На Велики четвъртък, 16-ти април 1925 г., в 15.30 ч. е извършен един от най-мащабните терористични актове, които световната история познава. С благословията на ЦК на БКП се случва атентатът в катедралата Свети Крал, сега църквата „Света Неделя". Загиват голяма част от елита на българската армия и политика, както и множество майки, деца и бременни жени.
Това е едно от най-чудовищните посегателства срещу българския народ, при това в контекста на едни от най-бурните времена в новата история на България.
По време на терористичния акт министър-председател е проф. Александър Цанков, който идва на власт с помощта на военните две години по-рано, след падането на правителството на БЗНС на 6 юни 1923 г. и убийството на Александър Стамболийски.
В този момент комунистите запазват привиден неутралитет. След директна заповед от Коминтерна, БКП променя своето отношение и политика. От Москва пристига Васил Коларов, който заявява, че трябва да бъде установена "със сила работническо-селска власт" с помощта на земеделците.
Тези паралелни сюжети се развиват по времето, когато България е принудена да заплати репарации на стойност 2, 25 млрд. златни франка на своите съседи, включително и на Гърция, която напада България през септември 1925 г. при т. нар. "Петрички инцидент".
Тогава, както и впоследствие, българският народ не припознава болшевиките идеи за "пролетариата", освен това голяма част от населението е селско и със собствена земя, която обработва.
От друга страна градското население е заето в търговия и преработка, като малка част от него са преселници от селата, търсещи "по-лесен" начин на съществуване.
Поради това комунистическата идеология е популярна сред много малка и маргинална част от обществото.
Трябва да се отбележи, че правителството взема крути мерки срещу участниците и поддръжниците на неуспешното Септемврийско въстание, организирано под давлението на Коминтерна, което предпоставя задълбочаването на антидържавните настроения от страна на БКП.
Виждайки, че обществената подкрепа за тях намалява, комунистите се радикализират и следват серия от атентати от забранената БКП.
По-умерените й членове настояват за преименуване и активно участие в политическия живот на България, но заради ниската обществена подкрепа ЦК на БКП е наясно, че евентуалните й представители в демократично избран парламент ще бъдат пренебрежително малко.
От страна на Военната организация започват покушения, които са причина за смъртта на няколко политици.
Правителството отново отвръща с репресии, които имат за цел да заловят терористите и техните привърженици. Загиват трима депутати, които са членове на забранената БКП. Полицията хваща дирите на терористите, което принуждава ЦК на БКП да действа решително.
Така през есента на 1924 г. към ЦК на БКП е създадена Специална наказателна група по болшевишкия образец на "Чека", създадена от Феликс Дзерджински.
След осуетения план за терористичен акт в "Юниън клуб" се стига до идеята за атентат в църквата „Света Неделя", който е подготвян дълго и изключително прецизно.
Показателен е и фактът, че дейно участие в организацията на атентата взема и един от най-опитните комунистически терористи - Антон Павлов, виновен за взрива в театър "Одеон" от 1920 година, който има за цел да убие белогвардейци-имигранти в България.
В "шесторката" по реализацията на атентата участват и Марко Фридман, Георги Коев, Петър Абаджиев, Иван Минков и Коста Янков, който заявява, че ще бъде изтребена "цялата фашистка сволоч" .
За първоначална "примамка" е подготвено убийството на директора на полицията Владимир Начев, но след като се получава информация за покушението му е сложена засилена охрана.
Терористите от БКП решават да убият генерал Константин Георгиев, политик от управляващия "Демократичен сговор". Той е застрелян на 14 април вечерта до църквата „Свети Седмочисленици".
Предварително Антон Павлов складира с помощта на клисаря Петър Задгорски 25 килограма експлозиви, който са поставени на определено място под централния купол след изчисления откъде взривната вълна ще бъда най-разпространена. За атентаторите Антон Павлов и Петър Задгорски е подсигурена кола, която да ги изведе от България веднага след атентата.
Тук трябва да отбележим, че терористите от БКП не правят нищо, без да им бъде заплатен хонорар. Показателно е, че клисарят на църквата „Света Неделя" Петър Задгорски получава по 1000 лева за всеки внесен пакет с експлозив - общо 11 000 лева.
Всеки партиен сътрудник-ерген получава по 3000 лева, а женените - според броя на членовете на семейството им.
Терористът Марко Фридман, през когото минават над 400 000 лева за по-малко от 30 дни, получава месечно възнаграждение от 5000 лева - за сравнение през 1925 г. един гимназиален учител има заплата около 1200-1500 лева.
По думи на Цола Драгойчева - "за най-елементарната услуга на какъвто и да член на партията, за каквато и да било работа се чакало възнаграждение".
По време на опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Света Неделя" има толкова граждани, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред от колоната, която трябва да бъде взривена.
Опелото се извършва от митрополит Стефан Софийски, който нарежда ковчегът да бъде преместен по-близо до олтара. По случайност най-видните присъстващи военни и политици са изместени по-далече от взрива и това ги спасява.
Взривът се случва в 15:24 ч., като първоначално митрополит Стефан смята, че има земетресение.
Загиналите са 134 души, сред които 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, както и депутатите д-р Колушев, Н. Рачев и Хр. Цанев. Ранените са близо 500, като немалка част от тях загиват от своите рани.
Между ранените са проф. Цанков, вътрешният министър ген. Русев, военният министър генерал Вълков, Борис Вазов, който е подпредседател на НС, Андрей Ляпчев, който е председател на управляващата парламентарната група, митрополит Стефан Софийски и Атанас Буров. Проф. Цанков и правителството се събират веднага след атентата и решават да обявят военно положение, което става факт с царски указ ден по късно на 17 април.
Два дни преди това - на 14 април, освен покушението срещу генерал Константин Георгиев, по-рано през деня, е атентатът в Арабаконак срещу цар Борис III, който е организиран от група анархисти. В престрелката загиват Петър Котев, шофьор на Царя и главен ловджия, както и ентомолога проф. Делчо Илчев.
Борис III оцелява по чудо и за втори път в рамките на два дни е спасен от своите приятели проф. Делчо Илчев Петър Котев - той закъснява за опелото в църквата „Света Неделя", защото е на погребенията им в Бели Искър.
Години наред се преиначават историческите факти, че терористичният акт се извършва без знанието и подкрепата на ЦК на БКП.
Последните изследвания по темата доказват, че ръководството на партията е наясно с последствията от атентата, в който ще загинат и множество граждани, жени и малки деца.
Опитите да бъде снета вината от Георги Димитров за атентата са разсеяни от Петър Искров, който заявява, че е държал "три дни писмото в ръцете си. Не съм сигурен за думите. Но съм сигурен за двете фрази - "аз (Станке Димитров - Марек) смятам, че трябва, Виктор (Георги Димитров) смята, че може".
Терористичният атентат на БКП в „Света Неделя" може да бъде взет като отправна точка за последвалата политика на "Червения терор", която не познава състрадание, свобода и каквито и да било човешки ценности.
Освен посегателство срещу политици, невинни граждани и деца, атентатът в столичната църква е и посегателство срещу вярата, дълбока вкоренена в българската традиция.
С този акт БКП само затвърждава позициите на правителството и монархията - и остава в историята като терористична организация, която след фактическата окупация от 1944 г. ще извърши чудовищен геноцид срещу всеки инакомислещ и неподкрепящ тоталитарния терор.
Как може да сравняваш изобщо опит за преврат и гражданска война с терористичен акт? Как може да сравняваш каквото и да е с умишленото убийство на жени и деца в църква? При вас, руските подлоги, един ли няма трезвен?!