На всеки човек някога му се е случвало да се натовари накуп с толкова много неща, че да му се прииска в този момент да има още поне 1-2 допълнителни ръце. Едва ли са малко и комиксовите фенове, които са си представяли какво би било да бъдат като Доктор Октопус от историите за Спайдърмен.
Всичко, разбира се, е в сферата на мечтите и въображението, но в близко бъдеще науката може да промени всичко, и това, което е било просто фантазия, в крайна сметка да стане реалност и ежедневие.
Някои хора хора вече работят по този въпрос.
Така още през 2017 г. Дани Клоуд представя пред света своя проект за роботизиран пръст, контролиран от краката чрез сензори за натиск. Проектът се нарича "Third Тhumb" (трети палец) и реално е бил част от нейната дипломна работа за магистърска степен от Кралския колеж по изкуствата в Лондон.
Първоначалната идея на Клоуд е да промени разбирането на хората за изкуствените протези като нещо повече от просто заместители на загубени крайници.
"Когато започнем да разширяваме способностите си и преформулираме цялостното разбиране за протезите, тогава ще изместим фокуса от просто "поправяне" на увреждания към разширяване на физическите способности", пише тя своя блог.
Сам по себе си "Third Thumb" представлява 3D принтиран шести допълнителен пръст към ръката, който се захранва от устройство на китката. То наподобява часовник, а цялата дейност е свързана се контролира безжично от два сензора, които реагират при натиск от ходилата.
Специално управлението с краката може да изглежда малко по-сложно, но според Клоуд с него се свиква бързо и лесно, тъй като наподобява процеса на шофиране, шиене на шевна машина или свирене на пиано.
Още през 2017 г. прототипът й привлича вниманието на учените от University College London
В този смисъл Клоуд вече развива проекта си през лабораторията Plasticity Lab, която е част от UCL, и през последните няколко години насочва усилията си към проучване на това как човешкия мозък се приспособява към подобни технологии.
"Подобряването на тялото е разрастващо се поле, насочено към разширяване на нашите физически възможности. Все още обаче не можем да разберем как по-точно реагира мозъкът ", коментира за New Atlas Тамар Мейкин, професор по когнитивна неврология и ръководител на Plasticity Lab.
"Като изучаваме устройството на Дани ние търсим отговорите на ключови въпроси относно това дали човешкият мозък може да поддържа допълнителен крайник и изобщо как технологията може да повлияе на тялото."
Един допълнителен палец би могъл да има съществени ползи при извършването на различни физически дейности, като същевременно може да бъде и в помощ за хора, които по една или друга причина не могат да използват едната си ръка.
Или пък да вдъхнови изцяло нови възможности за дейности като различни начини за използване на музикален инструмент или дори изобретяването на нов музикален инструмент, адаптиран към допълнителната част от тялото. По този начин потенциалните възможности наистина са безброй.
За момента обаче се тестват предимно ежедневни дейности.
Екипът на Мейкин съвсем наскоро приключва с 5-дневно изследване с общо 36 души. Те извършили различни тестове през деня, а след това взимали устройството у дома и го използвали в ежедневната си дейност за поне 2 часа на денонощие.
За по-малко от седмица учените регистрират съществени изменения в мозъчната дейност, най-вече по отношение на възприятията за ръката.
По принцип мозъкът има едно фиксирано възприятие за биологията на ръката като орган, както и за всеки пръст поотделно. Дори след ампутация това възприятие остава стабилно и поради тази причина много хора продължават подсъзнателно да усещат присъствието на крайника, дори ако него вече го няма.
Цялата тази фундаментална представа обаче се разклаща след само 5 дни използване на Third Thumb, а мозъкът на тестванитехора започнал да се асоциира по съвсем различен начин с пръстите и протезата. Седмица след края на проучването отново е измерена мозъчната дейност, която установила завръщане обратно към стандартното възприятие.
Това са важни открития, които обаче представляват и една червена лампичка по отношение на успешната и безопасна моторна аугментация. Целият процес ще изисква значително повече изследвания, тъй като става въпрос за потенциални радикални промени на начинът, по който мозъкът контролира тялото.
"Хора, използващи допълнителни ръце, например в строителната дейност, ще могат ли ефективно да се адаптират пак към естествената си биомеханика, докато управляват колата си към дома?", пита ръководителят на изследването Паулина Киелиба. "Преди всичко трябва да се уверим, че подобни устройства са безопасни за здравето".
Точно тук някъде изследванията и чисто академичното любопитство започват да има съвсем реални последствия.
Вече по света се работи по различни проекти за екзоскелети и други начини за подобряване на човешкото тяло. А оттам вече въпросите стават още повече.
