Борис Енев и Евгения Ходкевич са семейство архитекти - имат три деца, живеят в две държави и се чувстват най-добре далеч от хората, на каравана и сърф. Двамата са основатели на студио Fordewind architecture. С този ритъм, нищо чудно, че често сливат дните и нощите.
Тъкмо когато човек си помисли, че не е възможно да са по-заети от това и те измислят нов проект или обществена кауза, който да предизвика целия им жизнен баланс.
Коя е най-важната стая в едно жилище за вас като архитекти?
Евгения: Балконът. Той е потвърждението, че колкото и да се гради и загражда, най-прекрасното нещо е да си навън. Фактът, че това анти помещение често е прекалено малко, го превръща в предизвикателство - да създадеш на няколко квадратни метра един цял свят. По балкона можеш да разбереш характера на обитателя: ведър, затворен, любопитен, дръпнат.
Борис: Кухнята. Тъй като е най-функционалното помещение е и най-интересното. Но истината е, че е най-важното, защото е превод на огнището. Там е топло, там се яде, там се прекарва време заедно. Неслучайно винаги всички се навъртат в кухнята - от гости до хлебарки.
Какво си представяте като чуете дом?
Евгения: Моят дом. С целия му потенциал: пространствен, емоционален, реален и семи реален.
Борис: Представям си нашата каравана на пясъка в самотен залив. Нещо, което вече няма как да се случи в България. Така че си представям нещо, което нямам.
Променя ли се концепцията за дом през последните години?
Евгения: Става стремглаво по-консервативна. Ако преди 15 години концепцията беше да използваш дадено пространство възможно най-ефективно и интелигентно, сега тенденцията е да се заобиколиш с възможно най-много квадратни метри, които в идеалния случай да не използваш. Абсолютно не мога да се идентифицирам с този подход, той е егоистичен и глупав.
Борис: Станал е още по-повърхностен: хората искат да живеят в снимки от списания. Проблемът в това е, че на снимките в списанията няма хора. Хората биха пречили, няма разхвърлящи деца, няма книги, няма реалност. Идеята в България за дом е като за манекен: 180cm и 50kg - на снимка хубаво, ама да не дава Господ.
По какво се познават домовете на щастливите семейства?
Евгения: Колкото и стаи да имаш, всички винаги седят заедно. На щастливо семейство му трябва много малко - всъщност, само 2 помещения: кухня и балкон.
Борис: Познава се по липсата на телевизори; няма телевизор в кухнята, няма телевизор в банята, няма телевизор в детската, няма телевизор в спалнята. А телевизорът в дневната е само за резерва, малко е стар и не е пуснат. Познава се и по книгите - дали лежат хвърлени до леглото или подредени по цвят в секцията. Впрочем - и на балкона няма телевизор.
Имате ли образ на кухня, която е близка до идеалната?
Евгения: Удобната кухня е идеалната кухня.
Борис: Големи дебели нащърбени дървени плотове, нож, с който да може да се реже и домат - и място за компания.
По какво работите сега?
Евгения: Социално ангажирани проекти.
Борис: Фабрика.
Хубаво ли е да си архитект?
Евгения: Не. Много е гадно ..... Дали се шегувам? И да и не.
Борис: Няма по-хубаво. Лошото е че само 5-10% на работата на архитект е работа на архитект. Останалите 90% са от пенкилер до психотерапевт.
На какво не ви учат в университета?
Евгения: Не те учат да си Архитект.
Борис: На това как да проектираш и строиш в срок, в бюджет, без мухъл по ъглите, без влага в мазето, без да копираш идеи от списания. Ей на такива елементарни работи. Също не те учат как да бъдеш психотерапевт или пенкилер.
