Срещу Суонзи Моуриньо не хвърли напред отбора, а търсеше търпението при владеенето на топката в собствената половина и изтеглянето на противниковите футболисти по-напред – за да може да ги удари в открилото се пространство.
Доскоро Юнайтед твърде често действаше припряно в опита си да пречупи съперника максимално рано. Но типичният тим на Моуриньо не е безразсъден, а е лукав и гъвкав, способен да превключи бързо в атака и да бъде безмилостен, ако намери пролука.
Мениджърът предпочита директния футбол, който със скорост, острота и прецизност разбива отсрещната защита на парчета. И който наказва без да се създават безброй положения. Показаното срещу Суонзи, Арсенал и Фейенорд загатва, че „червените дяволи” са тръгнали именно в тази посока.
Виждали сме най-силната версия на Моуриньо, когато той успява да създаде силна връзка с големите звезди в съблекалнята и да конструира външен враг, срещу когото отборът формира обединен фронт. С него в Юнайтед пристигна верният Ибрахимович, но изглежда и връзката на наставника с Уейн Рууни е все по-добра.
Вече се говори, че Моуриньо е възхитен от начина, по който капитанът се бори да си върне титулярното място в тима, а двамата се обединиха срещу критиците на Рууни в медиите. Андер Ерера също се изказа срещу медийните критици и подсили усещането за атмосфера тип „сами срещу всички”, която може да е точно това, от което съблекалнята се нуждае.
При успешните състави на Моуриньо и най-ярките индивидуалности се превръщат в парчета от пъзела с точно определена роля. В Манчестър форматът на халфовата линия, точното място на Погба, партньорството на Ибрахимович с Рууни, ролята на крилата – всички те бяха част от многото въпросителни още преди началото на сезона и изглеждаше, че Моуриньо така и не успява да намери категоричната постройка, в която този Юнайтед работи най-добре.
Част от нещата обаче постепенно започват да се нареждат. Погба все повече подпомага атаката, срещу Фейенорд Мата, Мхитарян и Рууни формираха тройката зад Ибрахимович, който показа възможностите си да открива пространства за бързи играчи зад себе си. Футболът на Юнайтед изглежда все по-компетентен, а футболистите добиват повече увереност.
Разбира се, това все още не е машината, каквито бяха Челси в първия период на Моуриньо там или Интер и Реал Мадрид във връхните си точки под ръководството му. За тази цел ще трябва още време. Но звездите свикват със своята роля и би трябвало да блестят все повече.
Само допреди няколко седмици Юнайтед изглеждаше безпомощен, когато не притежаваше топката. Футболистите бяха разкъсани между спазването на позицията си и преследването на топката и не успяваха в нито едно от двете.
Нещата вече очевидно изглеждат по-добре, макар че остава много работа за вършене и в този аспект. Отборите на Моуриньо работят много в защита и никога не се разчита само на защитниците, атакуващите играчи също трябва да дадат своя принос. През следващите седмици Юнайтед има мачове, които изглежда способен да спечели. В тях има възможност да се прогресира още и в играта в дефанзивен план.
