Уличните музиканти някак се превърнаха в задължителен градски пейзаж, в мелодичен акорд от градската врява. Понякога ги регистрираме с половин око или ухо, защото са потънали самотно в шумотевицата и вечното движение на всички наоколо. Е, 14 непринудени веселяци, въоръжени изцяло с духови инструменти и един маршируващ барабан, са съвсем друго нещо.
Представете си цял оркестър с медния арсенал на тромпети, туби, валдхорни, тромбони... Спираш, танцувайки.
Казват се Brass Against The Machine.
И това лято можеха да бъдат прихванати по старинни площади и улици из Западните Балкани, където статуите навярно биха разкършили тела, ако можеха, защото това правеха всички останали.
Момчетата, които пред публика се представят с фантастични прякори и малки имена, се запознават в Люцерн, Швейцария, тъй като са братя по "оръжие" от местната консерватория. „Идеята за групата дойде, докато свирех на улицата в брас квинтет. Помислих си, че ще е перфектно, ако имаме 10 духови музиканти и един барабанист", разказва Давид Рюфер, който държи един от трите тромбона в групата.
Повече от тях са швейцарци, двама са германци, но всички странят от рутината и железните правила, които в един момент превръщат музиката в средство, а не в цел. Затова предпочитат да сложат шапката на земята, да освободят умовете и музикалните си инструменти и просто да си изкарат добре - заедно с тези, които оценяват труда им.
През 2012 г. момчетата се озовават във френския град Екс ан Прованс, за да предизвикат късмета - и не си тръгват пет дни, в които не спират да свирят. „Успехът беше невероятен, така че решихме всяко лято да се събираме и да продължим този проект. В началото бяхме просто „Брас формация от Швейцария", но заради нарастващия ентусиазъм и публика се наложи да си измислим име, с което да се представяме", допълва той.
Хладен ум или гореща любов
Както вече сте се досетили, тук са намесени бунтарите от Rage Against The Machine, любима група на швейцарските ни герои. Иначе безсмъртното парче "Killing In The Name Of" в брас вариант е учудващо приятно - неслучайно толкова много музиканти го предпочитат за кавъри, независимо дали свирят на улицата или не.
„Това име все още носи послание. Изпипаните докрай, индустриализирани, винаги достъпни и поради тези причини почти безсмислени продукти от звуци, които днес наричаме музика, доведоха до намаляване на нейната стойност в съвременното общество. Застанали срещу тази машина, която чрез себе си отразява декадентското западно общество, ние се опитваме да се забавляваме, докато свирим, а не да печелим пари", коментира Давид.
Съдейки по реакциите на феновете и танцуващите тълпи, които увличат, Brass Against The Machinе биха имали бъдеще, но не бързат за никъде и досега нямат издаден албум. Рядко присъстват и в социалните мрежи. Извън лятото, част от тях свирят в различни оркестри в Швейцария, имат различни животи и хобита. „Ще поддържаме тази група жива. Не знам какво ще се случи в бъдеще, но мисля, че потенциалът й е огромен", категоричен е Давид.
„Факт е, че музиката докосва хората, без значение от каква култура са те. Не съм убеден, че музиката сама по себе си може да обединява хората, но със сигурност помага това да се случи", допълва той.
За тях няма забранени територии, казват, че и за брас музиката важи същото, така че ако ви се случи да ги видите на живо - отново през следващото лято, ще чуете микс от кавъри на поп, соул, рок, хип-хоп парчета, както и авторски парчета, включително композиции с балканска музика, писани от „Всемогъщия Грег". Той и колегите му определят типичното звучене по нашите географски ширини като „вълнуваща музика с душа".
На въпрос дали биха посетили България, той отговаря шеговито - зависи от толеранса на полицията, но иначе да, със сигурност. Ако това се случи, ще разберем. Когато 14 мъже прелъстяват улицата, се чува надалеч.
