Барселона, 1992 г.
Първата купа на Барселона в турнира след дълги мъки дойде на "Уембли" с 1:0 над Сампдория. Финалът е незабравим за всеки български фен, тъй като в него Христо Стоичков стана първият, а и единствен засега, сънародник с трофея.
Камата вкара на полуфиналите срещу Динамо (Киев), а на финала уцели греда и нямаше шанс да реализира.
Роналд Куман вкара гола - митичен в историята на Барса. Днес всички говорят за ерата на Меси, Шави и останалите, но без дриймтима на Кройф и първата купа от 1992-ра, историята можеше да е друга.
Реал Мадрид, 1956-1966-а.
Доминацията на Мадрид в първите 5 издания на турнира е смазваща. Жертвите на финалите са Стад дьо Реймс (два пъти), Фиорентина, Милан и Айнтрахт.
Това е отбор-машина, а бялото става символ на мощ. Реал пък е отбор №1 в Европа вече повече от половин век, след като е първият голям хегемон.
Това е тимът на Хенто, Ди Стефано, Риал... Те печелят с красива игра, която ги прави световно популярни и обичани.
Реал играе на 8 от първите 10 финала в турнира! Печели 6 и губи два.
Ди Стефано е лицето на отбора, неговият най-голям голмайстор и лидер. И днес Русата стрела, вече покойник, е смятан за първата голяма суперзвезда на футбола.
Финалът с Айнтрахт през 1960-а е сочен като невероятна лекция по атакуващ футбол. Реал бие със 7:3 пред над 120 000 зрители в Глазгоу, три гола вкарва Ди Стефано, а Пушкаш нанизва четири.
Бенфика, 1961-65 г.
Следва ерата на Бенфика, макар и не толкова дълга. Португалците са първият тим, прекъснал доминацията на Реал.
През 1961-ва Бенфика бие Барселона, а година по-късно - Реал. В следващите 3 издания е на още два финала, но ги губи.
Мозъкът на всичко е Еузебио.
Загубеният финал от Милан обаче слага край на великите години на Бенфика поне за 3 десетилетия. Специалистите от онова време смятат, че този отбор е заслужавал поне още една купа.
Интер, 1964-65 г.
Две поредни купи за Интер на Еленио Ерера, който поставя основите на катеначото - отборът му е като крепост, обаче умее и да удря лошо на контраатаки. Джачинто Факети е капитанът и лидер на отбраната, а Сандро Мацола - вълшебникът в атака.
Селтик, 1967 г.
Първата сензация в турнира. Интер е твърд фаворит да спечели срещу шотландските момчета, събрани от кварталите на Глазгоу. Те са полупрофесионалисти и вечер след тренировки работят втора работа, за да изкарват пари. Селтик е тим с играчи, родени на не повече от 10 км от Глазгоу - уникален състав с невероятен характер. След 2:1 на финала над Интер получават прякора Лъвовете от Лисабон, който гордо носят и днес.
Всички искат да се снимат с купата - капитанът на Селтик Били Макнийл я показва след успеха на финала в Лисабон.
Манчестър Юнайтед, 1968 г.
Първият британски първенец е Селтик, а първият английски - Юнайтед. Тяхната победа е пропита с романтика, защото 10 години по-рано 9 от играчите на отбора загиват в самолетна катастрофа. Мат Бъзби обаче не рухва и прави нов силен състав, в който блестят Джордж Бест, Денис Лоу и Боби Чарлтън. На финала не играе Лоу, който е контузен. Юнайтед печели с 4:1 срещу Бенфика с продължения и вдига купата на "Уембли".
Снимка: Getty Images
А Мат Бъзби, предводителят на този отбор, става сър Мат. Бивш капитан на врага Ливърпул, Бъзби е икона на Юнайтед. Преживява ужаса от Мюнхен през 1958-а, когато младият му отбор загива пред очите му в горящия самолет. И прави Юнайтед европейски шампион.
Аякс, 1971-1973 г.
Това е появата на Бийтълс, но във футболен вариант. Дългокосите, слабовати, бързи като вятъра и хитри холандски играчи направо стресват футболна Европа. Родени в и около Амстердам, водени от фамозния Йохан Кройф, Аяксите печелят трофея три пъти поред. Футболът им е непрестанно мачкане на съперника и е наречен "тотален".
Снимка: Gahetna.nl
След три години победен поход из Европа, Аякс спира пътя си в София, победен и елиминиран от родния ЦСКА през ноември 1973-а. Голям ден в нашия футбол и край на една епоха в европейския.
Интер, Панатинайкос и Ювентус са трите жертви на Аякс в трите поредни победни финала в Купата на европейските шампиони.
Байерн, 1974-1976-а.
Трите трофея седят гордо във витрината на клуба от Мюнхен. Байерн печели първата си купа доста щастливо. На финала през 1974-а Атлетико води 20 секунди преди края на продължението с гол на Луис Арагонес. Тогава Шварценбек стреля от 30 метра, а вратарят на испанците Мигел Рейна (татко на Пепе Рейна) не успява да спаси - 1:1. Легендата гласи, че Рейна се заговорил с фотограф до гредата, който му поискал фланелката след победата... Вратарят отрича и до днес.
След 2 дни в преиграването Байерн гази с 4:0, а после играчите така се напиват, че отиват с тежък махмурлук в Мьонхенгладбах за мача от последния кръг на Бундеслигата и губят с 0:5.
Следват победни финали срещу Лийдс и Сент Етиен с по 1:0, като и в двата остават горчиви спомени за съперниците, с отменени техни голове и съмнителни отсъждания. Но този Байерн е страховит, гръбнак на могъщия Бундестим от 70-те, воден от Кайзера - Франц Бекенбауер.
Ливърпул, 1977-1985 г.
Най-дългата доминация след ерата на Реал идва от Ливърпул, спечелил 4 и загубил 1 от следващите 8 финала. Тимът на Боб Пейсли е като от стомана - невинаги блестящ, но никога не се предава. През 1977-а Емлин Хюз (вдясно на снимката) вдига първата купа на шампионите след 3:1 над Борусия (Мьонхенгладбах) в Рим.
Иде времето на Кени Далглиш, основен герой при 1:0 над Брюж (1978) и 1:0 над Реал Мадрид три години по-късно. Шотландецът е считан за №1 в историята на Ливърпул.
През 1984-а Ливърпул става и първият тим, спечелил финал в турнира "като гост". Англичаните бият с дузпи Рома на неговия стадион "Олимпико" в Рим и вдигат трофея.
Хегемонията на Ливърпул е прекъсната от две събития - едното е появата на Брайън Клъф с неговия Нотингам Форест, вдигнал купата през 1979-а и 1980-а. Другото - "Хейзел", финалът през 1985-а в Брюксел, когато загиват 39 фенове на Ювентус в сблъсъци с агитката на Ливърпул. Клубът е изваден за 6 години от Европа, а другите английски тимове - за 5.
Снимка: Getty Images
Онази нощ в Брюксел променя много неща в разбиранията на Европа за футболно хулиганство и сигурност по стадионите.
Стяуа, 1986-а.
Незабравим мач и един велик вратар Хелмут Дукадам, спасил 4 дузпи на Барселона в Севиля. В България този мач бе атракция и тема на разговори с месеци, като хората празнуваха, сякаш български тим е спечелил.
В същото време тимът на Стяуа с Хаджи, Лакатуш и Пицурка бе строен при партийното ръководство, за да получи поздравления за триумфа.
Порто, 1987 г.
Само заради Рабах Маджер и гола му с петичка, те трябва да са тук. През 1987-а Байерн бе твърд фаворит за финала. Поведе с 1:0 и сякаш всичко бе ясно. Но в 77-ата минута алжирецът Маджер вкарва небрежно с петичка, а само 180 секунди по-късно бразилската резерва Жуари довършва обрата. За Байерн и техния капитан Лотар Матеус предстои дежа-вю 12 години по-късно, когато пак губят финал от 1:0 до 1:2...
Снимка: Getty Images
Милан, 1989-90 г.
Две поредни купи за отбора, воден от холандското супер трио Рийкард - Гулит - Ван Бастен. През 1989-а на "Камп ноу" в Барселона бе прегазен Стяуа - 4:0, рецитал с по два гола на Гулит и Ван Бастен. Финалът бе доста странен, като нито един румънски фен не бе допуснат да си купи билет и да пътува, а трибуните бяха като на "Сан Сиро" - Милан си бе домакин.
Година по-късно машината прегази отново всички в Европа, за да бие на финала и Бенфика с 1:0, като вкара третото "лале" - Рийкард.
Този отбор бе създаден от Ариго Саки и е считан за нова ера във футбола с невероятната му защита и халфова линия, осигуряваща огромна сигурност. Саки наложи и игра с изкуствени засади далеч от вратата, смачкваща като в менгеме съперника.
Снимка: Sportal.bg
Цървена звезда, 1991 г.
Тяхното място е тук. Те покориха Европа след едни велики полуфинали срещу Байерн, предавани и у нас. Невероятното поколение на Просинечки, Михайлович, Савичевич, Белодедич, Панчев и останалите го направи. София празнуваше, сякаш български тим е взел купата, а треньорът Люпко Петрович стана голяма фигура и у нас, водейки Литекс (три пъти) и Левски. Звездите на онзи отбор пък обиколиха грандовете на Европа и направиха страхотни кариери. Финалът с Марсилия не бе украшение за футбола, а Звезда би с дузпи.
