Да си от Ливърпул е начин на живот. Не просто преживяваш загубите, не само се радваш на победите. Всеки мач, всяко събитие в клуба, новите играчи и тези, които си тръгват, легендите, датите от историята... Това е ежедневието ти и олицетворява любовта към великата игра.
Все по-трудно е да си от Ливърпул. Сезонът е ужасен, а и четвърти поред без трофей. Нещо трудносмилаемо за ливърпулците, поставени през годините на друга диета, включваща в менюто много купи. Някак настъпва чувство за посредственост и надскачане на истинските възможности на отбора, когато е победен голям съперник.
Отпадането срещу средняка Атлетико е поредният удар за сезона, в който на всеки "червен" фен му бе трудно да се усмихва на футболна тема. А лятото бе пълно с надежди...
През миналата година Ливърпул можеше и трябваше да стане шампион в Англия. Отборът игра страхотно в 8 от 9-те месеца на сезона, прегази по два пъти Челси и Манчестър Юнайтед, размаза Реал (Мадрид) в Шампионската лига, вкара най-много голове във Висшата лига и допусна най-малко. Но остана втори. Не му стигна онова, което в бизнеса наричат "ноу хау". Не му стигна шампионския опит и манталитет. Няма откъде този отбор да го има. Дори големите звезди Стивън Джерард и Фернандо Торес не са печелили национално първенство в кариерата си.
Та от лятото тръгна всичко. Нарушена бе подготовката, половината отбор отиде на безмислената Купа на конфедерациите. Когато Ливърпул се събра в пълен състав най-накрая (при играчи на различен етап от подготовката) в края на юли, сезонът вече чукаше на вратата. По-същото време, когато лидерите на тима тепърва влизаха във форма и играеха по 20-30 минути в контролите, Юнайтед, Челси и Арсенал вече имаха зад гърба си по 5-6 мача в пълен състав и влизаха в оптимална форма.
И закономерно стартът бе слаб. А доказано е - както тръгнеш, така ще ти върви.
За трансфера на Чаби Алонсо в Реал е казано много, но едно е важно да се знае. Когато този испанец дойде в Ливърпул, той стана местно момче. Баскът по рождение си тръгна миналото лято ливърпулец по душа, той беше много по-важен от просто един играч в средата на терена. Тръгна си биещото сърце, или поне едно от трите такива - Карагър, Джерард и Алонсо. В добавка най-добрият играч в състава - Фернандо Торес, се контузи и почти не игра цяла есен.
Разбира се, имаш нужда и от късмет, от инерция, от победи с рутина. Такива през миналия сезон бяха станали навик за Ливърпул. Като всеки отбор, на който играта му върви и самочуствието е високо, "червените" от "Анфийлд" биеха отбори, без да показват и 70 % от потенциала си. А тази година същите тия мачове бяха кошмарни, нищо не вървеше, топката не слушаше, а вратите на съперника сякаш бяха по-мънички...
За сравнение, това е силата на Юнайтед - отборът е превърнал печеленето на мачове в рутинна работа. Този тим няма нужда да играе добре. Играчите толкова си вярват, че ще бият, та сякаш всеки път като ритнат към вратата, ти се струва, че ще има гол. Това е разликата, която и най-добрите отбори на Ливърпул в последните 20 години, не успяват да заличат.
В най-важната част от сезона Торес пак е контузен. Ливърпул няма за какво да играе и за феновете остава интригата в неделя. При реми или победа срещу Челси техният любим отбор ще даде вероятно титлата на най-омразния им съперник - Манчестър Юнайтед. Вътрешна борба?
Няма такова нещо, или поне не и у играчите и треньора. Само феновете са разкъсвани от нея. Не е възможно Ливърпул да не играе с пълни сили в неделя. И не би трябвало. Клубът е твърде голям, за да си позволи подобно унижение. Независимо колко тежко би било да се допусне Юнайтед до го изпревари по титли - 19:18.
Най-вероятно през лятото Рафа Бенитес ще си тръгне. Неговите критици по света са повече, отколкото защитници. И за тях няма значение, че в самия град Ливърпул го почитат и уважават за това, което направи. А то е, че превърна един затъващ отбор в сила, от която всеки в Европа изпитваше респект. За 6 години Ливърпул на Рафа би всеки гранд, срещу който се изправи. Победи като гост над Барса, Реал, Интер, знаменитият финал с Милан, незабравимото 4:1 на "Олд Трафорд"... Великите вечери на испанеца не са малко. Да добавим към куп несполучливи трансфери, за които е обвиняван, и имената на Торес и Алонсо, на Пепе Рейна, хора, спечелили обожанието на "Анфийлд". Върху Торес, купен за едва двайсетина милиона, ще се гради и следващият Ливърпул.
Критиките са си критики, понякога и основателни. Но Бенитес заслужава респект.
Титла няма вече 20 години. Жива е обаче любовта на славната трибуна Коп. Живи са и надеждите. В Ливърпул, а и в цяла Англия, казват: най-хубавото в края на един ужасен сезон е, че след лятото идва следващият...
