Ако има един-единствен негов филм, който да гледате, то това при всички положения трябва да бъде именно “Кървав спорт”. Истинска класика, превърнала се в култов филм със собствена фен база от милиони верни почитатели. Основан е на истинската (макар и доста спорна и непотвърдена) история на Франк Дюкс, един от пионерите на смесените бойни изкуства, който някъде в началото на 80-те участва в изключително таен и нелегален турнир в Хонконг.
В един момент Ван Дам и Дюкс дори стават добри приятели, но впоследствие всичко се разпада и се стига до съдебни спорове между двамата. И всичко това заради “Кървав спорт”.
Сам по себе си филмът от днешна гледна точка би изглеждал евтин, със слаб сюжет и още по-слаба актьорска игра. Над всичко това обаче изпъква талантът на Ван Дам, който бързо става известен като The Muscles From Brussels.
Млад и неопитен боец е трениран от мъдър и стар майстор на бойните изкуства чрез нестандартни методи, а целта е да се получи брутално кърваво възмездие. Историята е стара като света, но представена от Ван Дам, придобива един съвсем различен образ.
В случая той трябва да отмъсти за своя брат, който е брутално пребит от един от най-емблематичните злодеи в ерата на евтините екшъни от онова време - Тонг По, вероятно един от най-едрите типове, които някога сте виждали, и който в свободното си време обича да осакатява хора. Задължителна е и сцената на абсурдно танцуващия и мъртво пиян Ван Дам.
Тук много силно се усеща влиянието от “Робокоп”, като доста идеи от него са взети и са адаптирани към бойните умения на Ван Дам и Долф Лундгрен. Става въпрос за двама войници, които са убити по време на войната във Виетнам, но американското правителство ги съживява и ги превръща в смъртоносни машини.
При всички положения продължава да си бъде страхотен екшън и днес, все пак имайки предвид нивото на специалните ефекти от началото на 90-те.
Какво би могло да бъде по-добро от филм с Жан-Клод Ван Дам? Филм с двама Жан-Клод Ван Дам, естествено. Тук той играе братя близнаци, които представляват пълна противоположност като характери и са били разделени като бебета (че как иначе), а когато се срещат, единия става обсебен от гаджето на другия.
Какво следва? Епичен сблъсък на Ван Дам срещу самия себе си. Е, има го емблематичния Боло Янг, който отново поема ролята на противен злодей, както в "Кървав спорт".
Целият филм е прическата на Ван Дам в стил Сашо Роман от най-силните му години. Почти нищо друго няма значение. Нито че това е англоезичният дебют на големия екшън режисьор Джон Ву (“Лице назаем”, “Мисията невъзможна 2”), нито че участват специалистите в роли на злодеи Арнолд Вослоо ("Мумията") и Ларс Хенриксен ("Пришълецът").
Както винаги и тук имаме перфектна хореография на бойните сцени, която е допълнително подкрепена от типичния стил на Ву и използване на забавени кадри.
Нещо като "Умирай трудно", само че по време на хокеен мач. В крайна сметка кой ли екшън актьор от това време няма свой "Умирай трудно"? Стивън Сегал с “Под обсада”, Уесли Снайпс и “Пасажер 57” или Кърт Ръсел в “Извънредна заповед”. И тук наблюдаваме класическия сблъсък “сам срещу всички”, а в случая “всички” са банда бутални терористи, които убиват и екзекутират наред.
Досега сме виждали Ван Дам да прави шпагат на фона на изгряващо слънце над Хонгокския залив, в бар, в зала, на ринг, върху столове и даже между два камиона, които са в движение. В “Ченге във времето” той показва гъвкавостта си на барплот в кухня. Без определена причина.
Историята е пълна с безсмислици, но щом веднъж сте приели, че Ван Дам може да играе полицай, който пътува напред-назад във времето, значи може да приемете абсолютно всичко. Достигнете ли финалната сцена, където негови версии от бъдещето и миналото се бият едновременно с такива версии на главния злодей, разбирате че сте стигнали момент, при който логика и закони на физиката отдавна нямат значение. Важен е само Жан-Клод.
