За философа Аристотел смехът е характеристика на човека, която го различава от животните. За мислителя Франсис Хичисън той се ражда в отговор на възприятието за нелепост. За Фройд е "икономически феномен", чиято функция е да освободи "психическата енергия. А за нашите четирима главни герои смехът е супер сила и супер дарба за справяне с проблемите.
Срещаме се с четирима стенд ъп артисти, които още в предварителния разговор гарантират, че ще са в играта, само ако сме готови за забaвления до краен предел. За тях смехът не е специфична реакция, а перманентно състояние.
Актьорите Николай Станоев, Марина Александрова-Мандарина, Константин Лунгов и продуцента и музикант Васил Русев - Чайката знаят как да го предизвикат с лекота. Разговорът се движи по ръба - между сериозното и комичното, като залита палаво и в двете посоки.
В първите минути осъзнаваш, че тези четиримата могат да те просълзят от смях и вече дори усещаш лека болка в определени мускули. Осъзнаваш, че смехът след вдишване на азотен диоксит не може да се мери с еуфорията, която Ники, Косьо, Чайката и Марина носят със себе си.
В рамките на кампанията #ИЗЛЕЗ заедно с Audi quattro изваждаме навън хора, които по принцип сме свикнали да виждаме вътре.
А най-веселият квартет показва нагледно какво представлява усмихнат живот извън рамката, как се работи за удоволствие и как се излиза пред публика само с импровизацийка в десния джоб.
Четиримата се срещат случайно, макар да вярват, че няма случайности. Събира ги една особена артистична дивост, постоянна готовност за влизане в роля и нуждата от експерименти и различност. Скоро ще бъдат и във вашия град с новия си проект за стенд ъп комеди шоу, който започва през лятото. То е продължение на “Пощенска кутия за приказки” и има за цел да събира артисти от различни жанрове с чувство за хумор.
Ники Станоев - гелотолог от класа
От малък има способността да се появява с гръм и трясък и да събира присъстващите в кръг около себе си. За спокойствие на майка си, Ники завършва бизнесадминистрация, а за себе си - актьорско майсторство. По рождение е гелотолог - изучава смеха и хумора и техните психологични и психични влияния върху човека.
"От рано знаех, че ще бъда актьор. Още в училище във Видин участвах в различни експерименти. Един от тях е сформираната т. нар Каравеловска Академия, кръстена на училището ни. Раздавахме закачливи награди, като "бегач на училището"- тоя, дето най не се вясва в клас, "шикозен гардероб" за онази учителка, която ходи в един цвят отгоре до долу като промоутърка. И дори нямаше сърдити", въвежда ни в своя свят комедианта.
Голям пръст за актьорския наклон в живота му има психоложката на училището.
"Беше събрала най-палавите идиоти, сред които бях и аз. Крадяхме емблеми на коли, беше много модерно. Заменяхме си ги вместо картинки от дъвки турбо, после трябваше да ги връщаме... Та психоложката реши да ни подложи на арт терапия, която продължавам до ден днешен.
Единият ми дядо - бай Станой, известен видински кръчмар със сръбска жилка, беше управител на ресторант "Ловния парк". Аз бях част от програмата, взимах една напитка от бара, хващах микрофона и започвах да минавам покрай масите. Говорех какво ли не, всички се смееха, събирах даже и пари. Обичам вниманието на другите хора. Всичко, което правя за мен е силно, сериозно и драматично - просто хората ми се смеят".
Ники Станоев израства с две български и три сръбски телевизионни програми. Вместо анимационни филми, гледа МТV. Там вижда гуруто на своя живот, както сам описва MC Hammer.
"Покрай него ми лепнаха прякора Кольо Кенттъчдиса. Та бях си избрал тъпо-готини парчета, деветдесетарски като "Mista Dobalina". Направих хореография между този хит и няколко парчета на MC Hammer. И отиваме веднъж на семейно празненство с нашите.
Аз без да кажа на никого поръчвам на DJ-я тия любимите парчета и започвам да се мятам по сцената като червей на електрошок. С акцент върху крайниците, извършващи некоординирани движения. Бил съм в предучилищна възраст ", спомня си Ники.
Започва собствено стенд ъп комеди шоу в края на 2016 година. Набира скорост с #НИКИГОВОРИ за Музика! Stand UP Comedy Show и до ден днешен забавлява феновете си не само от екрана, но и на живо. Постоянно снима и холивудски продукции, които нарича "Щуротии".
"Казвам щуротии, защото е супер забавно. Защото чужденците не са ме типизирали както у нас като "комедиен актьор". В България като ме викат на кастинг си знаят, че ще пада смях. А чуждите режисьори ме харесват за евреин, гангстер.. Нещо като малък "gangsta sh*t", както биха казaли рапърите. Лек, агресивен и дребен - тип Джо Пеши. Злобно човече, което на фона на батките, които го охраняват, изглежда съмнително. Казваш си: "Не може тоя дребният да ги движи тия едряци" . Трябва да е много ненормален, за да имат респект от него".
Ники Станоев харесва да играе лошото момче. "Предизвикателство е, защото при мен ледът е тънък, винаги е налице опасност да се получи голяма смешка, ако се преиграе!Изкушавам се да пусна майтапче понякога, но всичко става само извън кадър.
Има едно такова подхлъзване, от което още не мога да се отуча. Докато репетираме, хората се сцепват от смях на нещо, което не е по сценарий и ти механично го заучаваш ако го повтаряш. И като дойде време за снимките - правиш това, което неволно си заучил и не е добре"
Понякога сравняват Ники Станоев като стил с Луи дьо Финес. Приема го като голям комплимент. Би се радвал повече обаче, ако хората научат неговото име. "Единият ми дядо много приличаше на него. Когато разбрах, че косата има срок на годност се уверих, че скоро и аз ще заприличам на него сигурно.
Интересното при дьо Финес като актьор е, че е много екстровертен. Нещата му са преиграни, но ти му вярваш, че неговият персонаж може да реагира единствено по този начин - това е актьорското майсторство. Да вярваш, че полицаят от Сен Тропе не може да бъде никакъв друг освен този, който е изиграл Луи дьо Финес - нервен, припрян, който не се доизказва".
Ники Станоев всъщност е впечтилил не малко чужди актьори и режисьори, които помнят добре маниера му на работа. Един от режисьорите на "Непобедимите" го разпознава още с идването си на снимачната площадка.
"Каза: запомнете добре това момче. Няма да имаме притеснения", спомня си Ники. И решава да се похвали с една своя малка гордост.
"Имах сцена с Райън Рейнолдс, докато снимахме "Бодигард на убиеца". Ама без реплики. Мълчах доста активно, а екипа много се смееха на това. Когато усетят, че си отворен и себеотдаден в професията, чужденците те допускат.
А в "Непобедимите" Мел Гибсън ми каза нещо много яко - "You know how to steal a line" - знаеш как да крадеш реплики, в превод. Няма по-яко от това"
Неговата рецепта за по-добър живот е кратка и ясна. Не трябва да се зацикля в злободневни теми и бит.
"Излезте навън. Огледайте се, отворете си очите, вижте какво имате около вас. Целунете хората до вас.
Когато нещо ви изкефи - изкефете му се на макс. Смейте се силно, а не го задържайте в себе си подминавайки и казвайки после "ей, да бе, това беше яко." Тук не става дума само за стенд ъп комеди или театър. Дори когато си в галерия, като харесаш картина - сподели го!"
По думите му в България, хората се притесняват да изразяват емоциите си. Не са екстровертни и се стискат. За артистите обаче е важно да имат обратна връзка.
"Защото аз разчитам на това. Навремето майка ми ми каза, да си търся сериозна работа, че иначе вариантите са два - казарма или на скарата на дядо Станой. И двете са свързани с много пот. Но направих избор"
Готов е да направи шоу навсякъде по света - стига да има добра акустика. В този ред на мисли върхът на Айфеловата кула отпада, защото е шумничко, но пък добра цел са лондонските клубове, а защо да не вдигнем нивото и до Ню Йорк и Чикаго. Засега му предлагаме обаче пътя към Витоша и едно Audi Q5.
"Важно е да се знае, че дори импровизацията се упражнява. Най-добрата е отрепетираната импровизация. Тоест хубаво е ти в твоя опит на сцената да се тунинговаш лека-полека и да предвиждаш как ще реагират зрителите, да ги попиваш и да им създаваш забава.
Не трябва да им реагираш особено за стенд ъп-а и никога не бива да сочиш някой от публиката вербално и да насочваш смеха да е върху него. Да му се подиграваш. Майсторите не правят така. Майсторите вкарват само ирония"
Преди да излезе на сцената Ники не мисли за нищо.
"Подреждам си всичко в главата, знам историите, измислени са от мен, аз съм ги подреждал, разписали сме ги с приятелите и вече като тръгне шоуто не върви така, както си мислил. В стенд-ъпа може да има гафове. Пинизът е да се измъкнеш, някои да си мислят, че го правя нарочно."
Това, което му липсва на българската стенд ъп сцена са ... "женки".
"Трябва да развиваме потенциала на нашите колежки. Трябват жени за комедийната сцена. Момичетата трябва да чупят гипса и да се заявяват ясно пред публиката" казва Ники. И насочва вниманието към една от набелязаните за тази цел актриси.
Марина Александрова - "перде като баща си" и "съпричастна като майка си".
В арт средите я наричат Мандарина или "Буйна лобода". Не само защото е абсолютен щурак и дивак. Прякорите й си имат габровска история.
"Веднага след като завърших НАТФИЗ, започнах работа в Габровския театър. В първия си работен ден изпуснах влака и се наложи да хвана един раздрънкан автобус. Закъснях зверски. От нерви си купих мандарини, които от притеснение човърках през цялото време. И оттам ми лепнаха прякора Мандарина. След това, понеже съм билкар и ям доста зелени неща ми казваха и "буйна лобода, защото винаги се вясвах с китка лапад или лобода".
Нарича себе си рециклирано дете. Отгледана е здравословно като високопланинска коза по планините и трудно се вписва в града. Родена е в семейството на художничка и музикант. Орисник в актьорството е актьорът Антон Горчев от "Козият рог".
"Видях го при контейнерите край театър София. Бяхме приятелски семейства. Позна ме и ме прегърна. Подари ми китарата си и каза: "Театърът да е в добри ръце". Това се случи малко преди да си отиде от този свят", спомня си Мандарина. Тази среща я разтърсва и се отправя към сцената, която и без това отдавна я дърпа към себе си.
"Още в училище ме отвлякоха да участвам в италиански мафиотски филм. Казаха: "Това хлапе е абсолютна панта и може да свърши много работа".
Казва, че в стенд ъп шоуто с Ники и останалите по-скоро ще влезе в амплоато на продуцент.
"Идеята ми е, като човек, минал през всякакви перипетии като актриса да се превърна в това, което не срещнах в началото на кариерата си - продуцент, който да ми помогне в професията".
Питаме няколко бързи въпроси Мандарина просто за да й се порадваме на отговорите.
Блиц:
Какво прави една дама с тези тримата?
- Много неща, първо ги оглеждам отгоре до долу, свалям им гащите, карам ги да правят неприлични неща, провокирам ги.
Липсва ли ти театърът?
- Не в никакъв случай
Кисела или сладка мандарина си?
- Леко люта понякога, с примеси на цитрусови плодове и грозде в моя коктейл от емоции и чувства. Може да очаквате всичко от мен на сцената. Обичам импровизацията.
Най-щурото ти забавление?
- Генерирам луди неща - за мен са психологически оправдани. Това, което наричат щуро за мен е нормална рутина. Обичам да се катеря по разни сгради, закачам се с непознати, флиртувам по всякакви поводи и обичам контакта с Ники, Косьо и Чайката. Те ме мотивират.
Комедията е...?
- Нещо много полезно. Постоянно се надсмивам над себе си. Елегантно се измъквам от диагнозата си шизофрения и живея с няколко жени в мен. Стъпвам леко.
На сцената...?
- Казвам много неща. Правя винаги това, което искам. Решавам проблеми със смях.
Къде има Марини Мандарини през лятото?
- Най-вече в топлите страни.
Какво ще направиш в stand up comedy шоуто ви през юни?
- Ще съблека първо артистите душевно, да са достатъчно честни и открити и да приемат всякакви реакции на публиката. Моята цел е да има и обратна връзка.
Васил Русев - Чайката - от "Тъмно" на светло
За себе си казва, че е непрекъснато под въздействието на магнитни бури и ходи като ударен с налъм. В софийските арт среди е нещо като градска легенда, заради историята си с култовата рок банда от 90-те години "Тъмно". Всъщност Васко Чайката е фронтмен, писател, сценарист, продуцент и композитор. Ако питате него обаче...:
"Човек, упражняващ разнообразни дейности в областта на изкуството и то упражняващ ги зле."
"Всеизвестен (разбирайте в кв. "Стрелбище") е фактът, че съм пишман режисьор, музикант, списвач..., но най-силната ми страна е, че съм и пишман човек. Ще се постарая да презентирам тази си супер сила и да я канализирам в името на общото благо", казва скромно Чайката. Като всяка странна птица опита му за летене зависи от атмосферното налягане.
"В последно време доста понапълнях и ми е трудно да се издигам, а и прекалено се нагълтах с кемтрейлс. Въпреки това, смея да твърдя, че мога да се състезавам с всеки дрон, а защо не и с боен самолет, управляван от нечий президент. Ако пък въпросът има подтекст: „До къде се простират мечтите ти?", бих казал - до топлия щанд в Била и до намаленията в Аванти".
На китара и "пиЯно" дрънка от дете, а "безмозъчни" текстове пише още от детската ясла. Смята, че са изцяло за домашна употреба. Но на нас ни е хубаво да наричаме труда му „шоу-бизнес". Прави се, че току-що е разбрал как живота го е свързал хем с шоуто, хем с бизнеса от малък. Но всъщност е в тази сфера от създаването на "Тъмно" - музикални идоли за много от децата на 90-те.
С другите двама - Деян и Епето се познават от първи клас. Учат в 7-мо, а като група ги събира ... "любовта към чашката".
"Случи се някъде в гимназията. Надушихме се, че надигаме бирички в парка и от дума на дума...: „Я да посвирим! Ти на какво можеш? Бре!" Започнахме да репетираме и се оказа, че ни се получава добре. По онова време беше цяло щастие да имаш инструмент, а за уредби и ефекти и дума не можеше да става.
Майка ми с много усилия купи българска китара, но тя беше толкова недомислена и неудобна, че на всяка репетиция ми течеше кръв, така че я облепих с лейкопласт - красота. Сега като се замисля, тогава май целите сме били в лейкопласт - облепяха се маратонки, за да може да се кара скейт, облепяха се колене, за да може да се кара байк, облепяха се инструменти, за да може да се свири, облепяха се и глави след битките между скинове, скейтъри, йотери и не помня вече какви ли други не бяхме"
Постепенно "Тъмно" набира скорост и един пролетен ден подписват договор за албум, осъществен с помощта на Румен Бояджиев.
"Знам, че надали много хора са чували за нас, но по онова време бяхме детронирали по продажби всички - от Дони и Момчил до Радка Пиратка. Ама за кратко, после ние взаимно се детронирахме и това беше. Смеехме се много!".
Не полита със славата, след като композира за "Каризма" и много други известни артисти. Може би защото не е гларус. Казват, че прякорът идва от сключените му вежди му, наподобяващи чайка в полет от детска рисунка.
"В мутренските времена като изхвърляхме някой през прозореца и се шегувахме, че докато пада, прилича на чайка в полет. От там ми идва прякора. Хе-хе!"
Всъщност тази странна птица Чайката се събира с друг странник - в проекта Бичето. Освен изявите в музикалния бранш, Чайката издава и книга. Част е от "Пощенска кутия за приказки", а сега и новото попълнение в бандата на Ники Станоев и Мандарина.
"Да си призная книгата ми е пълен провал - не е разпродаден и един тираж. Сбърках с името и обложката и с какво ли още не. Идеята ми беше да провокирам с всичко, но май леко попрекалих. Всъщност от доста места чух, че това е най-грозното издание на света, което е и единствената ми утеха. Така че, очевидно хич ме няма по комичния ефект.
От опит обаче знам, че има един закон - ако не ти е много на ниво текста, прочети го на диалект и хоп... получават се нещата. Не помня преди колко време беше, но бях написал доста сериозен текст, който обаче представих на трънски. Хората падаха по земята от смях, а аз всъщност им разказвам за някакъв, който го отвличат извънземни с цел обучение, но той е толкова тъп и по нашенски твърдоглав, че нищо не прихваща".
И така според Чайката тъжното си е тъжно, а представата за смешното е различна при всеки. Като цяло масовия вкус в това отношение е насочен към по-злободневни теми и такива от ежедневието.
"Това малко ме плаши, защото говори за липса на фантазия у повечето от нас. Забелязвам го не само в разказите, които се четат на „Пощенската кутия", но и навсякъде - хората се смеят на нелепи случки от живота, на просташки изяви или на шеги от сексуален характер. Няма лошо. Когато обаче нещата опрат до малко абстрактно мислене - край! Това сякаш е някаква непонятна територия, достъпна само за малцина. Поради тая причина и гледам да си пиша за това, което разбирам най-добре - черпнята и махмурлука.
Блиц
За какво обикновено си мислиш, когато си сериозен?
- За световния мир, екзистенциалната дилема и защо спряхме да бъдем хора. Ха-ха! Всъщност наистина си мисля и за тях, но най-вече за пиене, какво ще се готви и как така Байерн за поредна година отпадна от Шампионската лига.
Като беше малка Чайка, какво е най-лудото, което си правил?
- Като цяло бях добро дете и тотален отличник, всички обаче знаем израза „Тихите води са най-дълбоки." Помня, че непрекъснато бягах и ме търсеха с милиция. Веднъж в Китен просто тръгнах на разходка без да се обадя. Намериха ме след няколко часа - поливах се пред една станция с душ за забавление на останалите деца. Не разбирах какво лошо съм направил.
В Ахтопол пък скочих от втория етаж, за да се разнообразя и да си купя семки. Изпонатъртих се целия, паднаха ми половината нокти, но аз държах на своята променада. Така продължих бая години - пребивах се на ски, губех се в планината, разглобявах всичко, биех се (биеха ме), тормозех по-малките (мене ме тормозеха два пъти повече), взимах парите на съучениците си (после на мен ми ги взимаха по-големите). Обичайно за онези времена.
Как излизаш от рамката? Къде почиваш и какво за теб е приятното прекарване?
- От рамката на вратата излизам само за да си купя ракия и мезе. Това ми е движението. Преди доста спортувах, сега вече спортувам само на маса. Това че започнах от две ризи да си шия една, говори само за себе си. Инак - имам щастието да се занимавам с неща, които истински обичам и всъщност си почивам, правейки ги тях.
Как се виждаш след 10 години?
- Каращ втори пубертет, с присадена коса, много натрениран и с импланти в задника. Това по отношение на външния вид. Що се отнася до професионалната реализация - след това интервю мисля, че с политическата ми кариера е свършено, така че ще трябва да се насоча към нещо по-смислено. По принцип, на всеки десет години сменям попрището си и никога не знам на къде ще ме отвее вятъра. Това е моята представа за стабилност и устойчиво развитие. Поживём - увидим!
И ако смятате, че това интервю с Чайката е извън рамките на нормалния журналистически текст, само вижте разговора ни с Константин Лунгов. Четвъртият член на бандата супергерои на смеха.
Константин Лунгов - между куклите и туфлите
Косьо Лунгов притежава един от най-разпознаваемите гласове в озвучаването на анимационните филми и може би най-заразителния смях, който сте чували. Той е от онези актьори, които почти винаги импровизират.
За този разговор пристига тичайки от поредния запис. Бил е и врабче, и самолет в някои от популярните детски филми, а до преди малко се е въплътил гласово в толкова различни неща, че не може да ги изброи.
"Едно куче говори по най-различен начин", казва Лунгов с характерна интонация и вече си го представяме като един голям рисуван пес с нашийник на шипове и тарикатска шапка.
Бил е в казарма, имитирал е майори и се скатавал от задълженията на другите редници, но поне говори с усмивка за престоя си там. Не е син на преподавателя си от НАТФИЗ Боньо Лунгов, въпреки еднаквите фамилии, които двамата носят. Учи при проф. Лунгов за кукловод, но е и завършил балетист.
"През лятото исках да танцувам по морето. Благодарение на тогавашното ми гадже ме запознах с бъдещия ми преподавател в НАТФИЗ. Каза, че че хората, които работят за него по цял ден са на плажа, вечер играят, вземат много пари и е голяма забава. Видя ми се райско. Запознах се с Лунгов и той каза, че работи само със студенти. Аз се зарекох да стана негов студент, макар опитите му да ме спре. (смее се)
Родителите му винаги са го подкрепяли много - и за балета, и за актьорското майсторство.
"Записаха ме в 4-и клас на балет, но аз чак по-късно признах пред себе си, че всъщност харесвам това изкуство. Не си ме представяйте с палци, ние играем с туфли".
В хода на кариерата си Косьо се присъединява към първия импровизационен театър у нас. Наскоро участва в първия импро мюзикъл. Той е направен за 5 дни по проект на двама французи, които подготвят актьорите. Чужденците били очаровани от крайния резултат и така скоро Лунгов и компания ще тръгнат из Европа, за да се срещнат с тамошната публика.
В бандата на Ники, Мандарина и Чайката ще го видим отново на сцена.
"Весел е животът на актьора или поне аз се чувствам така. Като погледна назад, винаги съм мечтал да съм рок звезда. Исках да имам група, но така и не се научих да свиря на инструмент"
Но в Импро Мюзикъла се прави всичко на момента - графики, текст, танци, мелодия и песен. Това е фасулска работа за Косьо Лунгов, който и в ежедневието си играе.
Казва, че един блондин вирее трудно в София с толкова много фенки, но затова, ако го заградят, прибягва до крайности.
"Гоня ги с лоша миризма, въргалям се в тор, и ги отблъсквам."
Ако може да си избере тъжна, драматична роля би изиграл самотен писател. А всъщност в живия живот е непрекъснато по репетиции и записи, не може да готви и излиза само в любими заведения и клубчета с жива музика. Изборът между планината и морето за него е труден. Затова ако зацикли, отива на своето любимо място в Еленския Балкан.
Вдъхновя го всичко, защото е социален човек и дори изпада в абстиненция ако му намалят общуването с приятелите. Плакал е на сцена - по време на мюзикъла "Мулен Руж", където главната героиня Сатин умира в ръцете на своя любим.
"Когато си бил час и половина в действието, колкото и захаросано и клиширано да звучи, страдаш за Сатин. И плачеш. Аз лично дори и по време на репетициите пусках сълзи".
Задаваме няколко блиц въпроса на Косьо, за да го поставим под напрежение преди четиримата да ни покажат що е то Импровизация и Комедия на тема "автомобил в планината".
Блиц
Какво не знаят хората за куклите от театъра?
- Те са всъщност едни анимационни герои на живо
Анимацията ли пази детското в теб ?
- Да чувствам се много млад и дори вдетинен.
Българският театър е...?
- Във форма и се завръща ударно. Радвам се на колегите си. Гледах "Петел" в Младежкия театър и ви го препоръчвам. Има хубави и талантливи млади колеги, които имат страхотно бъдеще и то не както беше преди - да участваш в сериал или нещо подобно. В момента има качествени и различни постановки.
Импровизацията каква част от твоята игра е?
- В мюзикъл на 100%. Стремя се в постановки да не прекалявам. Там има поставен текст и режисьорско решение, с което се съобразяваш. Важно е да се слуша режисьорът.
Най-големият ти гаф на сцената е...?
- Срамен. Не мога да го кажа. Иначе съм играл с гипсиран крак и патерици и не е трябвало да се разбира, защото трябваше да танцувам.
Какво да очакваме с останалите трима от теб?
- Стенд ъп комеди! Нещо, което не съм правил!
Ще се справиш ли?
- Предизвикателство е. Надявам се, аз обичам да се самоиронизирам. Самоиронията е най-важна за нашето шоу, това е основното. Публиката трябва да те приеме като човек, който използва себе си, за да предизвика смях.
Ако можеш да избягаш в някой филм?
- Щях да съм във филм на Уес Андерсън.
