Украйна се отказа от военния си неутралитет и статута на "необвързана страна" и поиска да стане кандидат за членство в НАТО. Такова решение прие парламентът на страната, а руският външен министър Сергей Лавров веднага го определи като „контрапродуктивно" и като повод за влошаване на двустранните отношения.
Предложението на президента Порошенко получи 303 гласа "за" срещу 8 „против", със 77 над минимума, необходим за приемането му във Върховната Рада на Украйна. Това бе обещано от Петро Пошоренко, след като предишният лидер Виктор Янукович бе свален от власт заради твърдия му руски курс.
Засега не е ясно кога Киев ще подаде молба за членство в НАТО, а редица анализатори се съмняват дали страната отговаря на критериите на Алианса.
Правителството твърди, че така Киев прави важна стъпка към евроатлантическата си интеграция, както и към защитата на националния суверенитет и териториалната си цялост заради кризата в Източна Украйна, която продължава на фона на примирието, договорено в Минск през септември т.г.
Украйна обяви военен неутралитет през 2010 г. под натиск на Русия, но новата проевропейска власт, дошла след протестите на Майдана, започнали в края на миналата година, смята, че НАТО й е необходим заради конфликта в Донецк и Луганск. До момента жертвите са над 5000.
В началото на седмицата руският премиер Дмитрий Медведев коментира в социалните мрежи, че ако Киев се откаже от военния си неутралитет, то този ход ще има негативни последници.
Присъствието на руски военни там доведе до размяна на остри реплики между Алианса и НАТО, а няколко европейски държави засякоха навлизане на руски военни самолети в тяхното въздушно пространство.
