Могат ли младите да са хем агресивни, хем неподвижни? Да, огромна част от българите (между навлизащите в 20-те и излизащите от 30-те) са потвърждение на това привидно противоречие.
Специалистът по Русия Сам Грийн, зам.-директор на московския център "Карнеги", казва: "Съществува популярен мит, че руснаците са... пасивни. Това не е така: руснаците са агресивно неподвижни".
Тоест, за руснаците е присъщ природен консерватизъм - те предпочитат да се съсредоточат в стратегията си за оцеляване и не правят рисковани крачки, които могат да им влошат положението. В същото време, ако усетят, че "кралят е гол", те ще протестират.
Именно това стана през 1989 - 1991 г., когато цялото съветско здание рухна, и в по-скромни мащаби - в последните месеци заради фалшификациите на парламентарните избори през декември.
Нямам за цел да сравнявам нас и руснаците - и с просто око се вижда, че ние с тях си приличаме и се различаваме по куп неща. Те пият повече, но пък ние имаме малко по-богат демократичен опит; те имат ядрено оръжие, а ние нямаме два модерни изстребителя; и ние и те не можем да произведем една прилична кола или цветен телевизор; Да обобщим: има три вида страни - развити, развиващи и неразвиващи се. Ние (и руснаците) продължаваме да спадаме към третата.
Колкото до оксиморона, не се мръщете излишно. Има всякакви несъчетаеми понятия. "Жена шофьор" (шегувам се), Първанов в ролята на "социален президент" (не се шегувам), "Богати пенсионери" (на министъра тъстовете) и т.н.
Виждате, че понякога тези понятия си пасват, друг път се разминават като класическото "дървено желязо". И така възможно ли е нашата младеж - цветът на нацията - активните, образовани и модерни граждани с мнение по безброй въпроси, та възможно ли е профилът на всички тези хора да се покрива с думите на Сам Грийн - да бъдат едновременно агресивни и неподвижни?
Те са възмутени с хиляди във Фейсбук, но на централния площад в милионната столица трудно минават хиляда. Освен това се събират само при фалит - Виденовата зима, убийството на Стоян Балтов, опасността (истинска или мнима) за отравяне водата на Добруджа, съсипването на горите...
С непонятна устойчивост те се фокусират върху някакъв болезнен проблем, но не си дават труда да вникнат в системната грешка, която го репродуцира с банална жестокост ден след ден, година след година. В Борисовата градина беше убито момиче.
Последваха постове в социалните мрежи, спонтанно шествие и прибързани арести. Няколко месеца по-късно няма постове и шествия, заподозрените се оказаха засега набедени, а МВР дори забрави да обяви резултатите от ДНК пробите, пратени в чужбина още в ранната есен на 2011 г.
Вчера се разхождах из парка "Заимов", в който има безплатен безжичен интернет, но само една химическа тоалетна. В Борисовата няма нито едното, нито другото. В същото време парковете се пълнят с все повече млади хора, които приемат мизерията за даденост.
Няма как общество, което не може да реши проблема с тоалетните или велоалеите в централните градски зони, да се справи с развитието на личността и осмислянето живота на младите. Това е все едно да не си чел "Тримата мускетари" и да правиш анализи на Умберто Еко.
Как може държава, която години наред парадираше с бюджетни излишъци и икономически растеж, да продължава да се гърчи, докато имитира търсене на решение за проблемите в скъпоплатеното лечение - у нас и в чужбина, унижавайки (а често убивайки) хиляди наши сънародници.
Оказа се, че нито българската медицина прогресира, нито се намират средства за спасение извън страната. Тези дни нашата Родина (за първи път от много време насам) се обедини в подкрепа на капитана на националния отбор по футбол Стилиян Петров. Всички се молят момчето от Монтана, което е един от малкото безспорни символи за честност, коректност и успех, да спечели мача на живота си.
В същото време малцина извън медийните среди са чували за драмата на нашия колега и приятел Рачо Колев, който продължава битката с коварната болест в чужда клиника. Българската държава няма да плати нито лев за лечението на Стенли и на Рачо.
Разликата е, че кариерата на първия му позволява да си плати разноските, докато вторият ще разчита само на милосърдието на хората за събирането на непосилните 26 882 евро за химиотерапия и 150 000 евро за трансплантация на костно-мозъчни стволови клетки. И как е възможно от "благотворителния" sms за 1.20 лв. до нуждаещия се да стигат само 60 стотинки?!
Нашите моилитви са отправени както за Стилиян и Рачо, така и за всички останали, които са изпаднали в подобно положение. Един от любимите ми постулати на ежедневното християнство е: Ако е лесно - работИ, ако е трудно - говорИ, ако е невъзможно - молИ се. Е, ние трябва да си отговорим на въпроса работили и говорили ли сме достатъчно, за да ни останат само молитвите.
И накрая още нещо медийно-оксиморонно. Младите обичат да харчат за маркови коли, дрехи и джаджи. В същото време гледат да свалят каквото им хареса от интернет - без пари. Протестите срещу АСТА минаха по гореописания сценарий, неглижирайки въпроса за изчезването на журналистиката в интернет.
Очевидно е, че повечето от конвенционалните медии, вместо да поливат корените на демокрацията, гледат да ги отровят. Въвлечените в схемата журналисти и "журналисти" работят в интерес на босовете - неколцина олигарси, сладко примляскващи над държавната ясла, на техните приятели и партньори, на рекламодателите, на личните си мании и заблуди и въобще на всички и всичко. С изключение на интереса на собствените зрители, слушатели и читатели.
Естествен и логичен е стремежът на хиляди българи (особено младите) да търсят повече и по-близка до истината информация именно в интернет. В същото време, ако за това те трябва да платят по 50 стотинки на ден, всички ще се направят на ударени - "ама, нали тук е безплатно".
Не, уважаеми, навсякъде по света качеството струва усилия, време и пари. Всичко е безплатно само в главите на агресивно неподвижната младеж. Съдейки по средните заплати в държавния и частния бизнес, за съжаление - и не само на нея.
