За почитателите на научната фантастика Ридли Скот винаги е бил този, който се е измъкнал. Благодарение на мрачните два мегахита Пришълецът и Блейд Рънър, английският режисьор за кратко се превърна в истински бог за гийковете. И след това изведнъж Скот изостави бъдещето заради миналото, прекарвайки следващите 30 години в почти туристическа обиколка из всички възможни киножанрове — от фентъзи с еднорози (Легенда) до постфеминистко приключенско пътешествие (Телма и Луиз) до епоса на мечовете и сандалите (Гладиатор) — същевременно запазвайки здравословно разстояние от всякакви андроиди, извънземни и каквото и да е, дори далечно свързано с технологии.
Всичко това обаче се променя този месец
Прометей, нещо като своеобразна предистория на сагата за Пришълеца, разказва историята на група изследователи на далечния космос (сред които е и Майкъл Фасбиндер), търсещи древна цивилизация. Филмът има обичайната примамка за научнофантастичните фенове - космически кораби, странни на форма създания и облечена в плътно обхващащо тялото облекло Чарлийз Терон, но истинското сиренце в капана на филма е самият Ридли Скот.
Малко са режисьорите, способни да изведат историята от страниците на сценария до екрана с майсторство в детайлите, което Скот демонстрира като нещо подразбиращо се; още по-малко са способни да се сравняват с него в дарбата да представя на екрана страх, ужас и отвращение. Затова надали е изненада, че кинолюбителите и научнофантастичните гийкове в равна степен слюноотделят при упоменаването на страховития нов 3D космически епос на Скот.
Поразителна визия, мрачен, изпълнен с атмосфера дух и сюжет, който се заравя в някои от най-сериозните въпроси, пред които се е изправяло човечеството, той е перфектната алтернатива на захаросаната лятна реколта от позитивни филми — утешаваща глътка опушен, отлежал скоч в сравнение с газираната (макар и безспорно вкусна) огромна газирана напитка, която представлява Отмъстителите.
Антиутопичният свят на Скот, въплъщаващ минусите на техническия прогрес
Това, което прави научната фантастика на този режисьор толкова нахакана, е че в ерата на Лукас, Спилбърг и подпомагания от ефектите на ILM оптимизъм, Скот никога не е спирал да бъде прогресивен противник на прогреса. Пришълецът може да изглежда като филм за животно с екзоскелет, пускащо лиги и пораждащо фалически асоциации — което стана предтеча на недотам свързани с промъкнали се незабелязани на борда филми като DeepStar Six и Пришълците срещу Хищника — но все пак това означава да игнорираме предизвикващия най-голям ужас обрат в Пришълецът: фактът, че истинските чудовища са създадени от човека, под формата на заговорничещ, контролиран от корпорации андроид и всезнаеща компютърна система.
Скот възприема същата тема и в Блейд Рънър, където грубият полицай на Харисън Форд преследва и избива андроиди (“репликанти”), които бягат от тежкия труд и проституцията в Лос Анджелис, превърнал се в пълен с гигантски реклами мегалополис. Ако истинските злодеи в "Пришълецът" са корпоративните босове, каращи машините да вършат мръсната им работа, злодеите в Блейд Рънър са живеещите ежедневния си живот граждани, които нямат проблем да се отнасят с роботите като с роби.
Надеждата за ново бъдеще, предречено от майстора на кино-антиутопията
Тридесет години по-късно, много от злокобните пророчества на Скот са се сбъднали. Вярно, не експлоатираме и изтребваме репликанти (все още), но огромната власт на iPhone показва точно колко подчинени сме станали на нашите електронни джаджи и на корпорациите, които ги осигуряват. А мрачното бъдеще, представено в Блейд Рънър очевидно се оказва твърде примамливо за киното; ако можете, открийте кино-версия след 1982 на град на бъдещето, която да не предизвиква аналогии с нея. Справка: Петият елемент, Матрицата, Изкуствен интелект, Тъмният град, Батман: Аркам сити, или дори Специален доклад. Ние вместо вас ще добавим към списъка и Гатака. Научнофантастичните филми и видеоигрите са адски лениви във визията си за бъдещето, опирайки се на успешния модел.
Ето защо Прометей е толкова интересен. Истинските визионери на научната фантастика винаги са били в сърцето си Панглосовци или Касандри — предричащи, че най-доброто (или най-лошото?) все още предстои да се случи. През 80-те години на миналия век Скот предвиди настоящето на нашия съвременен свят и се надяваме той да успее да го стори отново — само че този път не бихме възразили срещу някаква непредвидена, оптимистична визия.
Не че е време да отричаме антиутопиите, но започва да ни омръзва да ни повтарят, че посоката, в която светът върви, ще е изпълнен с мрак кошмар. Да се надяваме, че завръщащият се към историята сюжет ще осигури малко блянове за XXI век, или поне малко от стария дух на "всичко е постижимо", който присъстваше при андроидите на Скот. Дано Ридли не ни разбере погрешно - радваме се да го видим отново. Но може ли все пак да имаме някакво различно бъдеще?
