Жозе Мануел Моуриньо Феликс е един от първите вратари, които си изграждат име на топ треньор в Португалия.
Роден във Ферагудо, град с около половин милион население, на брега на Атлантическия океан в южната част на Португалия, пази общо 16 сезона в португалското първенство. Първо, носи екипа на Витория Сетубал, с който печели два пъти Купата на Португалия, и Беленензеш.
Изиграва общо 274 мача под рамката на вратата за двата клуба между 1955 и 1974 г.
Има само един-единствен мач за националния отбор – влизайки като резерва срещу Бразилия по време на Купата на конфедерациите през 1972 г.
В последните си години като футболист на Беленензеш заема поста на помощник-треньор. Окачва бутонките през декември 1973-та на 35-годишна възраст.
Първата си работа като старши-треньор получава през 1976-а в Порталегре. След това води още редица клубове, сред които Униао Лейрия, Амора, Рио Аве, Беленензеш и Витория, никой за повече от два-три сезона.
Печели четири пъти титлата във Втора дивизия, а най-доброто му постижение в елита е петото място с Рио Аве, с който достига и финала за Купата на Португалия през 1983/84.
Той е бащата на Жозе Марио дос Сантос Моуриньо Феликс, по-известен като просто Жозе Моуриньо, първият му ментор и човекът, който пали Специалния по футбола. За съжаление, си отиде от този свят на 25 юни тази година, на 79 г.
„Той беше страхотен вратар, който изживяваше футбола по много специален начин“, споделя бившият халф на Сетубал Фернандо Томе пред Marca.
„Феликс разбираше футбола и не се плашеше да поема рискове. През 1994/95 застана начело на Сетубал и спечели 21 от 22 мача. Връзката му с футболистите беше прекрасна, както и тази на сина му с останалите играчи.
Когато Жозе отиде в Лейрия, след времето му в Барселона. По онова време Жозе все още беше младо момче (въпреки че Жозе тогава е почти на 40 - б.а.) и двамата с баща му набързо изговаряха всички грешки, които виждат в работата си.“
По време на тези съвместни пътувания баща и син говорят безспир за футбол, но подобните им стилове на работа са култивирани много по-рано – още на терена.
„Феликс бе направил Жозе своя вестоносец на терена, вместо той да крещи от страничната линия и съперниците да чуват указанията му. Използваше сина си, за да раздава указания на терена чрез бележки“, споделя още Томе.
Въпреки че Жозе нямаше успехите на баща си на терена, на треньорската позиция далеч го надмина. Неведнъж сме виждали и Специалния да използва и точно този прийом, с бележките, в своите отбори.
„Баща ми беше добър треньор. Работи в Примейра лига осем или девет години, четири пъти стана и шампион във Втора дивизия. Беше един от добрите треньори на това поколение. Но винаги съм чувствал, че можеше и трябваше да бъде още по-добър, но нямаше достатъчно увереност и устременост. Затова исках да се опитам да постигна повече.
Научих много от него, разбира се, но имаше и нещо друго, което ме мотивираше. Може би защото не бях особено добър футболист, а в онова поколение, ако не си добър футболист, не можеше да си добър треньор. И мислех, че е дошъл моментът да бъде сложен край на тези разбирания.
Бях роден във футбола, играех по долните дивизии, бях син на футболист и пораснах като син на треньор“, каза за баща си Моуриньо малко след смъртта му.
Феликс включва сина си във футбола още като петгодишен. Решава да използва ентусиазма му и му поверява „тежката“ роля на момче, което подава топките. Така Жозе е в света на голяма игра от най-крехка възраст и едва ли някога ще забрави „работата“ в сянката на баща си.
„Помня как едно малко момче идваше с баща си на тренировките и си играеше с топката на терена. Това се оказа много важно, защото още от малък Жозе започна да усеща атмосферата във футбола и беше близо до играта“, спомня си Нело Вингада, който играе в Беленензеш по време на първия престой на Феликс в клуба като помощник.
По-късно двамата имат възможност и да работят заедно вече и като треньор-играч. Вече 18-годишен, в Рио Аве, Жозе бързо осъзнава, че от него няма да излезе голям вратар като баща му, затова започва да изготвя досиета на играчи, да следи представянето на по-младите в академията. Тогава започва и „работата“ му като вестоносец с бележчиците край тъчлинията.
Двамата работят за кратко и в Беленензеш, веднага след Рио Аве, но Жозе изкарва едва пет години на терена. Разбира, че няма как да върви по пътя на баща си и решава да го накара да се гордее с него по друг начин – като стане един от най-добрите треньори.
20 години по-късно, редица курсове, и работа в някои от най-големите клубове в Европа, Жозе Моуриньо не само надмина баща си, но най-вероятно е надминал и най-смелите си мечти. Специалния спечели над 30 трофея, два пъти Шампионската лига и вече на 54, може да бъде спокоен – където и да е Феликс в момента, със сигурност, се гордее със сина си.