Макар България да е страна с над 1300 години история, модерната Българска държава е сравнително млада. За сметка на това историята от 1878 г. насам е изпъстрена с множество геройства и национални катастрофи, с имена на злодеи и на национални герои.
Последните обаче, често тънат в забрава. Такъв е и случаят с първия български генерал и първият български носител на ордена "За храброст" I степен - Сава Атанасов Муткуров.
Името на Муткуров стои в сянка след 1944 г., тъй като е един от основните сподвижници на Стефан Стамболов при контрапреврата след абдикацията на княз Александър I Батенберг. Освен това на комунистическия режим не се харесва да бъдат помнени имената на големите офицери от Царска България.
Роден е на 4 декември 1852 г. (стар стил, 16 декември по нов) в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград. През 1872 г. обаче завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса.
Започва службата си в Руската армия, където изкарва няколко години. Като доброволец, заедно с много други българи той се включва в Сръбско-турската война от 1876, а през Освободителната война от 1877-1878 г. е командир на рота в 54-и пехотен Мински полк.
Полкът участва в сраженията край Свищов между 26 юни и 28 юни 1877 г., където изтласква османските сили по целия източен фронт, осигурявайки по този начин безопасността на мястото на десанта.
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I-а Пловдивска дружина, а след това в главния щаб. С работата си там той активно участва в подготовката и извършването на Съединението.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Те успяват да го убедят в каузата и да спечелят подкрепата му. По този начин успяват да заобиколят скептичния министър-председател Петко Каравелов и все пак да извършат Съединението.
В първите дни след извършения преврат и преди манифеста на княза Муткуров е част от временното правителство на Източна Румелия в Пловдив. След официалното обявяване на обединена България той е назначен за командир на Търново-Сейменския отряд.
По време на Сръбско-българската война той се включва при настъплението към Пирот, където командва десния фланг и центъра. Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември.
Успехът на Муткуров в това настъпление кара Австро-Унгария да изпрати пратеници в българския генерален щаб, които да предадат, че ако армиите продължат напред, ще срещнат вече австрийски войници, а не само сръбски. За тези сражения майор Муткуров е награден и с ордена "За храброст" I степен.
След войната е назначен за командващ на гарнизона на Пловдив и командва 5-та пехотна бригада. Тази му роля има важно значение за развитието на историята почти година по-късно.
Заради крайно обтегнатите отношения между княза и Русия след прекратяването на Режима на пълномощията през 1883 г. от Москва се води активна политика срещу Александър I Батенберг. Това, заедно с кадровата му политика в армията, предизвиква още по-сериозно напрежение, което в крайна сметка води и до първия преврат в най-новата история на България.
В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери русофили, свалят княза от престола. Превратът е подкрепян от руското консулство у нас начело с полковник Сахаров. Начело на заговорниците застават майор Петър Груев и капитан Радко Димитриев, зам.-военният министър капитан Анастас Бендерев, капитан Георги Вазов и др.
В началото на август по заповед на капитан Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а завербувания за преврата Струмски полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник. Заговорниците успяват да убедят офицерите от него да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска помощ.
Правителството на Петко Каравелов е запознато с подготвяния преврат, но не прави никакъв опит да го ликвидира още в зародиша му, тъй като самото то не изключва възможността да убеди монарха да абдикира.
Така се стига до самия преврат.
Части от Струмския полк и юнкери от Военното училище успяват да неутрализират верните на княза военни подразделения в столицата и обкръжават двореца. Те обезоръжават охраната и арестуват българския владетел, принуждавайки го да подпише указ, с който се отказва от престола. Още същата сутрин е отведен към Оряхово и оттам с яхтата „Александър I“ по Дунав до руското пристанище Рени.
Проблемът идва след това. Превратаджиите нямат план за действие, а очакваната подкрепа от страна на либералите на Петко Каравелов липсва. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата.
Тук идва и ролята на тогава вече подполковник Сава Муткуров. На 10 август той повежда група офицери в Пловдив, с които се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като Иван Стоянович и Димитър Тончев, както и на британското консулство. Събирайки постепенно всички сили от Пазарджик, Хасково и Стара Загора те започват контрапреврат.
На 11 август Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.
Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и Шумен, след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на Климент, а командирът на Сливенската бригада, майор Аврам Гуджев, е арестуван. Същия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство начело с Каравелов. Груев се отказва от главното командване и бяга от столицата заедно с други от превратаджиите.
Някои от заловените офицери са разстреляни, което години след това става причина Муткуров да бъде наричан кървав генерал.
Следват дипломатически совалки за връщането на Батенберг начело на държавата. Но новото му управление трае само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.
Решава се да се назначи регентски съвет, който да управлява страната до избирането на нов монарх.
Тъй като по това време силният човек е председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, той е безспорен фаворит за една от трите позиции в регентския съвет. Другият е лидерът на опозицията - Петко Каравело, избран отново от Народното събрание. Остава третата позиция.
Стамболов смята, че той трябва да бъде представител на военните и най-подходящ за тази цел е полк. Сава Муткуров, който е най-старшият офицер в армията. Каравелов обаче е решително против. Той изпитва лична неприязън към полк. Муткуров заради участието му в контрапреврата. Каравелов дори се заканва, че при първа възможност ще "скъса пагоните" на полковника и "жив ще го одере". Когато му казват, че армията изцяло подкрепя кандидатурата на полковника, той в крайна сметка се съгласява със ситуацията.
Регентският съвет е разпуснат година по-късно - 14 август 1887 г., след избора на новия български княз Фердинанд I. На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов.
В ролята си на министър той въвежда нова организация във войската, подобна на тази в германската армия, при която основната цел от отбранителна се превръща в нападателна. Въоръжава я с пушки "Манлихер" и с това значително повишава нейната боеспособност.
На поста е до 16 февруари 1891 година, когато е повишен в генерал-майор. Същия ден подава оставка като министър по здравословни причини, назначен е за Инспектор на пехотата и заминава на лечение в Италия.
Само месец по-късно - на 15 март 1891 г., генерал-майор Сава Муткуров умира в Неапол, където се лекува от тежка форма на ангина. Погребан е в църквата “Свети Спас” в София.
За краткия си 39 - годишен живот, посветен изцяло на родината и нейното Oсвобождение и закрила от външни неприятели, Сава Атанасов Муткуров получава три ордена за изключителни заслуги – "За храброст" Първа степен и Четвърта степен, Втори клас; "Свети Александър" Първа степен без мечове и Втора степен с мечове; "За заслуги" - сребърен.
