Робин ван Перси (Манчестър Юнайтед).
След близо десетилетие в Арсенал, където бе блестящ през повечето време, нападателят отвори нова глава в Юнайтед. И направи такъв сезон, че феновете на "червените дяволи" се запитаха: Дали това няма да е новият Кантона или Роналдо - решителен играч, който сам носи титлата. Но последва рязък спад във формата на холандеца, който в последния сезон бе бледа сянка на себе си. И замина за Турция...
Хари Кейн (Тотнъм).
Той е хитът на английския футбол след невероятен първи истински сезон в Тотнъм. Това наистина може да се брои за дебютния му сезон, в който е пълнокръвен член на първия тим, за което се отблагодари с невероятна игра и 30 гола във всички турнири. Сега въпросът е да го направи отново и да докаже, че няма нищо случайно.
Естебан Камбиасо (Лестър).
Малко по-различен случай, но също "чудо за един сезон". Аржентинецът е най-титулуваният играч в страната му - има 23 титли в кариерата. Въпреки че е на 35 години, направи невероятен сезон в Лестър, като има основна заслуга за спасението на отбора. "Пример за всички и лидер", го нарече мениджърът Найджъл Пиърсън. Феновете го избраха за играч на сезона. Но Камбиасо отказа да подпише нов договор и в момента е свободен агент, а може и да реши да не играе никъде.
Снимка: getty images
Асамоа Гиан (Съндърланд).
Когато бе привлечен през 2010-а за 13 милиона лири, той дойде с репутацията на звезда от току що завършилото световно. "Той ще ни вдигне с едно ниво нагоре", предрече президентът на клуба Найъл Куин.
Гиан стартира като ракета - 10 гола в първия му сезон, включително невероятен личен спектакъл при разгромното 3:0 на терена на Челси. Мистериозно си замина след първата година, подписвайки договор с Ал Риан в ОАЕ. "Добра сделка за всички", коментира само Куин. Без подробности.
Мичу (Суонси).
Непознат на никого, през лятото на 2012-а той се появи в Уелс и направо помете всички. 22 гола в първия му сезон, включително решителни, изпратили отбора на финал за Купата на лигата, която бе спечелена. След това обаче... Мичу изчезна. Контузии, слаба форма, преотстъпване в Наполи, където не изигра повече от 200 минути...
Робсън и Мидълзбро.
През 1994-а клубът построи новия си стадион, имаше куп пари в банката и реши, че е време за голяма звезда. Брайън Робсън стана играещ мениджър и още в първия сезон вкара тима във Висшата лига. "Краката още ме държаха", признава Робо.
В елита Боро накупи звезди като Жуниньо и Раванели, а Робсън стана само мениджър, но... нещата завършиха нещастно с отпадане и ефективен край на кариерата на Брайън като треньор.
Франк Уъртингтън (Саутхемптън).
"Взех го, защото обичам да привличам стари разбойници", призна с усмивка Лори Макменъми, мениджърът на Саутхемптън през 1983-а. Той води 35-годишния бохем Уъртингтън в тима и се надява стилът му да си пасне с очакванията на феновете. Старият рокер прави невероятен сезон, а "светците" завършват втори след Ливърпул! Уъртингтън обаче се явява в офиса на Макменъми в метълските си джинси и му казва, че подписва с Брайтън...
Марко Негри (Рейнджърс).
През юни 1997-а Рейнджърс плати за него 3,5 милиона лири на Перуджа, а нападателят с прякор Убиеца просто попадна на мястото си. 23 гола в първите 10 мача, а после още купища попадения, до 45 в края на сезона. След което Негри изигра само 3 мача за Рейнджърс в следващите две години, преследван от травми, проблеми с теглото и лични драми. Останалото в кариерата му не е значително като статистики и е несравнимо с този сезон.
Брайън Килклайн (Нюкасъл).
Кевин Кийгън трябваше да направи чудо през сезон 1991-92 г., когато тимът се бореше да не изпадне от втора в трета дивизия. И той купи на Нова година от Олдъм централния защитник Килклайн, наричан Страшния викинг. След 4 дни той бе капитан на Нюкасъл, плашеше и съотборници и съперници, командваше всичко по терена и поведе битката. Нюкасъл оцеля в последния ден от сезона.
Кийгън го нарече "най-важният ми трансфер", но след сезона го освободи - трябваха му друг тип футболисти за атаката на Висшата лига, която се увенча с успех още на следващата година. Килклайн обаче остава герой в Нюкасъл с приноса си в тези 6 кошмарни месеца.
Пол Пауър (Евертън).
След 15 сезона в Манчестър Сити, той премина в Евертън, който бе решил да се бори за титлата, спечелена през 1985-а, но изпусната в ръцете на Ливърпул година по-късно.
Стартът на сезона донесе контузии на Евертън и Пауър изведнъж се превърна в лидер от позицията си на ляв бек Постоянството му бе пример за целия ти. Евертън вдигна титлата. А Пауър загуби мястото си на титуляр от новия сезон, след което тихо се отказа година по-късно.
Брайън Марууд (Арсенал).
Много хора повдигнаха рамене в почуда, когато Джордж Греъм го взе от Шефийлд Уензди през 1988-а. Не бе най-бързото крило, нито най-изящният техник. Но Марууд направи впечатляващ сезон, подавайки куп голови пасове към Алън Смит, който стана реализатор №1 на сезона. Арсенал спечели титлата след 18 дълги години. Марууд загуби мястото си на титуляр следващия сезон, скара се с Греъм и бе продаден обратно на Уензди.
