Колкото повече имаме, толкова по-недоволни сме. Действително съществува изобилие от доказателства, че депресията е "болест на изобилието" - психическо разстройство от съвременния живот в един индустриализиран свят.
Хората, които живеят в по-бедни държави са с по-нисък риск от депресия, в сравнение с живеещите в индустриализирани нации. Като цяло държавите с жизнен стандарт, най-отдалечен от съвременните стандарти, имат най-ниско равнище на страдащи от депресия.
Най-малко депресирани са градските аскети, които не използват технологии. В САЩ делът на депресираните сред общността на амишите - религиозна секта, чийто членове не употребяват модерни технологии, а предпочитат семплия начин на живот, който напомня на американските фермери отпреди век - е 10 пъти по-нисък в сравнение с останалите американци.
Психологът Мартин Селигман, основоположник на позитивната психология и директор на Центъра по позитивна психология към университета в Пенсилвания, изучава амишите, както и други предмодерни култури. Той обобщава: "Изглежда, че има нещо, свързано със съвременния живот, което създава плодородна почва за депресията".
Друг изявен изследовател, Стефън Иларди - професор по психология в Канзаския университет и автор на "Лекарството против депресия" - отбелязва, че "колкото по-"модерен" е начинът на живот в дадено общество, толкова по-високи са нивата на депресията. Може би изглежда озадачаващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е създадено за живот в модерна постиндустриална среда".
Хората от XXI век са изолирани, уседнали и консумират неестествени храни
Все повече от нас живеят застоял начин на живот, прекарвайки по-голямата част от времето си заключени между 4 стени. Ядем обработена храна, която няма почти нищо общо с естествения си произход, а това ни дава съвсем сериозни причини да се притесняваме за това как променените хранителни навици се отразяват на мозъчната ни дейност и настроението ни.
Всекидневно биваме заливани от невиждани досега количества информация и стимулация в една епоха на Интернет, електронна поща, мобилни телефони и мултимедия, всяко от които подтиква към социална изолация и със сигурност се отразява не само на физическото, но и на емоционалното ни здраве.
Това поведение има силна взаимозависимост с депресията - намалените физическа активност и човешки контакт, прекалената консумация на преработена храна и безкрайното разсейване са навици, които все повече хора са възприели сега, тъй като са принудени да го направят заради природата на своите професии, лишени от движение.
Този начин на живот просто не е бил възможен през по-голямата част от историята на човечеството, защото не е съществувала инфраструктура, която да го изисква, или дори да го поощрява.
Дистанцирането от природната среда създава комфорт - с цената на депресия
Човешките същества са еволюирали, за да оцелеят в естествената природна среда и в сплотени социални групи. Днес много малка част от нас може да се радва на подобен живот и емоционалното равновесие, което предполага той, но въпреки това предразположението ни към него остава непроменено.
Терминът "природен дефицит" влиза наскоро в съвременния разговорен език, въпреки че все още не е включен в Диагностичния и статистически наръчник за психичните разстройства, нито пък е одобрен от медицинската общност. Той е изобретен от автора Ричърд Лоув в опит да обясни широкообхватните поведенчески проблеми при децата, които прекарват по-малко време навън.
Сега се счита за ключова причина за дори по-големи физически и емоционални неразположения при хора от всички възрасти, изгубили връзката си с природата.
Бързите темпове на промяна не дават шанс на мозъка да се адаптира към новостите
Проблемите, произлизащи от природния дефицит, са примери за несъответствието между гените ни и модерната среда. Мозъците ни просто не са пригодени към съвременния начин на живот. Вероятно влошаването на емоционалното ни благосъстояние в рамките на модерния градски живот представлява кумулативен ефект от промените в ежедневието ни, появявали се от много години насам, за да достигнат до това очевидно крайно състояние.
Страдаме не само от природен дефицит, но и от информационно пресищане. Днес много хора прекарват голяма част от времето си сърфирайки из Интернет, изпращайки SMS-и и имейли, говорейки по мобилните си телефони, или гледайки телевизия и други медии - все неща, които никога досега не са били достъпни.
Обаянието на синтетичното забавление - Интернет и телевизия - леко напомня на лъжливите обещания за индустриалната храна. То прилича на дестилирана версия на всички положителни аспекти на социалния живот - винаги занимателен и лесен за "изключване", когато стане прекалено скучен или предизвикателен.
Но подобно на фастфуд храната, този тип забавление е силно незадоволителен и потенциално опасен. Нашите мозъци, генетично адаптирани да ни помагат да поддържаме стабилен курс "напред" през сложната, променяща се и често опасна естествена среда, изведнъж се изправят пред информационно наводнение и стимулация, независима от физическата реалност.
Нищо чудно, че програмите за цялостен начин на живот, чиято цел е да облекчат депресията чрез коригиране на дисбаланса между съвременния свят и нашите "древни мозъци и тела", препоръчват интервенции като аеробика, здравословен сън, повече време сред природата, повишен прием на риба заради съдържанието на омега-3 мастни киселини, повече социализация и избягване на негативните мисли.
