Кои са най-реалистичните психопати, които Холивуд е създавал

Топ 3 на най-правдивите образи на психопати във филмите и още три страшно въздействащи, но определено нереалистични персонажи

Снимка: Paramount Vantage

Антон Кригър - "Няма място за старите кучета"

Диагноза - първичен, класически / идиопатичен психопат

Снимка: Paramount Vantage

Според д-р Лайстед това е може би най-доброто представяне на психопата в киното. По негови думи наемният убиец Кригър върши своята работа и след това съвсем спокойно може да заспи през нощта, без да изпитва каквито и да е угризения на съвестта.

"В практика ми съм се срещал с такива хора - двама истински професионални наемни убийци. Те бяха студени, интелигентни, не изпитваха чувство за вина, тревога или депресия", коментира д-р Лайстед.

Снимка: Nero-Film

Ханс Бекерт - "М - убиец сред нас"

Диагноза: вторична, псевдопсихопатична, допълнителна диагноза на психоза

Снимка: Nero-Film

Този убиец на деца пречупва начина, по който са изобразявани дотогава психопатите. Ханс Бекерт е външно напълно нормален мъж, чийто вътрешен нагон е жаждата да убива. Това е "значително по-реалистично изображение на сексуалния хищник, който най-вероятно страда от психоза.

Снимка: Greycat Films

Хенри - "Хенри - портрет на сериен убиец"

Диагноза: Първичен, класически / идиопатичен психопат

Снимка: Greycat Films

Главен герой на този филм е човек, който търси нови и нови начини да убива хора. За него изследователите пишат: "Основната интересна тема тук е хаосът и нестабилността в живота на психопата. Любопитни са липсата на самопознание у Хенри, тоталната му липса на емпатия, емоцоналната бедност, както и добре илюстрираната невъзможност за изграждане на планове".

В другата крайност са нереалистичните, но изключително въздействащи психопати. Томи Удо от "Целувката на смъртта" (Kiss Of Death) от 1947 г. е типичен пример за това.

Прекрасен пример за това как по това време изобразват "лудия психопат". Образът на Удо е известен със страховития му смях и легендата разказва, че на по-късен етап актьорът Ричард Уидмарк многократно е бил молен да запише този иконичен злокобен смях.

Снимка: Paramount Pictures

След ареста от 1957 г. на серийния убиец Ед Гийн за канибализъм и некрофилия, става известно, че е имал странна връзка с майка си. Тогава се появява и историята за Норман Бейтс в "Психо", която отчасти е вдъхновена от този случай. Тук водеща е изратената сексуалност на убиеца. Но докато Норман е изобразяван като някакъв вид психопат, реалната личност Еди Гийн по-скоро е страдал от някаква форма на психотизъм и не е имал реална представа за действителността. Психозата е напълно различна диагноза от психопатията и често включва илюзии и халюцинации.

Безспорно, сър Антъни Хопкинс изиграва един от най-запомнящите се, енигматични и плашещи злодеи в киното - д-р Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата", "Ханибал" и "Червеният дракон". По-късно Мадс Микелсен се въплъти в ролята на психопата човекоядец. Въпросът е, че и този персонаж, макар и крайно въздействащ, не е правдив. Почти свръхчовешките интелект и хитрост, които Ханибал Лектър притежава, далеч не са толкова типични сред психопатите. Неговият образ е типичен пример за появилата се през 80-те и 90-те тенденция да се изобразява "елитния психопат".

Този спокоен, контролиращ тип персонаж има сложни вкусове и маниери, изключителни умения в убийството и е суетен, с почти котешки поведение. Тези черти, особено в комбинация, обикновено са не присъства в истински психопати.