Помните ли Хидетоши Наката - той може и да не бе най-голямата звезда на световния футбол, но за азиатския бе със статут на икона.
Наката пръв направи име в Европа и прокара пътя за играчи като Парк Жи-Сун, Шинджи Кагава и Сон Хюн-Мин, с които днес свързваме играта на най-големия и най-гъстонаселен континент на планетата.
Той е по-важен за футбола, отколкото осъзнавате. Хидетоши Наката никога не се е страхувал да последва сърцето си. На 22 юни 2006-а, пет дни след като бе определен за Играч на мача при равенството на Япония с Хърватия, той лежеше разплакан на тревата на „Вестафаленщадион", след като тима му загуби от Бразилия последния си мач в група F.
Шест месеца по-рано най-голямата звезда на японския футбол бе решил, че ще прекрати кариерата си в края на Световното първенство в Германия - за всичко останали обаче решението бе пазено в тайна. По онова време Хиде бе под наем в Болтън под ръководството на Сам Алърдайс и бе на едва 28 години.
„Ден след ден осъзнавах, че футболът просто се е превърнал в един голям бизнес. Усещах, че отборът играеше само за парите, а не за забавлението. Винаги съм чувствал отборите като едно голямо семейство, но това се промени. Бях тъжен - това бе причината да се откажа само на 29 години", разкри години по-късно японската звезда.
Пълна промяна
След като приключи с любимата игра, животът на Наката се промени драстично. От футболист той реши да се превърне в модел, а след това предприе и околосветско пътешествие за три години.
Днес е на 39 и в ролята на културен посланик на Япония. Освен това Наката притежава компания за саке, която носи неговия инициал - буквата "N".
„През целия си живот единствено се бях занимавал с футбол и не знаех какъв е светът извън играта. Исках да разбера какво се случва и какво мога аз да предложа на света", разказва Хиде за пътя към собственото си преоткриване.
Как се роди „Наката манията"
Хидетоши Наката в действителност не бе най-голямата звезда на футбола в началото на този и края на миналия век - не е грешно да се твърди, че културният и маркетингов му принос надхвърляше безспорния му талант.
Но той в никой случай не бе лош играч, напротив - два пъти бе избран за Футболист №1 на Азия, четири пъти попадаше в листата на ФИФА за Играч на годината и три пъти бе номиниран за Златната топка на „Франс футбол".
На всичкото отгоре успя да спечели Скудетото с Рома (което го изравнява по титли от Серия А с Тоти...) и към него имаше сериозен интерес от Милан, Ювентус, Арсенал и Манчестър Юнайтед по време на престоя му в Италия.
Най-голямото признание за него обаче идваше от публиката на Ботуша, която обичаше да го гледа на терена.
Няма значение, че Наката е далеч от определението за най-добър играч през последните 20 години, тъй като той безспорно е сред най-влиятелните.
Именно японецът е играчът, който е отговорен за възхода на цял анова футболна експанзия - суперзвездата, от която Азия така силно се нуждаеше. Наката бе точният човек на точното време и място.
Той блесна за първи път на сцената на Мондиал 98 във Франция - техничен полузащитник с оранжева коса и със собствен стил на игра. Преди това вече бе избран за играч №1 на Азия през 1997-а (постижение, което дублира на следващата година) и бе с ключова роля за първото класиране на Япония на световно първенство, след като асистира за всичките три гола на тима си в плейофа с Иран.
Макар „самураите" да загубиха всичките си мачове на Мондиала, Наката успя да блесне не срещу кой да е, а срещу тима ан Аржентина в групите.
Добрите игри му спечелиха трансфер в Перуджа - така той стана вторият японец в историята на Серия А след Казу Миура. Седем години след това стана и третият във Висшата лига на Англия.
Реакцията на неговия първи трансфер в Европа бе очаквана - маркетингова покупка с цел да се продават повече фланелки на големия азиатски пазар. Той бе разглеждан повече като маркетингово средство, отколкото като полузащитник и мнозина се съмняваха, че японецът е готов за следващото ниво.
Наката обаче не просто опроверга критиците си, а дори накара европейските специалисти да забравят много от стереотипите за азиатските футболисти.
След двата гол а в дебюта му срещу Ювентус никой вече не се съмняваше в неговата класа - той бързо си спечели любовта ан феновете на Перуджа, които му дадоха прякора Gioiellino („малкото бижу").
Италия не бе готова за „Наката манията" - при първото си завръщане в родината футболистът бе посрещнат от екзалтирани тълпи, а мачовете на Перуджа започнаха да се излъчват пряко в Япония чрез pay-per-view канала WOWOW, а аналоговите канали предаваха на запис най-доброто от италианското първенство.
И всичко това се случваше преди първия Мондиал на територията на Азия - в Япония и Южна Корея. „Самураите" бяха домакини, но не разполагаха със силен национален отбор и всички погледи бяха вперени в голямата им звезда.
Тогава Наката бе по-популярен дори от Императора на Япония. В Перуджа пък са базирани представители на 20 водещи японски медии, за да отразяват отблизо професионалния и личния живот на звездата. Това доведе до откриването на собствен уебсайт на полузащитника, където той сам да изказва мнението си, вместо непрекъснато да контактува с пресата.
Средно по 3000 японски запалянковци пътуват за домакинските мачове на Перуджа в Серия А, а при дебюта му броят им е бил цели 5000 - повечето от тях са пътували по 10 000 км, само за да гледат своя герой на терена. Веднага след трансфера му пък клубът продава 70 000 фланелки с името му в неговата родина.
Първия сезон на Наката в Серия А е също толкова успешен на терена, колкото и извън него. С 10 гола за първенството той си спечели трансфер в тима на Рома, където треньор по онова време бе Фабио Капело. Въпреки предпочитанията му да играе като атакуващ полузащитник, Накта е изтеглен по-назад, заради ролята на Фраческо Тоти.
Наката изигра 15 мача за „вълците" при спечелването на Скудетото през сезон 2000/01, след което Парма извади за японеца 28,4 млн. евро, което го направи най-скъпия азиатец в историята на играта, преди Сон Хюн-Мин да подобри рекорда му, преминавайки в Тотнъм, през 2016-а.
През всеки изминал ден с наближаването на Мондиал 2002 „Наката манията" в Япония ставаше все по-фанатична.
Той стана рекламно лице на всичко - от обувки и спортна екипировка, до минерална вода и всичко останало, което ви хрумне. Това бе началото на нова футболна култура, а Наката бе нейното лице. Книгите за него се продаваха в тиражи от стотици хиляда, а видеата му - с милиони.
Наката може и да бе известен като „азиатския Дейвид Бекъм", но реалното му влияние на местния пазар бе поне десет пъти по-голямо.
След края на Световното първенство той безспорно бе най-известната личност в Япония. Страната направи равенство с Белгия, след което победи Русия и Тунис, за да се класира за директните елиминации, където бе отстранена от Турция.
Реално на турнира Юничи Инамото се представи по-стабилно от Наката, но имаше място само за една суперзвезда (Наката вкара един от головете за победата над Тунис с 2:0).
Наката бе марка сам по себе си, и то изключително продаваема такава - по това време играчът има договори с Nike, Canon, MasterCard, J-Phones, Coca-Colam Subaru и със Sky Perfect TV.
Няма съмнение, че имиджът му на звезда от бой банда бе проектиран, за да му носи огромни финансови приходи през цялата му кариера, но това не е непременно нещо лошо. Хиде бе здраво стъпил на земята и напълно наясно със значението на своята слава и с това как тя влияе на новото поколение азиатски футболисти. Те вече нямаше да бъдат подцеявани и да робуват на стереотипите.
Прокара пътя за всички азиатци след себе си
След него цели осем японци се присъединиха към Серия А, сред които се отличават Шунсуке Накамура, Кейсуке Хонда и Юто Нагатомо.
Така че и италианците бързо промениха мнението си за Наката - той определено не бе плейбой, който се интересуваше повече от партита и от външния си вид, отколкото от самата игра. През 2005-а той бе награден с един от най-важните ордени на Италия за приноса си към изгражането на нейния имидж в чужбина (Рицар на Ордена на звездата на италианската солидарност).
Да съхраниш себе си, въпреки славата
Хиде бе преди всичко, също като Бекъм, пионер сред футболистите в интернет ерата - сайтът му бе следен от милиони във време, когато мрежата тепърва навлизаше в ежедневието на хората по света. Той бе пример за еволюцията на футболистите от спортни в суперзвезди. За Азия пък ще остане в историята като най-голямата спортна икона на страната, след като промени начина, по който местните футболисти бяха третирани преди появата му.
Въпреки всичкото това внимание към живота му, Наката някак си остана срамежлив и затворен. Наслаждаваше се на славата, но и разбираше каква възможност му се бе открила - малцина са се радвали на толкова голямо позитивно внимание.
„Смятам е нещо велико. Смятам, че това е най-добрият инструмент да комуникираш с другите хора, да се свързваш с тях. Той е по-висш от държавите и от езиците. Футболът е най-голямото нещо, което можеш да споделиш и чрез което да се свържеш с целия свят. Така че дори извън спорта, аз мога да играя футбол, за да свързвам с хората", обясни Наката след отказването си от играта.
Неговата благотворителна и посланическа работа е доста натоварена - той е световен посланик на Специалните олимпийски игри, а също направи DVD за пътуванията си в Африка, с продажбите от което подпомогна контрола над маларията в Конго. Когато хиляди хора загинаха при опустошителните земетресения в Япония през 2011-а, той направи търг в памет на жертвите и организира благотворителен футболен мач, чрез които набираше средства за пострадалите.
„Моментално отмених всичките си ангажименти, защото трябваше да се направи нещо веднага. Спортът е нещо наистина голямо в световен мащаб - особено футболът. Той може да свързва всички хора, което е много важно в момента, така ще бъде и в бъдеще", каза тогава Хиде.
Славата и парите могат да са много опасни и често водят до пристрастяване. Като най-известният азиатски футболист на своето поколение, Наката нямаше как да избегне всички клопки на този живот. И до днес обаче той си остава вдъхновение за японците, които продължават да го боготворят. Това се дължи най-вече на факта, че успя да се предпази до голяма степен от падението след голямата слава, макар и по свой собствен начин.
Цели десет години след отказването си от футбола, той остава верен на принципите си.
„Парите не бива да са на първо място - там трябва да са идеите и страстта. Тази философия съм следвал през целия си живот. Играех футбол не заради парите или за славата, а защото обичах да го правя. Просто правя онова, което ми харесва. Няма значение какво казват хората, нито дали е трудно, или не. Подобни неща не ме вълнуват, защото това си е моят живот."
Няма как да оспорим тези думи на Наката. Той може и да не е в Топ 10 на най-добрите футболисти, играли в Серия А през последните години, но що се отнася до значението му за спорта Наката определено е сред най-големите имена в историята на футбола.
