Защото Одрин падна

Когато пишете военна история, не обезглавявайте войските. Народът трябва да познава своите пълководци. Не пишете еди-коя-си част извършила еди-какво си, а пишете „частите на еди-кой си началник извършили еди-какво си“. Началникът е главата, а частта е тялото. Какъвто е началникът, такава и частта. Славата принадлежи на цялото, а укорът на главата. Няма лоши части, има лоши началници.

Тези думи принадлежат на един от най-големите български генерали - човекът, който ръководи превземането на смятания за непревземаема крепост Одрин по време на Първата Балканска война - ген. Георги Вазов.

Семейство Вазови е дало на България няколко изключително славни личности - писателят Иван Вазов, лекарят Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политикът Борис Вазов, и не на последно място - генерал-лейтенант Георги Вазов - героя при Одрин.

Всички те отрасват в спокойна, патриархална среда, където специално внимание се отдава на образованието, на уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Бащата Минчо Вазов е крупен търговец и предприемач, собственик на някои от най-големите дюкяни в центъра на Сопот, търгуващ и във Влашко, така че на семейството не липсва нищо.

Той обаче често пътува, така че във възпитанието на децата голяма роля играе майката - Съба Вазова. Тя разпалва у тях желанието за знание. Така още на 7 години Георги Вазов е пратен във "взаимното училище" в Клисура при даскал Начо Труфчев, където се представя добре в усвояването на учебния материал. Четенето му върви и често се случва баща му да го кара да чете вестници пред събралите се гости в дюкяна.

През 1873 г. завършва взаимното училище в родния си град, но поради здравословните проблеми, които има баща му, се налага да работи в сопотския дюкян.

Въпреки това желанието му да продължи образованието си е силно и той се записва в Априловската гимназия в Габрово през есента на 1874 г. Там се сближава с видни бъдещи генерали и професори като Иван Фичев, Димитър Гешов, Б. Балабанов, Михаил Савов и др.

Георги Вазов обаче не успява да завърши училището, тъй като е изключен заради организиране на бунт през 1876 г. По това време избухва Априлското въстание, в което Сопот не взема участие. Въстанието завършва с разгром на Клисура, но градът все пак вижда зверствата на башибозуците. Това оставя трайна следа в бъдещия генерал.

Година след това вече активно се говори за нова война между Русия и Османската империя, която да освободи България. По това време Георги е в Олтеница, Румъния при брата на Минчо - Кирил, който дава продоволствия на руската войска. Когато обаче става ясно, че руснаците са преминали Дунав при Свищов, той бяга там и се включва към освободителното настъпление.

Там той се среща с брат си Никола, който му разказва за съдбата на семейството им и че баща им е убит от турците, а братята им Владимир и Борис, с баба им и майка им, са отведени като пленници в Пловдив.

Малко след това Георги започва работа като писар в руската администрация, където негов колега е бъдещият писател Алеко Константинов.

След войната то е сред десетимата младежи избрани да заминат в Одеса, където да посещават юнкерското училище. Георги го завършва през 1880 г. и се завръща в България, постъпвайки в Българската земска войска. При пристигането си в България, в гр. Варна, е приведен в чин подпоручик и е приравнен към втори випуск на Софийското военно училище.

Заради конфликт между Георги Вазов и руски капитан, Георги моли брат си Иван за съдействие да бъде прехвърлен в милицията в Пловдив – Източна Румелия. Според някои преместването е поискано, защото бъдещият генерал е бил обиден от самия княз, който разбирайки, че пред него стои братът на Иван Вазов, е отказал да се ръкува.

Все пак Георги е зачислен към 2-ра рота на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция, а впоследствие Алеко Богориди го взима за свой трети адютант. Междувременно той кандидатства и е приет в Николаевската военноинженерна академия в Русия, където се обучава до Съединението на 6 сепрември 1885 г. На фона на неодобрението на Русия и на нуждата от войници и офицери, която България изпитва на фона на евентуалния конфликт с Османската империя, Вазов се завръща в България.

Войната обаче идва от друго място - Сърбия. Георги Вазов се записва като доброволец към щаба на майор Стоянов.

По време войната изпълнява различни функции в Пионерната дружина и артилерията. Провежда разузнаване в тила на противника, с което пленява противникови войници. Участва и в сражението за Пирот и лично води атаката на пехотинците. За всичко това той е награден с орден "За Храброст" и произведен предсрочно в капитан.

След войната води курса по фортификация във Военното училище в София. През 1886 г. е сред водещите фигури в проруския преврат, целящ детронацията на княз Александър I Батенберг. Заради контрапреврата, поведен от Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон подполковник Сава Муткуров, Георги Вазов е принуден заедно с останалите съзаклятници да емигрира в Турция.

След кратко лечение на ревматизъм в Цариград, заминава с параход за Одеса, където продължава да се лекува. В Русия той пребивава общо 10 години.

Там Вазов завършва последния си курс в Инженерната академия и след дипломирането си, в качеството си на военен инженер, е изпратен в Асхабад – столицата на Задкаспийската област. По време на престоя и работата си там получава няколко отличия по служба – руски ордени, един от които златен. В края на 1892 г. му е възложено построяването и укрепването на Кушинската крепост в долината на р. Кушка.

През 1897 г. след затопляне на отношението между Русия и България Георги използва възможността да се върне в България. В България е назначен в чин подполковник на служба при Военното министерство за особени поръчки при военноинженерната инспекция. От 1904 г. е началник на инженерните войски. Оглавява комисия от генералщабни офицери, която посещава Австро-Унгария, Германия и Франция, за да се запознае с техните инженерни войски и въздухоплавателното дело.

През 1906 г. е повишен в първия генералски чин генерал-майор. Поверена му е инспекцията на инженерните войски.

Скоро след това обаче срещу него е заведено дело за корупция. Според някои това е атака от цар Фердинанд, който е вбесен от негова критична статия във вестник "Ден" срещу начина на обявяване независимостта на България на 22 септември 1908 г.

Процесът се проточва близо две години. Генералът е подкрепен от демократична общественост и преса. Съдът, който и без това не разполага с факти, е принуден да отстъпи. Въпреки това е издадена присъда за 5 дни домашен арест и ген. Вазов е освободен от армията, преместен в запаса.

След обрата в кариерата си ген. Георги Вазов основава първото автомобилно дружество и открива първата автомобилна линия у нас София-Самоков-Чамкория. Дружеството просъщесвува до обявяването на Първата Балканска война през 1912 г.

Тогава нуждата от опита му става належаща и той е мобилизиран в армията и назначен за началник на военните съобщения и етапи в Българската армия. По-късно е назначен за Лозенградски военен губернатор.

След достигането на българските войски до Одрин е назначена комисия, която да обмисли начина за атакуване на крепостта, която е върхово постижение на военното дело за времето си и е смятана за непревземаема. Планът е изготвен и по настояване на ген. Никола Иванов, който е председател на комисията и командващ II-ра армия, за изпълнител на атаката като познавач на крепостната война е избран именно ген. Вазов.

Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции – предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията.

Ген. Вазов сериозно и в детайли подготвя атаката. Чрез закупения от него още през 1906 г. балон се прави ефикасно наблюдение на противника. Авиацията прави редовни разузнавателни полети, а междувременно за пръв път самолети са използвани за бомбардировки.

В нощта преди решителната атака на крепостта пише заповед № 87 от 12 март 1913г., която завършва с думите: "Трябва да се помни, че тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир. Назад - безславие и смърт!"

Самият щурм на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел в продължение на 10 часа. Преди решителната атака ген. Вазов отделя голямо внимание и на моралната подготовка на бойците и командирите.

Около 4 часа през нощта започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. В рамките на 2 дни непревземаемият град е превзет, а Шукри паша е пленен.

Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои".

Ген. Вазов е назначен за началник на гарнизона в Одрин. Два дена след това е назначен за генерал-губернатор на Тракия със седалище Одрин. За действията си получава големи военни отличия – орден „За храброст“ III-та степен, а по-късно „Св. Александър“ II-ра степен с мечовете.

След като узнават за овладяването на Одрин, жителите на каспийската крепост Кушка, изградена от него, му изпращат поздравителна телеграма, в която пишат, че в негова чест са кръстили една от улиците на града. Този жест го трогнал до сълзи.

По време на Междусъюзническата война Вазов е министър на войната за кратко. След края на войната се оттегля отново в запаса и се отдава на обществена дейност.

Заедно с брат си, народният поет Иван Вазов и бившият командващ на 2-ра армия, генерал Никола Иванов, застава начело на делегация от изтъкнати български военноначалници и общественици, които отправят апел към цар Фердинанд да не присъединява страната ни към Централните сили през Първата световна война.

През 1919 г. генерал Вазов публикува мемоарите си "В пустините на Средна Азия". Междувременно пише десетки статии в областта на военното дело, част от които са "Спомени от Съединението и Сръбско-българската война" и "Спомени от Балканската война".

Поради влошено здраве, през 1920 г. генералът отива да се лекува в чужбина и остава извън България близо 3 години. Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.

Новините

Най-четените