Спортът на България върви към евереста на славата, а министерството на Свилен Нейков ще предложи да се построи паметник край някоя нова магистрала. На него ще бъде изваян събирателен образ на българския спортист - герой, който поставя света в краката си.
Решението е близо, назрява, и се очаква след някой грандиозен успех по терените. Независимо дали ще бъде поредният триумф на Жекова в сноуборда или 23-ото място на някой скиор, стигнал до самия връх (по-скоро до финала долу).
И така ще се насърчи бъдещето да надмине миналите успехи.
Искаме най-накрая български футболист да вземе в ръце „Златната топка". Стига сме я гледали все у други. А ако в една година барабар с нея имаме и голмайстор на световно първенство, вече ще се накефим яко. Дали е възможно?
Не би ли било прекрасно и някой роден борец да спечели 7 световни и 7 европейски титли? Да наложи такава доминация, че Станка Златева чак да му завиди. Да го уважават дори в Щатите, а при споменаването на името му славната руска школа да става на крака и да аплодира. Как хубаво звучи. Дано се случи някога...
В мечтите си виждаме и някой атлет с трибагреника на гърдите да скочи толкова високо, че 20 години никой да не успее да го достигне. Да го превърнат в нарицателно за свръхатлет, за достигането на евереста в неговата дисциплина. Две десетилетия да не пипнат рекорда му - това би изпълнило 7 милиона души с гордост!
Сигурно е, че някой ден група българи ще се качи и на Еверест, ех как добре звучи! И то по Източния хребет, по най-трудния маршрут. Няма как да не се случи, ще живеем с тази надежда. За такъв подвиг и книги ще се напишат, а и имената на героите имат място на новия паметник.
Като в сън виждаме и как волейболистите мачкат на всяко голямо първенство. Всеки иска да им е треньор, а ние сме избрали светило с 3 европейски и 2 световни титли, например. Защо не? Такава машина за победи кой не иска да я оглави? На игрището пък забива мощно за България най-добрият волейболист в света. Родно производство. Мало и голямо да рони сълзи на възхищение при всеки негов удар. Колко хубаво звучи...
Някой ден ще се гордеем и с гимнастик, който ще постави цяла една олимпиада в сянката си. Ще се изправи гордо на халките и ще изуми света, а после ще приеме незаслуженото поражение с достойнство на гръцки бог. Картинката е пред очите ни. Ще се случи, и този човек с халките също има място на паметника.
Тогава, когато видим този барелеф край поредната магистрала на модерната ни и динамична държава, ще отдъхнем спокойно. Защото ще сме постигнали всичко в спорта, който пък е емоционалния Еверест и олицетворява най-чистото в надпреварата между нациите. Символизира воля и манталитет на един народ. И който е силен в спорта, той ще успее във всичко.
Един ден, когато видим паметника и пипнем тия върхове, значи сме извървяли дълъг път. Дано се случи някога. Пожелаваме си го на 1 април, но съвсем не на шега. Защото съвсем не на майтап отдавна е ясно - само две неща сплотяват и оздравяват една нация без условности и еднозначно: спортните успехи на световно ниво и бедствията от глобален мащаб. За второто не бива да мислим дори в най-кошмарните си представи. Първото сме го имали и трябва да вярваме, че отново ще ни се случва.
Нека помечтаем за 7 милиона на Еверест.
