Не беше толкова отдавна времето, когато Левски - ЦСКА започваше поне 10 дни преди мача. Другарски спорове и запалянковски препирни уплътняваха ежедневието, нищеха се схеми, привържениците се чудеха кой ще реши дербито.
Дали Ицо ще включи предголовото турбо за радост на червения "Г" или пък Гиби ще я врътне отнякъде, за да възпламени синия "Б"...
Какво ще измислят Пената и Паро, какво се върти в мъдрата глава на Шпайдела.
Абе, дерби за чудо и приказ!
Да не говорим за майсторите от още по-отминалите времена. За онези виртуози, за които дядовците ни са тръгвали пеша от всички краища на страната, нарамили по нещо от двора като натурален бартер срещу билет за мача. Само и само да ги зърнат отблизо, да са там, до тях, да дишат и чувстват духа на епичния сблъсък.
Носели са агне, за да вземат билет. Така се говори. А легендите се раждат с поне зрънце истина, нали?
Едновремешната романтика безвъзвратно отлетя, а около стария "Юнак" тъжно опустя.
Чуждестранни наемници надянаха "синьо" и "червено", а вечният спор кой е по-добър извратено се преобрази в кой е по-слаб.
На улицата заиграха бухалки и ножове.
Бандитите не са много. Напротив - малко са, но се дебнат, бият се... Покрай сухото гори и мокрото. Белята е близо, виси на косъм, но Господ е българин. Все не позволява пощурелите деца да се избият, колкото и да им се иска да го сторят.
Дано и в осмомартенския следобед пак бди над онези, които дойде ли дерби, неминуемо заключват съвестта си за няколко часа в най-затънтеното кътче, а през това време са готови на всичко.
Но кой знае? Този път може да е различно. Защо Левски и ЦСКА да не ни подарят празник?
Наемници, наемници... Такива са релностите. Да стигнем и да си тръгнем безопасно от стадиона, двата отбора да изиграят хубав мач, а от секторите зад вратите да се леят песни.
Да усетим отново, че Левски - ЦСКА е изконен спор кой е по-силен, а не кой по-слаб. Да проумеем, че за "победа" на улицата не се дават точки, а само присъди и съсипани животи... Да сме хора, а не озверяла глутница.
Аз ще отида на мач, както го правя винаги вече повече от четвърт век. Но отново няма да взема децата си и това е тежкото наказание, което ще получи вечният сблъсък за своето обезличаване и най-вече улично погрозняване, несигурност и напрежение.
Всеки има правото да решава за себе си, семейството и близките.
А все някога около стария "Юнак" пак ще има кошер от превъзбудени от радост футболни "пчели" и ще се води спорът за яйцето и кокошката в "синьо-червения" му вариант.
Аз вярвам. А вие?
