък на песните в албума. В него обаче ще присъстват "Somebody Up There Likes Me", "It's Gonna Be Me" и 7-минутна "фънкизирана" версия на класиката на Боуи "John I'm Only Dancing" (от "The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars", 1972).
Както я описва дългогодишният му продуцент Тони Висконти - "Този път нашата версия звучеше така сякаш песента се изпълнява на live-парти в Харлем".
Висконти споделя, че The Gouster е създаден под влиянието на Боуи от соул-музиката и културата на афроамериканските общности в САЩ през 60-те и 70-те години.
"За мен Gouster беше непозната дума, но Дейвид я описваше като вид дрес-код, характерен за чернокожите тийнейджъри в Чикаго през 60-те години. Но в контекста на албума, значението му е свързано с поведението на гордите и стилни млади хора.
"Дейвид имаше голямо увлечение по соул-музиката, също като мен. Бяхме фенове на ТВ-предаването Soul Train. Не бяхме "млади, надарени и чернокожи", но адски много искахме да направим убийствен соул-албум - нещо, което изглеждаше напълно ненормално, но пък вече имахме примера на пионери като The Righteous Brothers", пише Тони Висконти.
Някои от демо-записите на Боуи, за които се твърди, че са част от The Gouster, могат да се чуят тук:
