"Това беше, писна ми", избухна легендарният Роналдиньо.
"Тъжен момент за обичащите бразилския футбол. Става трудно да намериш сили да гледаш тези мачове. Това е един от най-лошите ни отбори в последните години, няма лидери и е пълен предимно с посредствени играчи".
Футболният магьосник написа това след скучното равенство срещу САЩ в последния мач на Бразилия преди Копа Америка.
"Следя футбола от дете, но не съм виждал толкова отчайваща ситуация. Липсва любов към фланелката, липсва характер и най-вече футбол. Повтарям, представянето ни беше едно от най-лошите, които съм виждал. Затова обявявам оттеглянето си. Няма да гледам нито един мач от Копа Америка, нито ще празнувам която и да е победа", допълни Роналдиньо, а думите му нямаше как да не наранят настоящите играчи на "селесао".
Футболистът на Барселона Рафиня призна, че особено много го боли, тъй като счита Роналдиньо не само за свой идол, но и за приятел.
"Беше голям удар за нас. Нужно ни е окуражаване и конструктивна критика, не просто негативизъм. Трудим се много, за да върнем славата на Бразилия", отвърна Рафиня. И трябва да се признае, че той наистина е сред полагащите усилия.
Всъщност в момента е сред най-актуалните играчи в света и поне на клубно ниво малцина правят по-силно впечатление от него. Големият въпрос обаче е дали може да се превърне в толкова фундаментален играч за Бразилия, какъвто вече е за Барса.
27-годишният Рафиня неведнъж е трябвало да преодолява разочарования и съмнения през спортния си път.
Свикнали сме бразилските футболисти да бъдат възприемани като суперталанти още от ранна възраст, но случаят с Рафаел Диаш Белоли не е такъв.
Той не е взет от някоя голяма академия като малък и му се налага да се доказва в така наречените "турнири на отхвърлените", както сам той ги нарича. Средата е сурова и противопоставя онези, които отчаяно се опитват да си уредят договор с футболна школа.
"Там е като Дивия запад. Играеш на сгурия при изгаряща жега. Някой си е донесъл топка от къщи, обикновено няма мрежи на вратите. За да се различават отборите, едните играят без фланелки. А тези играчи са отхвърлени и играят с гняв - играят, за да оцелеят", разказва Рафиня.
"Играят, все едно животът им зависи от това. А често ще видиш и босовете на тези общности да обикалят наоколо с оръжие. Може да се готвиш да вкараш гол, когато някой произволен изстрел ще се чуе наоколо. Това може да те отблъсне. Но затова винаги казвам, че ако си играл в такива мачове, можеш да играеш навсякъде. Голям европейски финал? Не ме трогва. Стадион с 90 000 души? Дайте го насам".
"Онези мачове ме направиха корав", допълва Рафиня. "Сега като играя, искам да се освиркват. Искам напрежението и заплахата, това ме настървява."
Ако съдим по тези думи, присъединяването към Барселона не би трябвало да смути кой знае колко футболиста.
Но той страдаше при сериозните критики в началото и си личеше, че усеща тежестта на тази фланелка.
В първите си 17 мача за Барса Рафиня вкара само един гол, но по-важното беше, че сякаш не беше същият човек, който тормозеше защитниците във Висшата лига с екипа на Лийдс.
В началото в Испания крилото почти не смееше да се надиграва един на един с противниците си и изглеждаше твърде неуверен.
Шокиращо или не, закаленият в тежки битки Рафиня е мислел да си тръгне от Каталуния само месеци след трансфера си за 60 млн. евро.
"В началото беше голямо предизвикателство, а адаптацията ми беше трудна. Знаех, че трябва да мина през период на интегриране, но не знаех, че ще е толкова трудно на лично ниво. Това ме разбалансира, понякога си мислех да напусна още в първата половина от сезона".
"Барса е огромен клуб и е нормално да ти е трудно да се адаптираш. Но не бях свикнал с такива трудности", признава бразилецът.
След паузата през сезона заради Мондиал 2022 в Катар, Рафиня постепенно започна да подобрява формата си.
Но така и не можеше да стане твърд титуляр, тъй като треньорът Шави Ернандес често предпочиташе да пуска Усман Дембеле на десния фланг вместо него.
Надеждите му да се наложи на предпочитаната си позиция след напускането на Дембеле бързо увехнаха - защото на сцената изгря невероятният талант Ламин Ямал, който просто трябваше да получава игрово време.
Именно тогава обаче характерът на Рафиня най-сетне започна да си проличава.
Барса се изправи срещу ПСЖ в четвъртфиналите на Шампионската лига и бразилецът се разписа три пъти в двата мача, за да напомни колко унищожителен може да бъде, когато е в стихията си.
Барселона отпадна драматично, но представянето на Рафиня беше повратна точка за него.
"Смятам, че тези сблъсъци ми помогнаха да стана доста по-уверен и да вярвам повече в себе си. Струва ми се, че след тях и хората започнаха да ми се доверяват повече и да осъзнават какво мога да донеса на отбора", обяснява той.
Спекулациите за негов трансфер обаче не спираха.
И то не защото Рафиня още искаше да напусне, а защото финансовата ситуация на "Камп Ноу" изискваше свежи приходи. Крилото беше сред играчите, за които можеха да се вземат добри пари и не беше за пренебрегване възможността да бъде жертван от ръководството.
Желанието на президента Жоан Лапорта да вземе двама нови атакуващи играчи (Дани Олмо и Нико Уилямс) правеше продажбата на Рафиня още по-логична.
Накрая пристигна само Олмо, а в началото той даже не можеше да бъде регистриран - така че през новия сезон под ръководството на Ханзи Флик, Рафиня получи още един шанс да блесне.
С променена роля на терена бразилецът се превърна в един от най-добрите за каталунците.
В 11 мача от началото на кампанията Рафиня е създал 39 голови положения - повече от всеки друг във водещите пет първенства, включително Букайо Сака (34), Винисиус Жуниор (28), Флориан Вирц (26) и Коул Палмър (25).
Освен това Рафиня вече натрупа 6 гола и 5 асистенции като част от най-продуктивното нападателно трио в Европа в момента заедно с Роберт Левандовски и Ламин Ямал.
Безспорно е влиянието на Ханзи Флик за това възраждане на футболиста.
Рафиня вече не играе по крилото, а предимно зад нападателя в схемата 4-2-3-1 на германския треньор. В централната зона той замества контузения в момента Олмо и играе така, сякаш винаги това е била предпочитаната му позиция.
"Миналия сезон Шави няколко пъти ме караше да се връщам назад като защитник, а истината е, че много ми харесва да играя по-близо до вратата. Аз съм играч, който иска да вкарва и да асистира, а знам, че колкото по-близо съм до вратата, толкова повече възможности ще имам да стрелям и подавам."
"Ако съм по-далеч по крилото, може да е малко по-сложно, в зависимост от мача", призна футболистът.
Флик подчерта, че Рафиня си заслужил свободата в предни позиции, защото работи много здраво и в дефанзивен план.
Треньорът дори го определи като пример за останалите по отношение на пресата.
Съотборниците също уважават бразилеца заради начина, по който се пребори за титулярно място, и през лятото гласуваха той да е един от четиримата капитани на Барселона.
Тъй като вратарят Марк-Андре тер Стеген се контузи тежко и отпадна от сметките до края на сезона, Рафиня вече редовно носи лентата и се доказва като лидер на "блаугранас".
Остава обаче въпросът доколко може да блесне и за Бразилия в близко бъдеще.
Отпадането от Копа Америка в четвъртфинала срещу Уругвай беше разочарование, което мнозина бразилци предвиждаха. Роналдиньо далеч не е единственият песимист за състоянието на националния отбор.
"Селесао" не създаде поводи за оптимизъм и миналия месец в световните квалификации срещу Еквадор и Парагвай, когато записа минимална победа и минимална загуба.
В гостуването на Чили през изминалата нощ беше постигнат измъчен успех с 2:1 с късен гол, но отборът отново не убеди, че прогресира игрово. А макар че изигра цял мач, Рафиня не оказа решаващо въздействие за обрата.
Тимът на Доривал Жуниор вече е на четвърто място в класирането в зона КОНМЕБОЛ, на 6 т. зад лидера Аржентина. Тъй като цели шест от отборите отиват директно на световното първенство, а седмият играе плейоф, Бразилия трудно може да остане извън класиралите се.
Но този отбор има задачата да промени мнението на песимистите като Роналдиньо и да загатне, че е способен на големи постижения.
Рафиня вече се утвърди като неочакван, но несъмнен герой в Барселона.
Сега цялата нация се нуждае той да направи същото и с националната фланелка - защото на Бразилия липсват нови идоли, а историческите триумфи остават все по-далеч в миналото.