Лудост във Висшата лига

Английската Висша лига сякаш полудя. В последният кръг не един, а цели три мача завършиха при един и същи, разгромяващ резултат - 6:0. Ако само една от ксрещите бе приключила така, едва ли някой щеше да обърне внимание. Но когато това се повтори и потрети вече прави впечатление. Защото е и напълно в противоречие с имиджа на Висшата лига като едно от най-равностойните първенства където всеки аутсайдер може да нанесе удар на гранда.

В тези победи обаче има нещо последователно. Успехът на Арсенал бе напълно очакван, този на Нюкясъл - шокираща изненада. Някъде по-средата се оказа Челси. Но при шампионите, отчитайки формата, която показват от старта е напълно очаквано да спечелят така срещу Уигън. Е, сигурно е имало някои, които са се надавали, че мениджърът на Уигън Роберто Мартинес ще намери точните думи, с които да обясни на защитниците си какво е това детински грешки и как те да бъдат предотвратени.

Но изобщо не е сигурно, че и самият той е наясно. Като първа своя цел в Уигън, Мартинес постави изграждането на отбор по испански образец - свободен в мислите и действията си, предоставящ възможност на съперника да атакува и самият той правещ същото. И като подари на своите футболисти тази свобода той сякаш забрави, че все пак трябва да се защитава преди да организира офанзивни действия. В резултат на това и в центъра отборът не изглежда добре. А статистиката е убийствена - 79 допуснати гола през миналата кампания и вече 10 от началото на тази.

Опасенията за Уигън се оказаха основателни. Тук просто липсва концепция за действията на тима на полето. Хаотично защитниците тръгват по трима да посрещат един от своите съперници и оставят огромно пространство пред и около наказателното поле за останалите футболисти на съперника.

Що се отнася до Челси едва ли са нужни много похвали. Прогресът, не толкова на тима, колкото на играчите е очевиден. Интересно е, че ключовите играчи на Анчелоти се провалиха тотално на световното първенство, но събрани заедно демонстрират не само изумителен синхрон, но и почти 100% ефективност при реализирането на попадения. Затова е трудно да бъде обяснено в какво всъщност е силата на Челси - дали в отработения механизъм или в отлично подбрания и синхронизиран колектив.
На Арсенал не се случва често да печелят с такъв резултат. Когато пред себе си имат отобр, който не успява да затвори подстъпите към вратата си обаче отборът на Арсен Венгер направо полита в облаците и дава на зрителите истинска наслада от играта. Хеттрикът на Тео Уолкът е едно от главните събития на този кръг. Подобно нещо обаче когато срещу него е класен съперник като Патрис Евра си остава по-скоро в сферата на мечтите. А срещу Блекпул и бавния Стивън Крейни, чиято задача бе да го спира, Уолкът можеше да отбележи още попадения, не само тези три.

Блекпул загуби по всички показатели. Тимът има все толкова слаба защита, която може да се справи с тим като Уигън, но не и с бързи и повратливи нападатели. След срещата от тима се оправдаха, че всичко за тях срещу Арсенал е приключило след като съдията е отсъдил дузпа.

Подобно оправдание обаче е малко несериозно след като играчите просто не опитаха да пресират съперника в центъра, а когато се опитваха да играят на контраатака действията им замираха още в зародиш. Почти всеки път те изчакваха лондончани да се върнат в собственото си поле и едва след това се стигаше до пас към атакуващ игра, който обикновено бе и неточен. За това резултатът не е никаква изненада.

Не така стояха нещата на „Сейнт Джеймсис Парк". След победата над Уест Хям в първия кръг, не бяха никак малко онези, които предричаха на Кевин Макдоналд постоянно място като треньор на Астън Вила. Самият тим пък бе сочен за първи подгластник на Голямата четворка. Макдоналд отново избра тактика с един нападател, с надеждата, че след като това е сработило веднъж ще стане и втори път. Макдоналд разчиташе много на Ашли Йънг, който вместо обичайното си твърдо място на фланга се движеше по цялата ширина на полето.

Преминалия в Манчестър Сити Джеймс Милнър трябваше да бъде заменен от Стивън Айрлънд, но ирландецът си остава все толкова бавен, тежък и без умение да подава добър пас. Естествено, пропусната от Карю дузпа и несъществуващата засада спряла пробив на Янг изиграха своята роля. Нюкясъл обаче спечели битката на фланговете и това бе основното, което попречи на Вила. А онова, което ставаше в собстветното им поле си оставаше абсолютно необснимо.

Така че за всеки от тези резултати си има обяснение. Те обаче са част от една тенденция, която се забелязва все повече и на Острова - на постепенно класово разслоение на местния футбол. Нещо, което е типично за Испания например и към което се е запътила и Англия. Висшата лига сякаш започва да губи своята изключителност, все пак не на всеки зрители му е интересно да наблюдава подобен разгром. Дори ситуацията е точно обратната - привържениците обичат битки като тази на „Крейвън Котидж" межуд Фулъм и Манчестър Юнайтед.

Всъщност ако трябва да се говори откровено разликата винаги е съществувала. Просто до този момент бе добре прикрита под ожесточената битка, която дори аутсайдерите се опитваха да водят с фаворитите. А от своя страна големите често губеха точки точно в мачовете със средняците. И такива двубои бяха обявявани за „Мач на годината". Като онзи между Блекбърн и Юнайтед - 4:3 през 2006 г.

В последните години обаче част от отборите вече разполагат с много средства, а друга част нямат такива. И това е причина за голямата разлика. Един от вариантите за спасение на Висшата лига е законът за финансов феърплей, разработен от Мишел Платини. Той обаче влиза в сила след две години. До тогава може би е по-добре в Англия да се замислят за ограничаването на броя на отборите във Висшата лига. При 18 тима рискът да наблюдаваме 6:0, 6:0, 6:0 е значително по-малък.

Новините

Най-четените