Когато си тийнейджър, 40-те ти изглеждат като най-големия ти кошмар: бръчки и вестници за третата възраст, галиш десетте си котки, докато злобееш в самота или умираш от старческа скука, разменяйки дребни постни клюки.
Когато вече приближават, нещата изглеждат съвсем различно.
Днешните 40 са толкова динамични, че е трудно да ги оцениш. Някои изследователи ги наричат "новия пик на живота" - когато кариерата се сблъска с отглеждането на децата.
Малко по-умни от вчера
Литературата разглежда 40-те години от живота на човек като преходен период. Писателят Виктор Юго ги нарича "старостта на младостта". В Париж това е периодът, когато сервитьорите започнат да се обръщат към теб с "мадам", без иронична усмивка. Четиридесетте предлагат знанието, че все още си относително млад, но всичко клони надолу: здравето, плодовитостта, увереността, че някой ден ще прочетеш "Одисей" и ще се научиш да готвиш точно онова ястие с шафрана и ментата, което... Все едно.
Вероятно най-големият преход през 40-те е осъзнаването, че всъщност (невероятно!), сме успели мъничко да пораснем, учейки. След още десет вероятно тези откровения на 40-годишните ще звучат наивно. Но нека затвърдим това, което сме научили, но не сме знаели 10 години по-рано.
Какво ще кажат другите
Колкото по-малко се тревожиш за това какво мислят другите за теб, толкова повече информация можеш да събереш за тях. Няма са ти пука какво са си мислили, разговаряйки с теб - и мотивите им най-сетне ще бъдат разкрити.
Хората непрекъснато се опитват да ти съставят представа... за себе си. Сякаш искат да предадат направо личното си мото: "Аз съм спокоен родител", "Печеля над 100 хиляди", "Аз съм такъв, какъвто ме виждате!" и от сорта.
Няма пораснали хора. Подозираме го още, когато сме млади, но със сигурност можем да го потвърдим, когато ние сме тези, които пишат книги и участват в конференции и училища за родители. Всички са неподготвени. Просто някои изглеждат по-уверени.
Обича ме, не ме обича
Няма сродни души. Поне не в традиционния смисъл. Някой беше казал, че всеки има по 30 сродни души на планетата. А друг - че ще се опита да преспи с всичките.
Всъщност "сродната душа" не е нещо, което съществува. Това е титла, която трябва да бъде заслужена. Създава се с времето.
Някои сродни души ще си тръгнат - това важи и за приятелствата. Незабравими хора, с които сте споделили дори една вечер или няколко дни, сега живеят на другия край на планетата и никога повече няма да се видите. Просто такъв е животът.
Простете на бившите си, дори на най-ужасните. Те също не са били подготвени за това. Емоционалните сцени са изморителни и безсмислени.
Когато срещнете някой особено голям чаровник, бъдете предпазливи, вместо заслепени. На 40 сте - вече сте задобрели в различаването на нарцисите, преди да са съсипали живота ви.
"Приятен" не е достатъчно качество за приятел, но е необходимо.
Младежките чудатости на хората могат да се превърнат в патологии, когато остареят. Онези неща, които са очарователни при 20-годишните, може да са тревожни на 30 - и опасни на 40. Освен това на 40 може да забележите как ще изглеждат връстниците ви и на 70.
Аз съм този, който...
Вие сте по-скоро универсални, отколкото уникални. Тук науката мълчи, но вероятно 95% от нас са създадени, за да бъдат част от групата и едва 5 процента са уникални. Да знаете, това е по-скоро разочарование, но и отчасти успокоява.
Джери Зайнфелд (най-високо платеният комедиен актьор в света - според Forbes, бел.р.) казва в едно интервю отпреди година, че любимият му момент от церемонията на наградите ЕМИ е, когато комедийните сценаристи се качат на сцената, за да си вземат наградата.
"Виждаш кретени, които приличат на гноми. Тогава си казвам - това съм аз, това е моята група", казва Зайнфелд. Когато си на 40, предпочиташ не да бъдеш с готините, а с онези като теб.
Още няколко важни урока
Казвай "не". И Бертолт Брехт беше казал, помните ли, че човек се утвърждава чрез "не"-атата си. Не канете на обяд хора, с които не искате да обядвате. Повярвайте ми, няма да бъдат толкова разочаровани, колкото предполагате.
Не е нужно да мислите дали Господ съществува или не. Но ако се тревожите, че службите - руски, американски, китайски и разни четат мейлите ни и изобщо ни следят онлайн, добре е да не се безпокоите, че и някой друг ни наблюдава.
