Високият бор в двора от другата страна на улицата се поклаща за „Добро утро". Зад него е неравният килим от стари керемидени покриви с разкривени тухлени комини, малки прозорчета на таванските стаи и тук-там по някоя архаична антена, останала да напомня за периода отпреди цифровизацията
Снимка: Свилен Георгиев
Кварталът на павираните улички и красивите старовремски къщи, пренасящи те някъде в Лондон, Париж или Виена.
Снимка: Свилен Георгиев
На задните дворчета, в които някога децата играеха на фунийки и стражари и апаши.
Снимка: Свилен Георгиев
Магазинчетата за всичко, където продавачките те посрещат с усмивка, като стар приятел
Снимка: Свилен Георгиев
Тук времето е спряло някога, когато Йордан Йовков, Ран Босилек и Емануил Попдимитров, Цанко Лавренов и маестро Атанасов са рисували с писалка и четка по белия лист, платното и партитурата, вдъхновени от заобикалящата ги красота.
Снимка: Свилен Георгиев
Една къща те развеселява с игриви, разчупени форми, следващата примамва с изчистени линии, трета те пренася във владенията на хобитите.
Снимка: Свилен Георгиев
Някои от чаровните старици са получили сериозен фейслифт, който само подчертава достойнствата им.
Снимка: Свилен Георгиев
С вкус са реновирани и по-големите им сестри - кооперациите от типа на легендарните „Царевец" и „Асеновец", с които през 30-те започва застрояването на района.
Снимка: Свилен Георгиев
Истинските господари на квартала обаче са котките.
Снимка: Свилен Георгиев
е са навсякъде - дремещи на шарена сянка сред лалетата в градинките, наблюдаващи внимателно всичко наоколо от височината на някой покрив или гараж, кацнали на перваза в очакване на поредния обяд или вечеря от любезните си двукраки съседи.
Снимка: Свилен Георгиев
Пресичат улиците с кралска походка, бавно, без изобщо да обръщат внимание на хората около себе си.
Снимка: Свилен Георгиев
Снимка: Свилен Георгиев
Снимка: Свилен Георгиев
„Иван Асен" е и „Влайкова" - сградата дарена през 20-те от Мария Влайкова с изричното условие никога да не може да бъде използвана за нещо друго, освен за кино и читалищна дейност.
Снимка: Свилен Георгиев
И „Пчела" - сладкарницата с най-хубавата боза. И още много по много. А всичко това е обгърнато с една необяснима, радваща душата красота.
Снимка: Свилен Георгиев
Любопитни истории за някои от тях сигурно могат да разкажат и мъжете от постоянното присъствие по барчетата на улица „Иван Асен", които бистрят футбола почти по всяко време на денонощието.
Снимка: Свилен Георгиев
Всичко е обгърнато с една необяснима, радваща душата красота.
Снимка: Свилен Георгиев
Това е „Иван Асен". Място, където да се влюбиш, да твориш и да попиваш сладката лекота на чудото, наречено живот.
Снимка: Свилен Георгиев
„Иван Асен" е и „Влайкова" - сградата дарена през 20-те от Мария Влайкова с изричното условие никога да не може да бъде използвана за нещо друго, освен за кино и читалищна дейност.
