Пътуването по море винаги е било опасно, дори в 21 век с най-модерни кораби и средства за навигация и комуникация, отново остава рискът при навлизането в непредсказуемото море.
Засядането на контейнеровоза Ever Given в Суецкия канал предизвика не просто тежко задръстване на кораби за няколко дни, но и доведе до мащабни загуби за световната икономика.
Инциденти, човешки грешки, лошо време или война винаги са били основните причини за потъването на кораби. Най-известната катастрофа, разбира се, е тази на "Титаник", смятан за напълно неуязвим, но потънал още при първото си плаване.
Историята му е добре позната за всички (все пак кой не помни давещия се Лео Ди Каприо), но вероятно много хора все пак не знаят, че трагедията с "Титаник" далеч не е най-голямата.
Тук разглеждаме някои от най-сериозните морски катастрофи.
"Вилхелм Густлоф"
Круизният кораб представлява една от гордостите на нацисткото корабостроене, служейки като пропагандно средство за мощта на Третия райх. Първоначално е използван като кораб за пътешествия в Атлантическия океан и Средиземно море.
Всички каюти общо взето са идентични, а пътуванията с него били рекламирани като подходящи за всеки човек, защото това е "кораб без класи".
С избухването на Втората световна война нуждите на немския флот налагат той да бъде използван първоначално като полева болница, а след това и като щаб. В края на войната "Вилхелм Густлоф" е изпратен да евакуира войници и цивилни от Полша, където настъпват съветските войски.
Според информациите от пристанището в Гдиня се качват над 10 500 души, повечето от които цивилни. Корабът бил маркиран с бяла боя и червен кръст - знак, че не е военен. В същото време обаче по него има и въоръжение, което го превръща в легитимна цел.
Така, на 30 януари 1945 г., по пътя обратно към Германия е торпилиран от съветската подводница на капитан Александър Маринеско. Корабът е ударен от общо три торпеда. Голяма част от екипажа загива при експлозиите, а почти всички спасителни лодки се оказват замръзнали заради ниските температури.
В резултат на това едва 1200 души успяват да се спасят, а над 9000 души загиват в ледените води на Балтийско море.
"Доня Паз"
През 80-те години на миналия век "Доня Паз" е един от големите транспортни фериботи в Югоизточна Азия. В онези години обаче мерките за безопасност в региона не са на особено високо ниво. Така, няколко дни преди Коледа на 1987 г., близо 4300 души (два пъти повече от капацитета на кораба) се качват на борда му за курс от остров Леите към филипинската столица Манила.
По пътя "Доня Паз" се сблъсква с танкера "Вектор" в предколедно натоварения проток Таблас. Ударът между двата кораба предизвиква огромна експлозия, от която да се спасят едва 26 души.
Докладите след катастрофата посочват, че въпреки ясната видимост и доброто време, нито един от двата плавателни съда е подал знак, че изобщо вижда другия. По времето на трагедията на мостика на "Доня Паз" няма висши офицери, а пък танкера се движи без сигналчик на смяна.
"Лузитания"
По време на Първата световна война немският флот първи започва да използва активно подводници, чиято дейност едва по-късно започва да бъде ограничавана от военните конвенции. През 1915 г. такива няма в действие, а всеки кораб в морето се брои за цел.
Така на 5 май 1915 г. немската подводница U-20 торпилира британския пътнически лайнер "Лузитания" в близост до ирландските брегове. По време на атаката корабът превозва над 170 тона артилерийски снаряди, но и 1962 пътници и екипаж. От тях загиват почти 1200 души, включително 128 американци. Потапянето на "Лузитания" предизвиква международен скандал и става една от причините за включването на САЩ във войната две години по-късно.
"Kиянджа"
След края на Втората световна война Китай попада в разгара на гражданска война. Към декември 1948 г. комунистическите сили вече са взели превес и напредват към мегаполиса Шанхай, откъдето хиляди бежанци се опитват да избягат. Официално над 2100 от тях се качват в претъпкания кораб "Киянджа", но според записите след това пътниците реално се оказват няколко пъти повече.
Не е ясно какво точно се случва, като основната версия е, че корабът попада на морска мина в устието на река Хунгпу. При последвалата експлозия загиват между 2700 и 3900 бежанци.
Едно от интересните неща в случая е, че години по-късно "Киянджа" е изваден от реката, а част от корпуса му е използвана за друг кораб, останал в експлоатация чак до 2000 г.
"Султана"
На 2 април 1865 г. се случва и най-смъртоносната катастрофа в американската история. Няколко седмици преди това е приключила гражданската война, а силите на Съюза опитват да превозят обратно към домовете им хиляди военнопленници, които са били задържани от Конфедерацията.
За целта се използвали цивилни пътнически параходи, чиито собственици се възползват от благоприятна възможност да припечелят пари от правителството далеч преди времената на обществените поръчки. В случая на "Султана" са били спестени средства за критичен ремонт на котелите, а самият кораб е натоварен с 2137 души - шест пъти повече от максималния капацитет на парахода.
Стотици от тях загиват в момента, в който три от котелите се взривили, а останалите се оказват затворени в капан при пропадането на претъпканите палуби. Общо загиналите са над 1200 души.
"Монблан"
През 1917 г. Канадското пристанище Халифакс служи като важен снабдителен пункт за британската армия по време на Първата световна война. От там се превозват войници, провизии, снаряжение и муниции в посока Европа. Френският "Монблан" е натоварен именно с това - 200 тона тротил, 10 тона нитроцелулоза, както и 2300 тона взривоопасна пикринова киселина.
При излизането си от пристанището "Монблан" се сблъсква с норвежкия "Имо" и започва неконтролируемо да се приближава към брега. Гледката привлича хиляди хора, които стоят по кейовете, за да наблюдават вече горящия френски кораб. Пламъците за минути го обхващат морския съд и в крайна сметка той се взривява, помитайки цял квартал от града. Загиват почти 1800 души, над 9000 са ранени, а 1600 сгради - напълно изравнени със земята.
"Льо Джуула"
На 26 септември 2002 г. сенегалският ферибот е трябвало да достигне до столицата Дакар по река Гамбия. Времето в този ден обаче е изключително лошо, а корабът превозва поне 2000 души, при максимален капацитет от 550. Впоследствие се оказва, че вероятно половината от пътниците нямали дори билети. Смята се, че в тази трагедия загинали над 1860 души, много от които ученици.
