Психотерапевтът Греъм Мюзик има книга, наречена "Хубавият живот: благосъстоянието и новата наука за алтруизма, егоизма и неморалността". В нея той потвърждава чрез данни, събирани от учените в последните 40 години, нещо, което сме подозирали отдавна заради вицове и собствените си наблюдения: материалистите в общия случай са нещастни, хората с много материални блага остават нещастни, а пазарът се крепи на човешкото нещастие. Той е програма за популяризация на личната и политическа мъка, като до момента постига забележителни успехи. Ако махнем символите на пищността, ще открием зад тях заболяване.
Да четем Vanity Fair вече е игра в полза на разорените
Затрудняваме се да разберем защо правителствата, изобилстващи от заможни хора, трябва да подхождат с толкова лека ръка, когато се стремят да вземат от тези, които притежават по-малко - намаляването на финансирането на образованието, вдигането на имотните данъци, пестенето от средства за хора с увреждания, нелечимо болни и безработни и така нататък.
Това винаги е звучало като безумие, дори когато в името на "всеобщото благо" се гласува за икономии, докато обществени средства за пълнене на джобовете на богаташите винаги има в изобилие. И, естествено, управляващите наричат всякакви упреци срещу действията си "език на класовата война", ефективно и лицемерно определение, замислено да плаши хората. Защото кой иска война? Никой, естествено.
Като изключим, че това не е класова война
И всъщност цари масово объркване кой всъщност е агресорът. Изследване на университета в Бъркли, цитирано от Мюзик, дава отговор на въпроса защо заможните политици действат по начина, по който го правят, но нямаме съмнения, че те се самозаблуждават за мотивите си: "Колкото по-нагоре в социалната стълбица са хората, толкова по-малко ориентирани към обществото, щедри и съпричастни са те... и като цялостна тенденция тези, които не са толкова богати, демонстрират повече емпатия и по-голямо желание дапомагат на другите." Което звучи като нещо очевидно, като изключим, че ежедневно се изтъкват възражения срещу това на база отблъскващата реторика "мързеливи срещу работливи" - погрешна дихотомия, която освен другото е и глупава асоциативна пропаганда.
Например Тим Касър, професор по психология в колежа "Нокс" в Илиноис, отбелязва, че ако обичате материалните вещи, е по-маловероятно да обичате хората, и съответно планетата като цяло. Връзката между възхода на материализма и безразличието към околната среда не е съвпадение; нито пък връзката между възхода на материализма и нарастващото неравенство, и страха от чуждия, непознат човек, който се изразява в Европейския съюз в отблъскващо презрение към ромите, румънците и българите например, както и е моден фетиш за ксенофобските партии почти навсякъде - дори и в по-бедните членки.
Парите брутализират и предизвикват параноя
Нещо повече, тази бруталност и параноя се просмуква в обществото, поглъщайки и заличавайки щастието и мира. Неравенството води до ерозия на доверието между хората. Когато се отстояват тези с езика на пазара, хората стават по-подозрителни и по-малко склонни към вършене на добро. Което е потенциално разрушително, тъй като публичните услуги и блага се продават, а пациентите изведнъж се превръщат в "потребители на здравна услуга". В едно интересно изследване хората са помолени да си представят хипотетичен недостиг на вода; тези, които са били описани като "потребители на водна услуга", е било по-маловероятно да споделят хипотетичната вода с други, отколкото хората, описани като "индивиди".
Дори и езикът покварява. Рекламите се трупат по улиците и ни поставят във въображаемо състезание един с друг. Което насърчава още по-голям материализъм, следващ пътя на пристрастяването към дрогата: той предлага фалшиво обещание за екстаз, което обаче не работи. И колкото повече хората харчат пари за ненужни материални блага, толкова по-нещастни са те. И следват психични заболявания, нарцисизъм и неудовлетворение.
"Хората с по-материалистични ценности като цяло имат по-слаби взаимоотношения и връзки с другите, изпълнени с повече конфликти," пише Мюзик. "Това е важно, ако приемем, че преходът към по-материалистични ценности в Западната култура е факт." Не можем да твърдим, че не сме били предупредени.
