Нова порция от общо 1500 документа за убийството на бившия американски президент Джон Фицджералд Кенеди през 1963 г. беше разсекретена от Националното управление на архивите на САЩ.
Те съдържат много бележки от срещи на ФБР и служители на други агенции с информатори, като при голяма част от тях фокусът е поставен върху потенциалната "съветска връзка" на фактическия убиец на Кенеди - Лий Харви Осуалд.
Според разсекретените документи службите са обърнали много сериозно внимание на тази теория, според която зад покушението може да стои СССР. Така ФБР и ЦРУ проучват някои по-странни и отдалечени от самото разследване версии, като например факта, че "полският шофьор на съветското посолство" в Австралия се свързал с американците и съобщил, че СССР може да е замесен в престъплението.
Също така от документите се разбира, че ЦРУ е обърнало специално внимание на факта, че Осуалд е получил виза за пътуване до СССР за рекордно кратко време - 2-4 дни, докато обикновено това се правело за седмица-две.
Много внимателно са били проверени неговите възможни контакти с комунисти - както в Русия, така и в САЩ, а също така са изследвани документи още от началото на 40-те - 20 години преди самото убийство, за да се провери и оцени вероятността действително Съветският съюз да е бил намесен в атентата.
В разсекретените папки се пазят документи за състоянието на хазартния бизнес в Куба, доклад за определен "субект от Чили" и удостоверение за родената в Ростов на Дон Людмила Берджанская.
Освен това има документи на ФБР за разкриването на 1,7 милиона фалшиви долара и за работата на специалните агенти на ФБР по света.
Въпреки това обаче специалистите по американска история и по-специално тези, които се занимават с Джон Ф. Кенеди, са скептични - както за "съветската връзка", така и за новите разсекретени документи.
Според тях нищо от това, което е било извадено на бял свят сега, не може да постави каквито и да е съмнения върху заключението от доклада на Комисията "Уорън", според което Лий Харви Осуалд е бил единственият стрелец в Далас през ноември 1963 г.
Новите документи са разсекретени по силата на Закона за събиране на доклади за убийството на Джон Ф. Кенеди, приет от американския Конгрес през 1992 г., след като излиза филмът на Оливър Стоун - JFK, където известният режисьор разглежда мистерията около убийството на президента. Там се лансират наново поредица от конспиративни теории за това кой може да стои зад атентата, което подхранва и без това съществуващите съмнения по случая.
Цялата колекция от документи трябваше да бъде отворена за широката публика до 2017 г., но тогавашният президент Доналд Тръмп забави разсекретяването на голяма част от документите с мотива, че е бил предупреден от някои агенции да не го прави, тъй като по този начин може да се застраши националната сигурност, работата на правоприлагащите органи и част от външните отношения на страната.
През октомври тази година Джо Байдън предприе подобни действия, като според публикуваното от него изявление по темата архивите около убийството на Кенеди ще бъдат разсекретени, но без онази част от тях, която службите са препоръчали за "продължително отлагане".
В момента американското правителство дава на службите още една година да прегледат тези документи, които предпочитат да не достигат до широката публика. Така в момента остават около 10 хил. документа, които не са пуснати свободно, като това потенциално трябва да стане към декември 2022 г., ако американският президент не реши нещо друго.
Мнозина изследователи бяха разочаровани от това решение, като това разочарование отново излезе на преден план при сегашното разсекретяване на файлове. Според историците в новите близо 1500 документа няма нищо ново, което да бъде научено по случая.
Според историка Лари Сабато от Университета на Вирджиния - един от водещите изследователи по случая с убийството на Кенеди, тук не е толкова важно да се намери някакво ново доказателство, колкото фактът, че самата липса на прозрачност подхранва множеството конспиративни теории.
Той и много от колегите му са на мнение, че ще са нужни няколко седмици за внимателно преглеждане на документите, за да се види дали в действителност няма някоя нова улика, но според тях няма много надежда за това.
