Тоалетната революция в Индия: Боливудска история с хепиенд?

Когато преди години за първи път посетих Хелзинки, най-много се впечатлих не от соц-архитектурата на града и страхотните рокаджийски кръчми, а от това, че на всеки ъгъл, посред бял ден, можеше да се види пикаещ мъж. Не задължително пиян при това! Когато поразпитах местните, разбрах, че конституцията на страната гарантира правото на всеки финландец да уринира на улицата. Но в 90 процента от случаите само мъже се възползват от това си конституционно право.

И докато в "бели" държави като Финландия обществото няма проблем с пикаенето срещу фасадата на кметството или до люляков храст в градския парк, в една друга държава подобно поведение се е превърнало в миризлив и болестотворен проблем номер едно.

Три години след като министър-председателят на Индия Нахендра Муди обеща в официално обръщение към нацията, че ще се сложи край на безразборното пикаене по улиците, 53 милиона нови частни и обществени тоалетни на територията на страната вече са факт. А с цел да се покрият нарастващите нужди на нарастващото население е планирано още 60 милиона да влязат в експлоатация до началото на 2019-та година.

Сигурно подобни цифри ви се струват астрономически и направо нереални, обаче статистиката показва, че на Муди има за какво да му се изправя косата от ужас. Почти половината от населението на страната oт 1, 3 миларда души предпочита да задоволява нуждите си под открито небе, а това автоматически превръща голяма част от населените места в бактериални бомби, които всеки момент може да избухнат.

Липсата на нормални санитарни помещения е причина за над 80 процента от заболяванията в провинциалните части на Индия.

Според проучване на УНИЦЕФ ежедневно в Индия умират 400 деца от усложнения в следствие на диария.

Мислите си, че щом хората във властта са запретнали ръкави да копаят отходни ями и да строят милиони тоалетни, значи проблемът им ще се реши. Обаче не е сигурно. За пореден път аксиомата, че там къде е текло пак ще тече, няма нужда от доказване. Само дето в конкретния случай тази аксиома звучи така: Там където се е пикаело, пак ще се пикае.

"Най-голямото предизвикателство за успешното изпълнение на проекта "Чиста Индия" не е, че ще трябва да се отделят цели 31,6 милиарда долара от държавния бюджет, а че трябва да накараме хората да използват тоалетните!", казва Шивани Сууд, съветник по проекта и член на организацията WaterAidIndia.

Според него проблемът не бил само от практическо, но и от културно естество. С други думи, прасето и в палат да го настаниш, и на златен поднос храна от шеф Манчев да му поднесеш, то пак ще потърси кал да си зарови муцуната в нея.

А можеш ли да оковеш душата (и пениса!) на свободолюбивия индиец в окови, щом отвътре му идва да си облекчава мехура не в специално пригодени за такива цели помещения?

И все пак се прокрадва един лъч светлина в непрогледния тунел на иначе амбициозния проект за чиста Индия.

Проучване сред живеещите в 110 села в северната част на страната показва, че хората вече не са склонни да дават дъщерите си за снахи в семейства, чието домакинство не разполагат със закрита тоалетна.

През лятото на тази година пък кампанията получи неочаквано рамо от страна на най-новия и най-касов боливудски филм.

"Тоалетната: Една любовна история" (Toilet: A Love Story) се превърна в абсолютен комерсиален хит, който, освен че притежава всички елементи на класическата боливудска традиция (песни, танци, силни чувства, страстни погледи и драматична развръзка), носи и сериозно политическо послание, свързано с проблема с уринирането на открито, а именно: Мъж бъди и в тоалетната иди!