Сякаш беше вчера лятото на 1996 г., когато едно неизвестно момче дебютира за Левски, защото първите двама вратари Пламен Николов и Краси Колев бяха контузени.
По-късно момчето стана и капитан на отбора и един от най-големите любимци на синята публика за всички времена.
Оттогава минаха 14 години и сега той е най-добрият вратар на България.
Намира се в страхотна форма и отборът му Бурсаспор е на второ място в Турция и се бори за титлата с чудовищата Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ.
При все това Димитър Иванков вече неколкократно обяви намерението си да се оттегли от националния отбор след контролата с Полша.
Титулярният вратар вероятно ще изиграе последния си мач днес.
Решението да даде път на младите, което той обяви в края на миналата година, звучи достойно, но май не идва в подходящия момент.
Със сигурност 34-годишният Иванков не е престарял, а по-скоро се намира в идеална за вратар възраст. Така че познатото оттегляне тип "когато си на върха" спокойно може и да се случи след Европейското през 2012 г., дай Боже.
Освен това Митко все още не е постигнал нещо, с което да се запомни в националния отбор и ако не иска да си остане само като онзи, лудия вратар на Левски, който вкарваше дузпи, ще е добре да си даде зор в още един квалификационен цикъл.
Сигурно не му е лесно в национала, защото постоянните загуби уморяват, а когато не намираш удоволствие в играта, е трудно да продължиш.
Вярно е и че има достатъчно недоброжелатели, които хвърлят върху него вината за всеки получен гол. Но такава е цената да си номер едно и Митко носеше гордо това бреме и в Левски.
Не е типично за Иванков и да се отказва в момент, когато без него отборът му би се оказал в тежко положение.
Има и друг фактор, за който Мъри говори след загубата от Италия, практически лишила ни от участие на Световното през лятото - така нареченото подмладяване на отбора.
Ако това означава, че Ники Михайлов ще бъде налаган като титулярен вратар, то тогава Иванков има пълно право да не иска да участва в такъв филм.
Вероятно за нищо на света той не би искал да попадне в ролята на Здравко Здравков след идването на Христо Стоичков като треньор, който без особена логика започна да налага самия него през 2004.
Ако настоящият резервен вратар на Твенте е абониран за титуляр в националния, то тогава приказките на Мъри и Наско, че ще убеждават Митко да остане, са просто шум в пространството, изсечени дървета за вестникарска хартия, излишни удари върху клавишите...
В такъв случай и Гошо Петков сам достойно би се отказал, а при наличната все още твърде несигурна алтернатива Караджов от ЦСКА бъдещото време на този толкова важен пост в националния изглежда твърде облачно...
