„Басейнът" е красив, подривен и тревожен френски воаяж до най-дълбоките и интимни места на женската и творческа психика. Последните минути до известна степен компрометират иначе уважителните усилия на режисьора Франсоа Озон...
Франсоа Озон се опитва да остави финалът донякъде отворен за интерпретация, но в крайна сметка лошият вкус се настанява с използването на преекспонирания трик, при който събитията от филма са представени като плод на въображението на централния персонаж.
„Диваци“ бе свиреп, стилен и брутален опит за завръщане на Оливър Стоун в лигата на големите майстори, но неубедителният финал на филма в крайна сметка разваля всичко. Тази история за тройка млади плажни играчи в бизнеса с канабис, които се изправят срещу чудовищната същност на мексиканските картели, е разполовена в качествено отношение...
Дори и така „Диваци" щеше да проработи ако не беше обидно слабата кулминация, разведена с литературния първоизточник. Логичният край на историята е показан само като фалшива версия и след един от онези досадни моменти с „превъртане" на събитията се стига до друг, не толкова мрачен край.
Най-добрият филм на Антоан Фукуа е почти перфектен пример за подривна градска криминална драма, в която централен персонаж е аморален алфа-мъжкар с мрачен чар и излъчване на победител. Дензъл Уошингтън прави чудеса с тази роля и превръща образа на корумпирано ченге от Ел Ей в драматичен архетип. Той е алчен, хитър и егоцентричен. Възходът му е предпоставка за неизбежното падение. Образът е шекспиров по своя размах и ефект върху публиката...
Научно-фантастичният филм-катастрофа на Спилбърг функционира като солидна екранизация по жанровата класика на Хърбърт Уелс „Война на световете" почти до финала. Началото е най-силният сегмент от епоса за нашествие на извънземни и показва съспенс, разруха и паника в най-добрите спилбъргови традиции...
„Всичко е чук", казано на жаргон, до момента, в който не стане време за патетична хепиенд развръзка с любимия на Спилбърг „семеен момент".
Вторият филм от трилогията на Кристофър Нолан за Батман вече се смята за един от най-великите шедьоври на комерсиалното кино за последните две десетилетия и със сигурност е сред най-влиятелните заглавия на новия век. Филмът преформатира комиксовата естетика на персонажа и историята, представяйки Батман и Готъм като елементи от реалистична градска драма ала „Жега“.
Персонажът е велик и извежда целия филм на друго ниво до момента на финалната конфронтация на Жокера с Батман. Краят на този толкова завладяващ образ е евтин и недостоен на фона на показаното преди това, а моралните послания, пришити към третото действие, са плоски и разочароващи.
