Игралната версия на "Дисни" по "Книга за джунглата" буквално ни отнесе главите с изключителните си визуални ефекти. Маугли, изигран от истински актьор, си партнира с приказна компания от компютърно генерирани животни, които, за щастие на децата и на нас, трудно се различават от истинските.
Миналата година стилният фантастичен психологически трилър "Еx Machina: Бог от машината" ни запозна с прекрасната Ейва - робот, изигран от Алисия Викандер. Тялото на актрисата беше до такава степен обработено от визуалните ефекти, че единственото, което различавахме от нея, беше лицето й. Филмът представляваше истински триумф на компютърно-генерираните образи, при това облечени в доста интересен сюжет. Заслужено, усилията на екипа бяха наградени с "Оскар" през 2015-та - естествено за визуални ефекти - в интерес на истината постигнати с далеч нескромния бюджет от 15 млн. долара).
Никой уважаващ себе си списък на успешни филми с компютърно-генерирани ефекти не може без суперпродукцията на Джеймс Камарън от 2009-та "Аватар". Бокс-офис чудовището доведе компютърно-генерираните образи до нови висини - във филма имаше дори напълно измислена джунгла, която изглеждаше толкова реална, че направо ни се искаше да останем там. Няма дори да отваряме дума за това, че "Аватар" практически положи началото на цялото 3D кино, което гледаме днес, защото темата ще стане неизчерпаема.
Красивото творение на режисьора Анг Лий по едноименния роман на Ян Мартел разказва за приключението на индийското момче Пи, което се оказва на лодка в океана, заедно с бенгалски тигър. Е, тигърът е компютърно генериран. Не разбрахте? Възможно е - достоверността на кадрите във филма от 2012-та му донесоха цели 4 награди "Оскар" през 2013-та. Едната, естествено, заради визуланите ефекти.
Вероятно всички на планетата знаят, че силната половинка на бившата Бранджелина е главен герой в този филм. Или най-малко са виждали мемета на красавеца Брад Пит, превърнат в дете-старец. Този филм просто е прекалено реален, за да е истина. Е, истина е - благодарение на компютърно генерираните ефекти, заради които само за 1 месец след премиерата си до януари 2009 филмът спечели 7 награди и 18 номинации от различни американски академии и сдружения на критици. И разбира се - "Оскар" за най-добри визулани ефекти...
Не можем да изброяваме компютърно генерирани герои и да изпуснем Ам-гъл (Смеагол) или Gollum, както е английското му име. Героят от епоса "Властелинът на пръстените" беше прекрасно пресъздаден на екран от екипа на режисьора Питър Джексън. И въпреки че от излизането на поредицата минаха почти 15 години (първото появяване на Смеагол е през 2001-ва в "Задругата на пръстена"), Ам-гъл си остава един от любимите ни персонажи. Нали така, безценното ми...
Цялата втора половина на 2015-та и началото на 2016-та бяха посветени на гигантския епос "Завръщането" с участието на Леонардо Ди Каприо. Мечката, с която героят се бие, се превърна дори в нарицателно. Е, компютърно генерирано нарицателно, разбира се.
Далеч не всички визуални ефекти, с които са изпълнени първите три части на "Карибски пирати" са на ниво, което да впечатли. И все пак образът на основния злодей Дейви Джоунс в "Сандъкът на мъртвеца" и "На края на света" е нещо, което не може да се забрави. Героят с компютърно генерирано лице, както и хората от неговата шайка са толкова истински, че няма как да не се възхитим на майсторите на ефектите.
През 1993-та "Джурасик Парк" на Стивън Спилбърг взриви киносалоните. Динозаврите, които маршируваха тогава по екрана, смаяха света по същия начин, по който е направил това "Кинг-конг" през 30-те години на 20 век. Гигантските обитатели на древната земя изглеждаха толкова реално, че почти не си личеше, че става дума за компютърно-генерирани ефекти. Още тогава трябваше да се досетим докъде може да стигне Холивуд. А той продължава да ни изненадва...
И в този филм на Спилбърг компютърно генерираните ефекти бяха (а и продължават да са) на много високо ниво. Независимо че във филма няма един изцяло компютърно генериран герой, в него се съдържат холограмни образи, а героят на Том Круз мести екрани практически само с жестове. Дори днес това да изглежда като възможна реалност, не бива да забравяме, че през 2002-ра, когато излиза, никой още не е чувал за смарт-технологии. С една дума: филмът е пророчески.
