На входа на "Шипка" 38, с лице към улицата, стои каменна глава, дело на скулптура Андрей Николов. Тази глава, мълчаливо стиснала устни, знае историята на къщата, неизмислена и трагична като филм от нямото кино.
Началните надписи започват с винетки от 1907 г., а музиката е виенски валс в стил сецесион. В такт 3/4 се занизват кадри от живота на архитект Георги Фингов, проектирал и построил къщата за собственото си семейство с думите: "В тази къща вложих всичкото си изкуство..."
И любов и омраза, ще добави съдбата. Манивелата се завърта и в бърз каданс следват кадрите: смъртта на първородния му син, омразата към къщата и бързата й продажба през 1914 г. на Петко Теодоров, брат на тогавашния премиер Теодор Теодоров.
Стилът на филма драматично се подменя след 1944-та и къщата попада в сериал. Първи сезон е детска градина, който върви близо двайсет години и е само за привилегировани семейни. През 1978 г. дори получава награда като паметник на културата от местно значение.
Вторият сезон е с променлив успех и в главната роля за кратко се появява НИПК (Нацинален институт за паметниците на културата). През цялото време в поддържащите роли на последния етаж на къщата са сестрите Теодорови и десетки котараци.
Следват последни епизоди с кратката радост от реституцията и траурния марш през 1995 г., когато умира последната от наследничките. В завещанието филмовата лента е разпределена като торта между Кубрат, един от синовете на Симеон Сакскобурготски, фондация "България" с управител Яков Джераси и г-н Румен Манолов, юрист от НИПК.
Тортата се оказва цяла и по съдебен път с нея се замерват чак от Виена наследниците на Теодор Теодоров, които през 2007 г. я подхвърлят срещу няколко милиона на фирма със звучното име "Бългериън кънстракшън хаус".
Следват късометражни опити за надстрояване, подмяна и промени в оригиналния сценарий. Публиката е шокирана, намесват се граждански организации, пресата гърми, Петър Диков - главен архитект на София, отсъжда: Това е недопустимо!
Сериалът приключва, героите са уморени, а филмът между другото е станал хорър. Все още очакваме финалните кадри. Ще има ли хепи енд за сецесионната звезда на "Шипка" 38?
Той поставя началото на сецесиона в България
Георги Фингов поставя началото на сецесиона в България - заедно със своите колеги и приятели Киро Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев. Някои от неговите проекти са знакови сгради в Пловдив и София: Евангелска съборна църква, Сахат тепе, Пловдив; къща на Горгас, днес посолство на Франция, ул. "Оборище" №29 (1908; съвместно с Кирил Маричков); 38-о основно училище "Васил Априлов", ул. "Шипка" 40, София (1912); Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, ул. "Московска" №19 (1914; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков) и др.
Ето едно описание на интериора на къщата: "Къщата е красива и удобна. Партерният етаж е свързан с първия чрез вътрешна стълба. На първия се намират две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над входа. От антрето се влиза във вестибюл със стълба към горния етаж, където са големият и малкият салони, кабинет, трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход. Богатата интериорна подредба очарова с вкуса и красотата си. Облицованите с махагон стени , дъбовата ламперия със сърцевидни мотиви, паната от австрийска круша с резби и интарзия, масивните дървени колони, вградената библиотека, мебелите с инкрустации, камината с кош от медна ламарина, кристалните полюлеи са само част от изящния интериор, създаден от самия Фингов."
Ако това описание не ви е достатъчно, може да потърсите българския филм "Бронзовият ключ" от 1984 г. с режисьор Иван Андонов, сценарист Павел Вежинов и актьорите Георги Черкелов, Георги Черкезов, Ваня Цветкова, Стефан Мавродиев и други. Къщата е била терен за филма, който пък е от поредицата кримки за родната милиция "Досиета". Част от нея е и по-известният "Опасен чар" с Тодор Колев.
