Резултатът беше 3:3, а мачът беше епичен и вече беше намерил своето място в историята на големите английски дербита.
В добавеното време на продълженията Манчестър Юнайтед трябваше да се отбранява срещу един от най-силните отбори в света. Същият отбор, който ги победи със 7:0 преди година.
Сега играчите на Ерик тен Хаг защитаваха много повече от вратата на Андре Онана. Защитаваха своя мениджър, чието бъдеще на поста остава под огромна въпросителна.
Защитаваха и историята на един някога горд клуб. Защитаваха и собствените си репутации от обвиненията, че не само не са достатъчно добри, но и не са напълно отдадени на каузата.
Ливърпул атакуваше до последно, а мечтата за куадрупъл във финалния сезон на Юрген Клоп оставаше жива. Гостите спечелиха корнер на "Олд Трафорд", но след него всичко се обърна за секунди.
Юнайтед изчисти топката, Харви Елиът се замота с обработването ѝ и Амад Диало му я отне.
21-годишният Диало е млад талант, който сякаш беше близо до това да се откаже от мечтаната кариера в Юнайтед - може би обаче станахме свидетели на преобръщането на неговия живот.
Топката стигна до Алехандро Гарначо, непримирим боец, който се раздава до последно и който досега беше светлият лъч в поредния болезнен сезон за "червените дяволи".
В мълниеносната атака домакините имаха числено предимство и Гарначо взе единственото правилно решение, пускайки топката към Диало. Пасът не беше перфектен и нямаше достатъчно скорост, но все пак стигна до котдивоареца и вече всичко беше в неговите крака.
Толкова много неща зависеха от този момент. Ако Манчестър Юнайтед не се беше класирал за полуфиналите, присъдата на Тен Хаг щеше да бъде прочетена и той едва ли щеше да продължи след края на май.
Но Диало прати топката по идеален начин в ъгъла. Трудно можем да си представим по-добре насочен завършващ удар в тази ситуация. И лудницата на "Олд Трафорд" беше пълна.
Рядко английският футбол е бил свидетел на катарзис като този. Толкова много години на гняв, на поражения и срам, сякаш за миг бяха компенсирани от един триумфален и толкова дълго чакан миг.
Домакинските фенове си изгубиха ума, както и самият Диало, който се съблече, макар че вече имаше жълт картон, и беше изгонен. Камерите уловиха плачещи от радост деца след победния гол и напомниха каква радост може да донесе футболът.
Това определено беше дерби за историята и една от най-големите класики в емблематичното съперничество между двата гранда.
В период, когато футболният календар поставя под въпрос бъдещето на най-стария турнир, видяхме един от най-великите мачове за Купата на Англия. Дори в богатата история на Театъра на мечтите не са били много моментите като този.
Над десетилетие след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън, привържениците на Юнайтед нямаха много какво да празнуват, затова и епичното 4:3 над Ливърпул се усеща като най-голямата им радост в тези мрачни години - по-значима дори от няколкото спечелени трофея.
Още преди сблъсъка Тен Хаг беше казал, че дербито с Ливърпул може да преобърне сезона. А сега като нищо ще се окаже, че то ще спаси работата му.
Със сигурност можем да кажем, че то попречи на Ливърпул да грабне куадрупъл, а ерата на Юрген Клоп няма да приключи с финал за ФА Къп на "Уембли" през май.
Германецът няма повече да се изправи и срещу Пеп Гуардиола, поне в ролята си на мениджър на Ливърпул.
И причината за това е, че мърсисайдци просто не показаха най-доброто, на което са способни.
Затова и на седмия месец след началото на сезона се намери кой да ги отстрани от някой турнир. Юнайтед го направи по най-трудния и изстрадан начин, а всичко висеше на косъм в толкова много епизоди от срещата.
Силният домакински старт даде резултат в 10-ата минута, когато сърцатият Скот Мактоминей отбеляза поредния си много ценен гол.
Ливърпул обаче обърна само за три минути в края на полувремето и водеше почти през цялата втора част. Там пропусна да реши всичко при една контраатака с числено преимущество петима на двама.
После водеше и в продълженията, но срещу себе си имаше един Юнайтед, който никога нямаше да се предаде.
Амад Диало не беше единственият изненадващ голмайстор.
Изравняването в 88-ата минута донесе критикуваният и отписван Антони, а той на всичкото отгоре отбеляза майсторски с десния си крак, който сме свикнали да му служи само за подпиране.
Това беше едва вторият му гол за сезона. Всъщност за последните 336 дни Антони беше вкарвал само на Нюпорт Каунти. Но когато Тен Хаг се нуждаеше от спасител, той го намери в лицето на най-несполучливото си трансферно попълнение.
Междувременно Маркъс Рашфорд достигна до свое собствено изкупление.
В един толкова разочароващ и за него сезон в личен план, той изпусна златен шанс да донесе победата в редовното време. Направи един от онези пропуски, носещи му славата на вечно нереализиран талант.
Когато обаче по-късно получи от Мактоминей в продълженията, мерникът му беше по-точен, за да изравни за 3:3.
Цялостно футболистите на домакините показаха дух и характер, какъвто не виждаме достатъчно често от тях. Крайно време беше да победят някой по-силен съперник, което не им се беше случвало цял сезон (може би ако изключим единствено двете победи над Астън Вила).
Триумфът над Ливърпул беше знак, че Тен Хаг все още е способен да мотивира състава и да извлече най-доброто от играчите при максимално високо напрежение.
Мърсисайдци пък трябва да преглътнат особено горчив хап, тъй като до един момент изглеждаше, че ще постигнат поредния си паметен обрат през сезона.
Отборът на Клоп е специалист в тези обрати, постигнати с геройства от златни резерви при крайно трудни обстоятелства.
Когато Харви Елиът влезе от пейката и вкара за 3:2, историята сякаш се повтаряше. Но може би натрупалите се мачове през сезона, натрупалите се емоции и вложени усилия, оказаха отражение.
Необичайно много от верните воини на Клоп взеха твърде грешни решения към края. И елементарната грешка на Дарвин Нунес при третия гол на Юнайтед беше знакова - подобни гафове струват скъпо в такъв мач.
Досега Ливърпул успяваше да се бори на четири фронта, въпреки многото контузии и въпреки неубедителната игра в защита.
На "Олд Трафорд" не само бяха допуснати четири гола, но и вратарят Келъхър направи няколко спасявания, затова и загубата изглежда заслужена.
А това представяне на Манчестър Юнайтед просто трябваше да бъде възнаградено. Тимът показа, ако не класата, то поне характера на големите тимове на сър Алекс.
Затова надеждата е жива, че кампанията ще завърши щастливо - с купа и класиране за Шампионската лига със силен финален рейд в първенството.
Може би това са поредните илюзии и поредните фалшиви надежди, а окончателният крах на Тен Хаг просто се отложи малко във времето. Но "червените дяволи" изтеглиха най-благоприятния жребий и чакат Ковънтри на полуфинала, а пътят към финалния сблъсък е открит.
Тен Хаг си извоюва правото да продължи да се бори за бъдещето си в Юнайтед, докато съдбата и на колегата му Клоп е променена след голямото дерби.
Сега за германеца и състава му приоритетът е предимно Висшата лига и по-малко Лига Европа. Но шансовете за нещо голямо не са изчезнали.
И ако титлата бъде спечелена, случилото се за Купата на Англия ще остане в спомените просто като неприятна подробност.
