Испанецът отново доказа, че е точният човек за треньорския пост и след една седмица работа с отбора, Арсенал изглеждаше съвсем различно в сравнение със злощастното представяне при 0:1 от Уест Хем. Пресата, комбинативността и желанието бяха на съвсем друго ниво от самото начало, когато „артилеристите“ дадоха да се разбере, че искат да поправят грешката отпреди седмица и знаят как да спрат Челси. А оформената в диамант халфова линия с точните изпълнители на всяка позиция беше голямото тактическо оръжие за неутрализиране на Челси. Емери е способен да създаде нужната организация и има верните тактически идеи, но остава и клубът да го подкрепи повече в изграждането на състава. Мениджърът вече призна, че през зимата може да взима само футболисти под наем, но заслужава да получи повече средства в следващия трансферен прозорец, независимо дали ще успее да класира Арсенал в топ 4.
Ако има нещо, което да притеснява феновете на Арсенал при такова позитивно представяне, това е напускането на Аарън Рамзи след края на сезона. Още не е за вярване как клубът не се реши да го задържи и към момента преминаването му в Ювентус се смята за сигурно. Рамзи беше най-важният футболист на Арсенал вчера и в двете фази на играта и едновременно направляваше атаките на „топчиите“ и пресираше Жоржиньо и защитниците, за да не може Челси да разгърне стила си. На практика, уелсецът беше човекът, който в този мач разруши Сарибол. В момента Арсенал няма друг футболист, който може да изпълнява тази двойна роля (Йозил не работи достатъчно в защита, а на останалите халфове им липсва креативност) и през лятото трябва да бъде открит равностоен заместник, а това е трудна задача.
Маурицио Сари продължава да не се доверява на наличните нападатели и отново възложи на Еден Азар да играе като фалшив номер 9. Най-класният футболист на Челси обаче се губеше в тази роля, играчите на Арсенал лесно го изпреварваха, доминираха физически над него или бързо създаваха числено предимство в неговата зона и затова „сините“ изглеждаха все по-беззъби с напредването на мача. Пристигането на Гонсало Игуаин е наложително и си заслужава заради него Челси да наруши политиката си да не привлича футболисти над 30 г.
Присъствието на Пипита ще даде възможност на Азар да се премести на фланга, където е най-силен, и играта на отбора, базирана на притежанието на топката, би трябвало вече да не изглежда толкова безцелна и ялова, както в момента. Игуаин е комбинативен, силен физически и безпощаден в наказателното поле, остава единствено да успее да се адаптира към Висшата лига.
Проблемите на Челси проличаха твърде ярко, когато отборът трябваше да се справи с енергичната преса на противника. И те не са само в липсата на нападател. Самият Сари беше много ядосан на играчите си след срещата и не го скри пред журналистите, но въпросите към треньора се увеличават. Той не променя схемата и начина на игра, така че вече всеки знае какво прави Челси на терена, а липсата на план Б е направо шокираща, когато недостатъците на план А натежават все повече. Изглежда повечето тимове в Премиършип вече разгадаха ролята на Жоржиньо и го изолират успешно, а без него Сарибол не работи. Именно заради Жоржиньо обаче Н'Голо Канте не играе на коронната си позиция и така Сари на практика се лишава от най-добрия дефанзивен халф в света. Обещаващите първи месеци на италианския треньор във Висшата лига вече изглеждат далеч назад във времето и той вероятно ще трябва да внесе промени във философията си, за да се задържи в Англия.
Тотнъм, Челси, Арсенал и Манчестър Юнайтед са в ожесточена битка за зона Шампионска лига, а два от тези топ клубове ще останат извън първите 4 в крайното класиране. В момента те са събрани само в рамките на 4 т. и е изключително трудно да се даде предимство на някой от тях спрямо останалите. Тотнъм неизменно се задържа в тройката в последните три сезона, но остава пасивен при трансферите и загуби Хари Кейн до март. Арсенал има огромни пробойни в защита, но не можем да го отпишем след представяне като вчерашното. Челси е в труден период, но пристигането на Игуаин може да даде съвсем нова посока на сезона. А Манчестър Юнайтед засега е безпогрешен при Оле Гунар Солскяер, но тепърва идват по-тежки изпитания, а победната серия все някога ще свърши.
