Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Три години след като срещна смъртта, Ериксен доказва, че величието съществува в различни форми

Три години след като срещна смъртта, Ериксен доказва, че величието съществува в различни форми Снимка: Getty Images

Човек се чуди какви ли мисли са минавали през главата на Кристиан Ериксен преди да стартира участието си на това европейско първенство.

Би било разбираемо, ако някои от тях са били мрачни, плашещи или дори травматични - защото на миналите еврофинали преди три години талисманът на Дания беше на практика мъртъв в продължение на пет минути.

В онзи ден в Копенхаген датчаните се изправиха срещу Финландия, а техният лидер претърпя сърдечен арест на терена и само благодарение на бързата намеса на лекарите беше върнат към живота.

Шокът от случилото се беше забележим из целия стадион и трудно може да бъде забравен. Естествено, този епизод спокойно можеше да бъде краят на кариерата на полузащитника, можеше да бъде и краят на живота му.

Но в неделя в Щутгарт, точно 1100 дни по-късно, Ериксен отново беше на терена, отново играеше на европейско първенство и вдъхновяваше своя национален отбор. Играеше освободено, без следа от някакво бреме или колебание.

Някак закономерно, именно Кристиан Ериксен отбеляза гола за своя отбор срещу Словения. Реагира светкавично при един майсторски пас с пета, поведе на гърди топката и с върха на обувката я насочи в долния десен ъгъл.

Това бяха две докосвания от най-висока класа, за да напомнят що за футболист е Ериксен - ако някой въобще е забравил покрай безличния последен сезон, който изигра за Манчестър Юнайтед.

Попадението дойде заслужено след 17 минути, в които плеймейкърът беше във вихъра си и демонстрираше своята визия и своя арсенал от подавания, за да контролира мача.

Впоследствие той продължи да дирижира играта на тима си, макар че усилията му не стигнаха за победа и Словения се добра до точката.

За Ериксен и за Дания това не беше върховен момент на Евро 2024, но може би такъв момент все още предстои, тъй като тази вечер идва вторият им мач в групата срещу един от фаворитите Англия.

Същата Англия, която спря пътя на датчаните на предходните еврофинали.

Преди три години изживеният шок в първия мач (загубен с 0:1 след случилото се с Ериксен) обедини Дания и отборът постигна най-доброто си класиране от триумфалната 1992 г. насам.

Сега едва ли мнозина биха заложили, че "червеният динамит" отново ще пробие до полуфинала, но този отбор притежава характер, който му позволява да надскача потенциала си.

Самият Ериксен е въплъщението на този характер.

След инфаркта му беше имплантиран сърдечен дефибрилатор, който му позволи да се завърне на терена, макар и в друг клуб и друго първенство.

Тогава той беше част от Интер, но правилата в Серия "А" забраняваха на спортисти с дефибрилатори да се състезават - затова Ериксен беше принуден да потърси друг път в кариерата си.

След период на индивидуални тренировки стана част от Брентфорд с договор за шест месеца, маркирал завръщането му в английския футбол. Продължаваха да витаят въпросите дали всичко ще бъде наред със здравето му, дали ще си възвърне формата и дали ще може да играе както преди.

Но още първите няколко мача за Брентфорд показаха, че халфът може да даде още много на футбола и последва преминаването в Манчестър Юнайтед.

Датчанинът изживя редица забележителни моменти от миналото европейско досега - завръщането на терена, първата асистенция, първият гол, завръщането и за националния тим и т.н.

В този смисъл участието му на Евро 2024 и отбелязаният гол са просто поредните такива моменти. Поредните доказателства, че величието във футбола съществува в много различни форми.

Все пак фактът, че Ериксен е на германска земя и е на такова ниво на пореден голям турнир за Дания е може би най-знаковото му постижение в годините след близката среща със смъртта.

А че успя да го ознаменува и с първия гол за Дания на първенството е повече от мечтан сценарий.

Такива моменти превръщат футбола в нещо повече от просто игра, издигат го над чисто спортните постижения и произвеждат у всички фенове колективни спомени и поуки за цял живот.

Ако оставим емоциите настрана, ще осъзнаем, че отборът на Дания в момента не е нещо твърде впечатляващо като футболен потенциал. Показателно е, че продължава да разчита предимно на 32-годишния Ериксен за креативна искра и няма с кого да го замени.

Но самото присъствие на този забележителен играч в турнира ни кара да мислим за темите отвъд тривиалното и отвъд чисто спортния аспект. 

Ериксен е тук, за да ни напомни колко крехко може да бъде човешкото съществуване и кои са истински ценните неща в него.



 

Най-четените