Лято на нечетна година - това по подразбиране би трябвало да са три месеца, свободни от футболни вълнения за европейските фенове.
Е, има един турнир, който сякаш е създаден само за мерене на мускули между два отбора. Мексико и САЩ канализират вековни неясноти, конфликти и неприязън на национално ниво върху терените, в битка за „Златната купа".
Финалът тази година ли? Той е ясен - пак Чичо Сам срещу Ацтека.
Надпревара между отборите от КОНКАКАФ има още от 1963 г., но едва преди 20 години тя придобива сегашния формат (играе се през 2 г.) и получава „златното" си име.
Десетте издания на купата след 1991 г. само веднъж са поднасяли шокиращ победител. Канада спечели през 2000 г., когато елиминира Мексико на полуфинал, а Щатите паднаха от гост-гастролиращия в турнира състав на Колумбия още на четвъртфинал.
Останалите 9 издания са враждата на мексиканците и грингосите, които опитват да им покажат, че могат да играят футбол. Пет успеха за сомбрерата, четири за САЩ.
Сокър? Та без латиносите в САЩ, този спорт едва ли щеше да излезе извън университетите и кварталните площадки. Това поне е версията в Мексико сити, където сочат с гордост две домакинства на световни първенства, много силен вътрешен шампионат и повече от век славна традиция на истерия по играта.
В Щатите обаче могат да се изпъчат с бронз от мондиал, спечелен в далечната 1930 г. „Къде бяхте вие тогава?", могат да запитат грингосите.
Всъщност, именно от първото световно първенство тръгват множество спорни събития, и досега припомняни от съперниците на американския сокър.
Щатите достигат полуфинал, побеждавайки Белгия в Монтевидео, докато по същото време в друг квартал на града Мексико губи от Франция. Според мексиканците на янките се паднало по-хубавото игрище, а и съдиите били подменени.
В добавка, американците получават бронза без директен двубой, толерирани от ФИФА пред другия загубил полуфиналист - Югославия.
Мексиканците ще напомнят на надутите янки и най-срамния момент в историята им. На олимпиадата през 1904 г. в Мисури, американците печелят и сребро, и бронз във футбола!
Уникалното постижение се дължи на факта, че всъщност в турнира играят само три отбора, които са колежански. Но куриозът е, че златото отива в канадския Галт, който бие и двата тима на домакините! Позор!
Директното съперничество между мексиканци и американци се пренася далеч от терена. Мачовете са война, а из американски градове безчетните колонии латиноси, наводнили страната през южната и граница, вилнеят по време на двубоите, независимо от резултата.
Мексико води убедително в преките сблъсъци с 32 победи срещу 11 на янките. В последния голям мач между двата врага зеленото и бялото властваха на „Джайънтс Стейдиъм" в Ню Йорк - 5:0 за Мексико в миналия финал на „Златната купа" през 2009 г. Всъщност, мексиканците са домакини, където и да гостуват из Щатите.
В настоящите отбори има куп звезди, които правят турнира интересен и за европейците. Най-актуалният футболист на най-актуалният и в България отбор - Манчестър Юнайтед, е головата фурия на първенството. Хавиер Ернандес заби 7 гола в досегашните 5 двубоя и потрива ръце за финала в събота през нощта.
Грахчето е най-важният коз в поредния опит на мексиканците да натрият носа на богатите и надути съседи.
Но грингосите ще извадят своя голям коз на последното десетилетие - Лендън Донован, Джоузи Алтидор и Клинт Демпси отново са в състава. Без тях не минава голямо първенство за Щатите.
Демпси вкара и в четвъртфинала, и в полуфинала. Алтидор класира янките напред с гола си в решителния мач от групата срещу Гуаделупе.
Ако ви е писнало от безфутболната програма на телевизиите след края на май, сигурно е, че вечният финал на „Златната купа" няма да разочарова. Съперничеството е твърде сериозно, публиката - твърде гореща, а залогът - много голям.
*Грингос - така латино населението на Северна и Централна америка нарича чужденците из земите си, основно белите пришълци, основали настоящите Съединени щати
