Да отидеш на кино с детето си е хубав подарък за него, а понякога и за теб. Нищо, че си тръгваш малко по-беден от салона или че прекарваш част от времето си там подремвайки. Няколко студия в Холивуд се стараят всяка година по кината да вървят анимационни забавления, които да са подходящи за семейно гледане.
Миналата година такова заглавие беше „Тайната на Коко“. Той разказва за 12-годишният Мигел, който инцидентно се озовава в Земята на мъртвите. Нужна му е помощта на неговия отдавна починал пра-прадядо, за да се измъкне от там и да се завърне в света на живите.
„Тайната на Коко“ вече започна да трупа награди – спечели „Златен глобус“ и награда „Изборът на критиците“ за най-добър анимационен филм, а е номиниран и за „Оскар“. Т.е., критиците са харесали новото анимационно творение на студиото Pixar.
Но подобно на други филми на същото студио, не е проблем, ако заспите в киното, събудите се и погледате малко, после пак заспите... Защо? Защото историята на „Тайната на Коко“ не е много трудна за хващане, както вече ви е станало ясно. Но най-лесно тя може да се обобщи така:
Изгубено дете намира пътя си към дома.
(...същевременно откривайки и себе си)
А ето как започва описанието на сюжета на „Добрият динозавър“ от 2015-а:
„Действието се развива в измислена версия на планетата Земя, в която динозаврите никога не са изчезвали. Филмът проследява младия динозавър Арло, който неочаквано се сдобива с приятел човек, докато пътува из мистериозната и враждебна земя.“
Знаете ли защо Арло обикаля из тази „мистериозна и враждебна земя“? Защото е бил разделен от баща си и трябва да открие пътя към дома. Друг филм на Pixar, „Чудовища ООД“, излезе много по-отдавна – през вече далечната 2001-а. Ето какво казва Wikipedia за неговия сюжет:
„Във филма служителите на Чудовища ООД създават енергия за града си като плашат деца. Те самите обаче се страхуват, че децата са отровни за тях и когато едно дете влиза във фабриката, Съли и Майк трябва да я върнат вкъщи преди да е станало късно.“
Намирате ли прилики? В защита на Pixar, тук те съвсем малко са променили сюжета, като детето, което трябва да се върне вкъщи, не е главен, а поддържащ персонаж.
И стигаме, разбира се, до „Търсенето на Немо“ от 2003-а. В случай, че сте сред малцината, които не са гледали този анимационен филм, става дума за млада рибка на име Немо, която се е изгубила далеч от дома си. Както показва и заглавието, целта е той да бъде намерен и върнат в своя дом.
„Колите“ (2006), „Уол-И“ (2008), „Отвътре навън“ (2015), „Играта на играчките“ 2 (1999) и 3 (2010) в някаква степен следват подобни истории. Персонаж се губи (или е в капан) някъде далеч. Същият този персонаж трябва да открие пътя към дома.
Това е като „Одисея“ на Омир, но с повече говорещи картофи.
В книгата на Кристофър Буукър „Седемте основни сюжета“ са посочени, както може да се предположи и по нейното заглавие, други шест истории от които Pixar са можели да избират през цялото време.
В книгата са посочени: 1) да победиш чудовището; 2) от беден - богат; 3) приключение; 4) пътуване и завръщане; 5) прераждане; 6) комедия; 7) трагедия.
Първите пет от тези сюжети могат да завършат с щастливия край, от който един детски филм задължително се нуждае. В края им редът е възстановен и героят е научил важен урок за себе си.
Защото тогава Pixar така инатливо държат на сюжета „Пътуване и завръщане“ за повечето си филми? Отговорите са два. Единият е по-сладък, другият - не чак толкова.
Да започнем с по-неприятната хипотеза. Първият пълнометражен филм на студиото е „Играта на играчките“. Той е и огромен успех – не само прави 400 милиона долара в боксофиса, но и води до създаването на играчки, досущ като тези във филма. Освен това полага основите и на цял франчайз. Комбинираните приходи от всички 3 филма от поредицата се равняват на почти 2 милиарда долара.
Следователно, „Играта на играчките“ е нещо наистина добро за Pixar.
Филмовите студия обичат публиката им да е „предварително подготвена“ за това, което ще види. Твърде рисково е да се представят нови истории с твърде много изненади. Ако сюжетът „Пътуване и завръщане“ е проработил за „Играта на играчките“, защо да променят нещо в следващите си филми?
Това, разбира се, е по-циничният вариант. Другото обяснение е свързано с публиката, към която са ориентирани тези анимационни филми – деца и родители.
Кой е един от най-големите проблеми, които подобни зрители могат да си представят? Да бъдат разделени и да бъдат далеч от вкъщи. Кое е най-милото и стоплящо сърцето решение на този проблем? Семейството отново да се събере.
Трети възможен вариант на постоянното използване на една и съща формула може да бъде открит в мотива за инициацията или посвещаването - идеята за преминаването на героя от групата на децата в групата на възрастните.
Именно в тази концепция са налице фазите на отделянето от досегашната социална структура, преминаването през различни изпитания и завръщането в друга част на обществото, като героят вече е променен след всичко, което е преживял.
Този мотив се среща в народните предания и приказките, а ето, че под някаква форма оживява и на киноекран, служейки по някакъв начин за бъдещ пример за децата. Но ако не смятате, че сценаристите задълбават толкова, може да продължите да поддържате позицията, че всичко е за пари.
До момента „Тайната на Коко“ е изкарал над 650 милиона долара в световен мащаб. Това ясно показва, че сюжетът „Пътуване и завръщане“ все още не е мъртъв.
А също така ни обяснява и защо следващите анимации на Pixar, които ще гледаме, без значение с деца до нас в салона, или не, вероятно също ще имат сходен сюжет.
