Показал страхотни качества като типичен номер 10 и като крило, Джо Коул беше огромен талант, но никога не достигна очакваните висини. След един успешен период в Челси при Жозе Моуриньо (макар и помрачен от доста контузии), той премина в Ливърпул и катастрофалният му старт на "Анфийлд" предопредели остатъка от кариерата му. Сега е на 36 г. и играе за Тампа Бей Роудис в Щатите.
Направи впечатление от ранна възраст и го наричаха "английския Иниеста". Но кариерата му е белязана от множество контузии и от известно време по традиция се говори повече за травмите му, отколкото за неговите качества. Междувременно, Уилшър се прочу със страстта си към пушенето, а през миналия сезон даже изкара период под наем в Борнемут.
Всъщност, напоследък нещата се развиват добре за него, той си върна титулярното място в Арсенал и е от малкото светли лъчи в отбора в момента, а и все още е едва на 26 г. Очаква да подпише и нов договор с клуба, макар и с намалена заплата. Но надеждите за него бяха много, много различни...
Самият сър Алекс Фъргюсън беше предрекъл голямо бъдеще на юношата на Манчестър Юнайтед, но халфът се оказа с твърде конфликтен характер, заради който редовно създава проблеми както на мениджърите си, така и извън терена. Премина и през съдебни дела заради заплахи към бивша приятелка и майка й, но по-късно обвиненията към него бяха снети. В момента е собственост на Лацио, но играе под наем в мексиканския клуб Атлас. Едва на 24 г. е, но изглежда свършен за големия футбол.
Юношата на Арсенал трябваше да бъде новият Дейвид Бекъм, само че изглежда му липсваше достатъчно страст към футбола, за да оползотвори потенциала си. Смени множество отбори след като напусна Арсенал и се отказа от футбола през 2014-а само на 29 г. Сега държи ресторант в Марбея.
Когато стиснат мениджър като Арсен Венгер даде много пари за теб, отговорността може би става твърде голяма. Джефърс впечатли в Евертън и Арсенал го купи през 2001 г. за 8 млн. паунда. Дълго време той беше най-скъпият трансфер на Венгер и може би най-голямата му грешка. Нападателят не успя да се наложи в Лондон и кариерата му рухна в отбори от Австралия и Малта, а последно игра с екипа на четвъртодивизионния английски Акрингтън Стенли.
Остана известен повече с контузиите си, както и с едно сбиване със съотборника си в Нюкасъл Лий Бойър по време на мач, донесло и на двамата червени картони. Иначе кариерата на халфа започна в Ипсуич и през годините в Нюкасъл беше смятан за голям талант, записа и над 30 мача за националния отбор. Беше в състава на Англия за две големи първенства - Мондиал 2002 и Евро 2004, в които обаче записа общо 7 минути на терена. Така и не премина в топ отбор, а заради многото травми изигра под 50 шампионатни мача в последните 6 години от кариерата си.
