Откакто българското кино живна - има-няма около година - и извади от ръкава си млади актьорски таланти с потенциал да разказват истории с различни функции, освен погалване на националното ни его и чувство за носталгия, едно име постоянно се появяваше пред погледа ми.
Елеонора Иванова.
От суеверие не искам да я определям като "младата надежда на българското кино", защото съм останала с впечатление, че веднъж като лепнат този етикет, после не следва нищо хубаво. А и самата Елеонора страни от заместителите на името си, колкото и живописно да са представени те.
Много от колегите в медиите я оприличават на Бет Хармън от сериала на Netflix "Дамски гамбит" заради яркочервената ѝ коса, други я сравняват с Пипи на Астрид Линдгрен, вероятно заради естествената детска енергия, която струи от всяка клетка в нея.
Но това, което аз видях, е младо момиче, което прави първите си стъпки в професията и като всеки новобранец (каквито сме били всички ние) изпитва доза неувереност смесена с горещ ентусиазъм да се развива в работата на мечтите си.
Нори, както я наричат приятелите, освен пронизващи очи и лице, което не може да забравите, може да се похвали и с впечатляващите си роли от "Шекспир като улично куче", "Чалга", сериала "Братя", театралната постановка "Игри в задния двор".
Основание да се говори за нея дава и работата, която ѝ предстои - постановката "Перфектни непознати" под режисурата на Стойко Мурджев, филмите "Платформата" на Николай Мутафчиев и The Wheels of Heaven на Бен Чарлз Едуардс
Пред Елеонора Иванова се отваря широк прозорец от възможности в далечното бъдеще, но тя не гледа толкова напред. Плановете ѝ засега спират до лятото - иска да отиде на море, да пие джин с тоник на плажа и да яде череши. А после ще мечтае за нещо друго.
Но колкото и да ми е приятно да си говорим за нищоправене под слънцето, няма как да пропуснем филма, за който артистичните среди у нас не спират говорят - The Wheels of Heaven на британския режисьор Бен Чарлз Едуардс.
С тази премиера целият свят очаква завръщането на Мики Рурк, а в България нямаме търпение да го видим заобиколен от български състав. В трилъра, освен Нори, участват Деси Тенекеджиева, Малин Кръстев, Светла Янчева, Радина Боршош.
Елеонора играе проблемната Ива, която среща непознато момче, а той ѝ дава сили да се изправи на крака и да намери своя път в живота. Но момчето не е обикновено, както твърди, тя е падналият ангел Луцифер, който е изпратен на Земята, за да отведе Ива към нейната съдба.
Тази роля отива при Нори, след като продукцията забелязала играта ѝ в документален филм и я помолили да изпрати свои записи, изпълнявайки задачи пред камера, която са ѝ възложили.
В този момент се подава главата на нейната 24-годишна, все още крехка, увереност в себе си.
"Когато чух, че ще участвам в този кастинг, страшно много се притесних. Не знаех колко хиляди пъти трябва да снимам това нещо (записите за продуцентите бел.ред.), за да съм доволна, да го изпратя и да покажа най-доброто от себе си. Затова си казах, че ще изпратя първия си опит. Това, което съм направила от първия път - най-инстинктивното, доверявайки се на природата си", разказва актрисата пред Webcafe.
Тази буря от несигурност е минавала през ума ѝ и преди.
"На "Чалга" вдигнах температура, не се чувствах добре" - споделя актрисата, когато я питам дали обича да се гледа в роля - "Свръхкритична съм, никога нищо не ми харесва, съдя се изключително лесно", казва Нори с усмивка.
Да е зрител на собствената си игра не е сред най-приятните изживявания в процеса на филмиране за нея, понеже очите ѝ непрекъснато шарят за недостатъци. Никога не е на 100% доволна от себе си, но много добре знае, че това е нормално за човек, който прави първите си стъпки в дадена кариера.
От годините ѝ в НАТФИЗ досега обаче се е научила да се доверява на експертната преценка - от режисьори, колеги, продуценти, семейството и приятелите ѝ. Не обича да слуша похвали, критиката ѝ е по-любопитна. Държи да знае какво следва след но-то, защото тази забележка ще ѝ помогне да израсте.
Този филтър е поставен от годините ѝ в НАТФИЗ, за които казва, че не са я възпитали само на конкретни актьорски механизми, а са ѝ дали цялостното отношение към работа. В Академията се повтаряло да не се влиза с мръсни обувки на сцената - метафорично и буквално - и критиката да не се слуша през егото.
Асистентът в класа на Елеонора - Мартин Киселов - често съветвал "да гледат на професията си с търпение и чувство за хумор".
Насоките му дават плодове на снимачната площадка на The Wheels of Heaven, когато Елеонора намира съмишленик в желанието ѝ да бъде насочвана, за да подобри играта си. Този съмишленик е Гари Стреч.
"Той (Гари Стреч) страшно много ми помогна в началото на снимките. Заговорихме на един и същи език, преносно казано - той не говори български. Помогна ми с разни актьорски трикчета, които бяха непознати за мен", разказва Елеонора.
Подобна "подкрепа" тя очаква и от публиката, която гледа филмите ѝ. Актрисата не трепери за своя "звезден миг", не чака моментът, в който най-накрая ще блесне, защото славата не е приоритетът-лидер, който я е изпратил към киното, телевизията и театъра.
Тя е на сцена, тя е изпълнител, защото иска да провокира силни усещания във въображението и душата на хората.
А ако публиката ѝ каже, че българските актьори много театралничат? Елеонора не бяга от въпроса, който регулярно циркулира из социалните мрежи след премиерата на български филм и има свое обяснение за тези мнения.
"Според мен театралничене не е точната дума, а неискреност. Камерата е лупа и когато има неискреност - не вярваш на 100%, че си този човек, при тези обстоятелства - се появява неистина и тя си личи", казва актрисата.
Но макар и да е съгласна, че персонажите трябва да се изпълват с достоверен характер, не смята, че прилаганото в Холивуд методично актьорство е за нея. Предпочита да чете героите си като книга и да се опита да ги заобича.
Вътрешното богатство на изкуството я води още от дете. Спомня си, че е била много малка, когато случайно хваща "Портокал с часовников механизъм" по телевизията, не можела да повярва на това, което се случва, и искала да предаде същите емоции и на други.
От съвсем ранна възраст е усещала наклонностите си към сцената, но Алекс и неговите друзя подпечатват интереса ѝ.
Актьорството става нейния голям кумир, а останалото е "губене на време". Преди да бъде приета в НАТФИЗ Елеонора е предпочитала да чете, да ходи на театър и да гледа филми. На чалга дискотека е отишла за първи път миналата година, когато с Мариан Вълев са снимали филма "Чалга".
"Може би съм имала скучно тинейджърство в сравнение с други хора, но за мен бяха прекрасни години. Приятелите, с които излизах, също се бяха посветили на изкуството и общо взето, темите, които ни свързваха, се въртяха около културата", припомня си актрисата.
В интервюто си пред Webcafe след премиерата на филма "Чалга" режисьорът Мариан Вълев постави силно ударение на разговора ни върху културната алтернатива за младите хора. Наблегна от нуждата за създаване на хубаво кино, театър, литература и поезия, за да може младите да не мечтаят единствено за бързооборотната слава.
След разговора с Елеонора Иванова разбирам какво е имал предвид Мариан.
Актрисата е на 24 години, не поставя социалните си мрежи на основно място в приоритетите си, а това, което най-живо я вълнува, са човешките истории и отношението на хората към тях.
"Приятно ми е, когато се срещна с публиката и разбера, че някой е почувствал нещо или си е задал някакви въпроси. Тогава няма значение дали аз съм доволна и дали съм си начесала егото. Това ме пали в киното и изкуството като цяло - да те накара наистина да настръхнеш. Дали ще е от отвращение, от тъга, от щастие... просто да разтърси цялото ти същество", споделя Нори.
