Напук на забраните днес в центъра на София имаше протест. Политически протест със знамена, скандирания за оставка на правителството, обвинения в безродство и национално предателство спрямо управляващите и всичко, което може да се очаква от едно подобно мероприятие, дори няколко ареста.
Последните два месеца спокойно може да се каже, че послужиха като катализатор за социално напрежение.
Страх - от вируса и от икономическите последствия след него, загуба на работни места, намаляване на заплати, социална изолация и липса на ясна комуникационна стратегия на правителството по въпроса с COVID-19 - всичко това повлия за натрупването на стрес и обществен гняв.
А покрай новините за сериозни протести в редица държави, включително САЩ, Германия и Франция, беше логично подобно нещо да се случи и у нас.
Истината е, че дали заради ниския брой на регистрираните заразени, или заради нещо друго, у нас мнозина не приеха коронавируса за толкова голяма заплаха, колкото на много други места. Напротив, немалко хора продължават да смятат, че всичко това е "една голяма шашма", чиято основна цел е да прецака по някакъв начин населението, за да може някой друг да се възползва от ситуацията.
Междувременно управляващите сами дават поводи за недоволство. Разбира се, в една такава ситуация, в която здравните мерки костват печалба, работни места и очаквана икономическа криза, няма как да няма гневни и ядосани хора. Не е там въпросът.
За целия период от началото на извънредното положение досега така и не се появи някой на властова позиция, който да опита да внуши малко позитивизъм, чувство за единство пред лицето на заплахата и желание за общи усилия в посока решаване на проблема.
Допълнително с това мерки се представяха, въвеждаха и отменяха от днес за утре, спомагайки за допълнителното нагнетяване на усещането за хаос и липса на някакъв ясен план за действие. Нещо повече - това даде на противниците на мерките още повече сила да оспорват ефективността им и реалния смисъл от тях.
Така в крайна сметка някой действително се възползва от създалата се ситуация.
За партията организатор на протеста - "Възраждане" - положението в момента е най-добрата отворила се възможност за натрупване на политическа релевантност. След като няколко години беше малка, маргинална политическа сила, сега партията на Костадин Костадинов изживява своя момент.
Формацията, по-добре от всяка друга опозиционна сила в момента, успява да печели точки именно по появилите се спорни въпроси около коронавируса.
"Възраждане" иска отпадане на мерките, обвинява правителството в тоталитарни практики, в корупция и злоупотреба със средства, в непоследователна политика и въобще във всички възможни грехове, които една власт би могла да извърши или допусне.
Но това само по себе си не е решаващият фактор - подобно нещо правят и БСП от години, без да успеят да натрупат импулс и достатъчно обществена подкрепа. Това, което "Възраждане" правят в случая, е да потърсят онези недоволни маси, които никой друг не търси - онези с конспиративните теории за ваксини, 5G, идеята, че Норвегия иска да краде български деца, световни машинации и заговори.
Без партията официално да изразява подкрепа за тези теории, тя успява да даде ухо за тях и по-важното - да им предостави видимо място на протестите си.
И ако на някои тази крещяща група хора, която говори за пъклените планове на Бил Гейтс и крещейки обвинява правителството в национално предателство, изглежда смешна, хората в нея се обединяват и трупат сила и видимост заедно.
Няма какво да се лъжем, кризата създаде политическа обстановка, твърде близка до предизборната. Подобно голямо събитие е незаобиколимо и всички партии - независимо дали са на власт, или в опозиция - се опитват да се възползват максимално от него, да стегнат редиците, да привлекат нови симпатизанти, да утвърдят мнения, позиции и опорни точки...
Някои обаче умеят да оползотворят ситуацията по-добре от други. Особено ако решат да боравят с по-крайни и по-разпалващи емоциите позиции.
Затова и тази ситуация не бива да се подценява и още повече - не бива допълнително да се подхранва. Защото след следващите избори като нищо може да се окаже, че 5G конспирациите и агресивното антиваксърство са станали част от дневния ред на Народното събрание.