Върховният административен съд на Франция отмени забраната за носене на "буркини" във френския град Вилньов-Лубе.
Съдът обяви за нищожно решението на общината, което забранява достъпа на жени, облечени в нетрадиционния бански костюм до плажа.
Делото беше заведено по жалба на Лигата за правата на човека и Колектив срещу ислямофобията във Франция.
"Във Вилньов-Лубе нито един елемент не позволява да приемем, че плажното облекло, възприето от определени лица, води до рискове за обществения ред. При липсата на подобни рискове, кметът не може да налага мерки, които забраняват достъпа до плажната ивица и морето", се казва в мотивите на съда.
Решението може да се използва като основание за обжалване на останалите заповеди за забрана на буркините, които бяха наложени в Ница и Кан.
Драги Иване, Връщам жеста с благодарност- препоръчвам Mind Your Language -особено сезон 1. Има го в Тубата.
Деоуин, >" ти бъркаш слободия - липса на отговорност за действията ти - пълна свобода без законови последствия - със свобода - имаш избор за действията и думите си, но също носиш лична отговорност за тях според установени правила и закони. " Действия или думи? -Това са различни категории. Ако някой ме преследва, ако ходи след мен, това е действие. Но ако си стои някъде и си говори- в Хайд Парк, например, какво ми пречи? Минавам и заминавам, да си говори. Ако призовава към действия, е едно, но ако заявява въздържане от действие в собствения си ресторант, е друго. Той може да бъде морално порицан от тези, които го слушат, но не и подведен под отговорност- ако има свобода на словото... Също така, отговорността би трябвало на практика да се носи от всички социални групи, малцинствени или мнозинствени, и ако някой човек от друга култура или религия ми каже нещо неуважително за мен или моята религия или култура, или откаже да ме обслужи в ресторанта си - аз, като белокож християнин да имам пълното право да го подведа под отговорност именно за расизъм, сексизъм и нарушаване на религиозните си права. В своята страна, при това. >"Законът е обективна реалност - записан е черно на бяло, наблюдаем е, измерим е. Това, което не е обективна реалност, е, например, обидната същност на думата "дебил", тя е субективна." Не, обективната реалност е триизмерна. Законът е абстракция, регистрирана в двуизмерен, писмен вид, върху триизмерен, реален носител. Хората в една страна са реални, триизмерни. Техните сгради, облекло,вещи ипр.-също. И те имат право да искат да запазят тази реалност. На базата на законовия принцип за "заварено положение". Иначе- навлизаме в хаоса на културната експроприация...
Добре, Деоуин, аз пък имам търпение в изобилие. Ето, да го кажем така: Свободата е свобода, когато е пълна и безусловна. Свобода на словото е да можеш да кажеш каквото искаш, когато искаш, на когото искаш, за каквото искаш, независимо кой си и къде си. И да имаш силата и доблестта да приемеш, че спрямо теб може да се упражни същото безусловно право. Публичните политики не трябва да се спускат от голямото към малкото- от обществато към индивида, а трябва да израстват от малкото към голямото- от индивида към обществото. Т.е.- множество от вътрешно свободни индивиди, събрани на едно място, дава свободно общество. Множество от вътрешно несвободни индивиди, на които някой им "пришива" свободи отвън или им ги подава услужливо, като патерици, не е свободно общество. То е някакъв ерзац.
Драги Иване, Намирам тази дефиниция за много добра. И, да добавя към предишното свое изложение: Пълната свобода на словото, за мен, включва и правото да избереш съвсем свободно да не злоупотребяваш с това свое право- не от страх, че ще бъдеш наказан, а поради благороден, осъзнат стремеж да не нарушаваш нито хармонията на света около себе си, нито своята вътрешна хармония.
Деоуин, един кратък въпрос- упражнявали ли сте "четене с разбиране"?
Деоуин, Добре, ще се опитам да го кажа пак, по друг начин- Дефиницията би трябвало да описва едно явление в неговия пълен, цялостен, завършен вид. Свободата не е истинска свобода ,когато е ограничена. Оттук-и моето определение за свобода в № 77. Допълнението в № 81 може би Ви е убягнало, а може би нарочно е пропуснато-но не бива да сме пристрастни и избирателни, когато анализираме фактите, нали? Външната свобода е безсмислена без вътрешната, това е част от основната ми теза. Дали става дума за свобода на словото или на действието- все едно. А вътрешната свобода предполага осъзната отговорност и пълно отсъствие на каквото и да е желание за злоупотреба. ---------------------- Ако на хората се даде външна свобода без да имат вътрешна такава,т.е. без да са станали разумни, осъзнати, хармонични индивиди, те са способни на злоупотреба. Поради което се налага външната им свобода да бъде ограничавана. Поради което, тя не е пълна, истинска свобода. Дали на словото или на действието-все едно. Така че, става дума също така за последователността на явленията- Вие вероятно застъпвате тезата, че външната свобода трябва да предхожда вътрешната- понеже това е, което наблюдаваме в " демократичните общества". В открито недемократичните няма дори и външна такава. Но това не означава, че в привидно демократичните не се върви в погрешна последователност. Поради което злоупотребите със свободата, доколкото я има, и там са масово явление. Поради което съществуват съд и полиция.
Деоуин, НИКЪДЕ в моето изложение няма и дума спомената за това, че "този стремеж" на хората е приет за даденост. Напротив-осъзнаването е труден и дълъг процес. И пак-не бива да преиначаваме фактите, само и само да излезем прави.... Оттам нататък, цялото Ваше изложение губи смисъл. ----------------------- ПП. Кой и кога Ви е учил да лепите етикети на хората и нещата и да извъртате дискусията в удобна за Вас посока? Принципно, това е подход на идеологическата пропаганда от близкото минало... Честно казано, сега вече аз изгубих интерес.
Драги Иване, България е прекрасна страна. Това ни стига. ПП. А държавата ни ще се оправи, няма къде са ходи...
Добре, пак стана интересно. Да го кажем така: този стремеж е в зародиш във всички хора, но засега е развит в тях в различна степен, според степента на развитие на съзнанието им. Колкото по-развито е съзнанието на един индивид, толкова по-развит е в него въпросният стремеж към хармония, гарантиращ вътрешна освободеност и пълна отговорност за действията, правеща ненужни външните ограничения на свободата. Дотогава, свободата на словото и действията ще е ограничена и следователно, няма да е истинска. Следователно, стремежът на едно общество би трябвало да е постигането първо и преди всичко на вътрешната свобода на индивида,т.е. развитието на неговото съзнание. Всякакви други мерки за "освобождаване" са обречени на неуспех, защото неминеумо ще се стигне до злоупотреба със свободата и налагане на ограничителни мерки. И така- до безкрай. А защо смятам, че този стремеж е принципно заложен, макар и само като зародиш, във всеки от нас? - Защото, по един или друг начин, това твърдят най-светлите умове на човечеството- и аз им вярвам.
Драги ми Смехурко (Иване), Поради что му се връзваш на Свинчугата? Великият финансов спец е толкова напред с материала, че даже вече не му се налага и да работи. Щото по това време из цялото УСА - от източния до западния бряг, от Ню-Йорк до Лос Анхелес - трудовият ден кипи с пълна сила. Само той, едничък, вместо да бачка всеотдайно, плещи глупости из някакъв забутан български форум. Ако някога, опази Боже, щатската икономика вземе, че изпадне от първото място, такива като него ще са виновни, ша знайш!
Драги Деоуин, За огромно мое съжаление, смятам, че Драгият Иван беше напълно прав, когато ме предупреди. Но- човек е длъжен да опита, преди да се откаже. Бъдете щастлив- и все така на висотата на...интелектуалната почтеност. Дано тя Ви помогне да прозрете по-скоро простите, но насъщни неща в живота. Макар искрено да се съмнявам, че ще Ви бъде достатъчна насред понятийната каша, която съзрях... Въпреки всичко- дерзайте!
Драги Деоуин, Да, добре.
Драги Бам, Да, добре.