Музикалната индустрия не винаги е благосклонна към истински талантливите музиканти или изпълнители. От десетилетия насам по-важен сякаш е имиджът – лицата, които публиката вижда и на които се радва, а не талантът или качеството на самата музика. И песните, и хората, които ги създават, са по-скоро продукт, който трябва да изкарва пари за продуценти, лейбъли и издатели.
Как се случва така, че двама мъже да се превърнат от едни от най-харесваните „музиканти” в света в синоним на измамата? От носители на „Грами” да се превърнат в посмешище; да бъдат обиждани и хулени, а доскорошните им фенове да завеждат съдебни дела, бесни заради това как са били подведени.
Това е трагедията на Milli Vanilli, a зад нея стои един хитър немски продуцент на име Франк Фариан. Човекът, когото членовете на Milli Vanilli по-късно ще обявят за „дявол”.
Тази история обаче започва доста по-назад във времето с друг фалшив музикален проект, разработен от „злия гений” на Фариан – популярните и в България диско икони от Boney M.
Преди да забърка един от най-големите скандали в музикалната история, Франк Фариан, чието истинско име е Франц Рутнер, е готвач. Насочва се към музиката и дори опитва късмета си като соло изпълнител. Още през 70-те години има малък успех с песента "Baby Do You Wanna Bump", която пуска под псевдонима Boney M. Името е взето от австралийско детективско шоу, което е гледал по телевизията. Песента става хит в Холандия и Белгия, което кара Фариан да види някакъв потенциал в концепцията "Boney M".
Тук се проявява истинският талант на германеца - не на сцената, а зад кулисите, където той бързо се учи да дърпа конците при оформянето на успешни музикални продукти.
Първият от тях е именно групата Boney M, носеща името, което самият Фариан е ползвал като псевдоним. Той решава да намери хора, които да служат като "лице" на групата за телевизионни изпълнения. Членовете са събрани бързо - Мейси Уилямс, Марсиа Барет и Лиз Мичъл, като Уилямс привлича към проекта и екзотичният танцьор от Аруба Боби Фаръл.
Първият албум на Boney M е издаден през 1976-а. Фариан вече е решил, че гласът на Мейси Уилямс и този на Боби Фаръл не са подходящи за запис, поради което те изобщо не участват в албума. Вместо това всички вокали за песните са записани само от Марша Барет, Лиз Мичъл и самия Фариан.
Точно така - мъжкият глас в песните на Boney M в действителност е не този на атрактивния танцьор Боби Фаръл, който е просто фасада, а на продуцента на групата.
С песента си "Daddy Cool" Boney M се превръщат в звезди и започват да се изкачват в класациите в Европа. Албумите се трупат, популярността расте, но Уилямс и Фаръл все още не са част от записите, макар да пеят на живите участия на Boney M. През 1978-а продуцентът Фариан дори разкрива публично, че Уилямс е само визуална част от групата. В началото на 80-те танцьорът Фаръл е уволнен, а скоро започва и упадъкът на Boney M.
Това може би донякъде се дължи на факта, че самият Фариан губи интерес към проекта. Групата се разпада през 86-а, а по-късно следват няколко опита за съживяването й в различни формати. Магията обаче остава през 70-те и 80-те и никога вече не е пресъздадена в онзи й блясък.
Фариан не стои със скръстени ръце. Веднъж вече той е успял да създаде успешна група, като е комбинирал хора с талант за пеене с такива, които са визуална атракция и радват публиката. Защо да не го направи отново?
Така се появяват Milli Vanilli.
Ролите на „лицата” в този проект са дадени на Фабрис Морван и Роб Пилатус - танцьори и модели. На двамата е отредено да бъдат представяни като дуо певци, макар че никой не изисква от тях наистина да пеят или да записват песните на групата. Фариан се е погрижил за всичко.
Първият сингъл на Milli Vanilli – „Girl You Know It’s True”, е записан изцяло от студийни музиканти. Според някои информации той е бил готов още преди Пилатус и Морван да са част от проекта. Песента започва да катери класациите в Германия, а през 1988-а е издаден и цял албум - All or Nothing. Славата на Milli Vanilli се прехвърля и в САЩ, а Пилатус и Морван стават още по-популярни без изобщо да пеят. Следват концерти на плейбек, милиони продадени албуми и една меко казано незаслужена слава.
Първите подозрения, че дуото не пее наистина се появяват на 21 юли 1989 г. по време на живо изпълнение по MTV в Кънектикът. Звучи хитът "Girl You Know It's True". Записът обаче забива и започва повторение на частта "Girl, you know it's...".
Морван и Пилатус продължават да танцуват и да се правят, че пеят, макар и само за няколко мига, след което бързо слизат от сцената. Повечето хора в публиката не обръщат внимание на случилото се, но съмненията започват да се трупат.
Проблемите назряват с американската версия на дебютния албум All or Nothing. Там Морван и Пилатус са посочени като единствени вокалисти. Това вбесява певеца Чарлс Шоу, който през декември 1989-а разкрива, че той е един от тримата истински изпълнители в албума, а Пилатус и Морван всъщност са измамници.
Има информация, че продуцентът Фариан е платил на Шоу 150 000 долара, за да му затвори устата и да го накара да се отрече от твърденията си.
Въпреки завихрящия се скандал, Milli Vanilli се превръщат в сензация, а дуото печели и награда „Грами” за най-добър нов изпълнител през февруари 1990 г.
В крайна сметка лавината вече не може да бъде спряна. Зачестилите въпроси по темата кой всъщност пее на записите са само единият проблем. Другият са самите Морван и Пилатус, които са поразени от славата и искат Фариан да им позволи да пеят в следващия албум. Продуцентът обаче не е съгласен и на 12 ноември 1990 г. разкрива истината:
Морван и Пилатус не пеят в записа. Оказва се, че феновете изобщо не са чували гласовете им и на концерти.
„Те не искаха да следват инструкциите и искаха да пеят, но не можеха, заради това спряхме с преструвките”, казва Фариан. След разкритията най-малко 27 съдебни иска са повдигнати срещу двете лица на Milli Vanilli и Arista Records, при това от слушатели, които се чувстват измамени. Стига се дотам, че компанията се съгласява да върне известна част от парите на хората, които са си купили албума или са ходили на концерт на дуото. Сумите обаче са символични – между 1 и 3 долара.
Следва чудовищна вълна на недоволство. Arista Records твърди, че не са знаели за измамата, но бившият мениджър на дуото отхвърля това, като заявява, че лейбълът е поискал служителите му да подпишат споразумение за пазене на тайна.
MTV също отнася критики покрай скандала. Обвиненията към телевизията са за това, че е променила музикалната среда и е насочил фокуса на младите слушатели към спектакъла, вместо към самата музика.
В същото време „хората с власт” не са особено трогнати от случилото се. Вицепрезидентът на Arista Records коментира, че не се чувства злепоставен от случилото се. „Не казвам, че целта оправдава средствата, но продадохме 7 милиона албума”, коментира той.
За мозъка зад измамата Франк Фариан също няма голям проблем. „Къде точно е предателството? Някой в Америка вярвал ли е,че Village People или The Monkees пеят сами? The Archies? Моля ви. Всеки го прави от 25 години насам”, коментира продуцентът.
Той не е доволен и от това, че американската преса търси вината в него. Според Фариан медиите в Европа били „по-готини”. „Пишат за това, но не ме изкарват Садам Хюсеин”, казва той.
На 20 ноември Пилатус и Морван дават пресконференция, на която обявяват, че връщат своята награда „Грами”. Продължават да твърдят, че са „направили сделка с дявола”, визирайки Фариан. Рапират и пеят в залата, за да докажат, че имат някакви умения, макар да не са на част от записа на Milli Vanilli.
В същото време става ясно чии са гласовете в албума и истинските певци формират групата The Real Mili Vanili. Пилатус и Морван обаче не са се отказали от славата и смятат, че ще могат да останат в музикалната индустрия, макар че в действителност те се превръщат в най-големите жертви на скандала.
Музикалните компании не искат да припарват до тях, въпреки че двамата все още се мислят за звезди. Грешат. Завръщането им пред публика е нелепо – в реклама на дъвки, която се подиграва с тяхното псевдо-пеене. Опитват се да си осигурят и кариери като актьори, защото мислят, че „имат потенциала” за това след ролите си в Milli Vanilli. Основната цел обаче остава издаването на нов албум.
Пилатус вече е поел по лош път. На 30 ноември 1991-а той прави опит за самоубийство в хотел в Лос Анджелис. Следват подигравки, че това е бил опит за привличане на внимание. Пилатус е приет в клиника за зависимости, а след кат излиза от там двамата с Морван се захващат с нов проект – Rob & Fab.
Новият им албум, носещ името на групата, се появява чак през 93-а като от него са продадени едва 2000 копия. Слушателите вече са забравили някогашните си любимци, превърнали се в синоним на нещо фалшиво. Впоследствие двамата мъже спират да си говорят, а проблемите на Пилатус с вредните вещества продължават. Той попада за кратко в затвора по обвинения за нападение и опит за грабеж.
На няколко пъти влиза клиники за зависимости, а на 2 април 1998-а умира след свръхдоза, смесвайки алкохол с лекарства.
Според Франк Фариан Пилатус е починал точно преди предстоящото голямо завръщане на Milli Vanilli. По думите на продуцента двамата изпълнители са се сдобрили помежду си, а също така и с него, а той е щял най-накрая да им позволи да пее. Няколко месеца по-рано обаче Морван е отрекъл възможността за събиране на „оригиналния” състав.
Така приключва легендата за успешната група, в която певците всъщност не пеят.
А кариерата на Франк Фариан не понася кой знае какви щети. Той продължава да работи с изпълнители като Meat Loaf, Eruption и No Mercy. През новия век създава и мюзикъла „Daddy Cool”, с който съживява част от славата на първия си “фалшив” проект.
“Дяволът” знае как да прави успешни продукти и пари и не се отказва от това.
