Германският Християндемократически съюз (ХДС) избра Армин Лашет за свой нов председател.
Той събра 521 гласа от общо 1001 делегати, участващи в проведеното днес онлайн гласуване. Неговият основен съперник Фридрих Мерц остана на второ място с 466 гласа.
59-годишният Лашет е министър-председател на провинцията Северен Рейн-Вестфалия. Със спечелване на председателското място в ХДС може да се предположи, че е най-вероятният наследник за канцлерското място на Ангела Меркел при следващите парламентарни избори през септември.
За поста председател на ХДС се състезаваха старият съперник на Меркел, икономически експерт и представител на по-консервативното крило на християндемократите Фридрих Мерц, както и бившият министър на околната среда Норберт Рютген. И тримата претенденти са католици и прависти.
До нуждата от вътрешнопартийни избори се стигна, след като доскорошният лидер на Християндемократичния съюз Анегрет Крамп-Каренбауер изненадващо обяви, че се оттегля от поста си и от кандидатурата си за канцлер на Германия. Тя обаче запази мястото си на министър на отбраната.
А за пръв път вотът за избор на председател протече изцяло онлайн с оглед на продължаващата пандемия.
Новият председател на християндемократите един от най-близките съюзници на Ангела Меркел в ХДС, но през пролетта бе открит привърженик за разхлабване на противоепидемичните в страната.
Един от коментарите му по повод разпространението на коронавирус сред работниците се превърна в повод за словесни сбъсъци между християндемократите и социалдемократите в Германия.
Социалдемократите настояваха Лашет да се извини за думите си по адрес на българите и румънците от "Тьонис" - фабрика, в която се заразиха стотици работници, а той заяви, че е заради емигрантите от Източна Европа.
По-скъсно се разбра, че нискоквалифицираните работници в кланицата са работели при изключително мизерни условия, но до извинение така и не се стигна.
Лашет е завършил "Право", но е работил като журналист преди да се захване сериозно с политическата си кариера. През 1994 година е избран за депутат в Бундестага, а пет години по-късно става член на Европейския парламент.
