Знаете ли какво ще е истински колоритен обрат за ДСБ? И Иван Костов да обяви кандидатурата си за партиен лидер.
Новината, че Атанас Атанасов, действащият председател на партията, ще се кандидатира за нов мандат не предизвика чак толкова реакции, колкото отказаната оставка на Корнелия Нинова в БСП или безалтернативното преизбиране на Христо Иванов за лидер на "Да, България", но все пак и тук се усеща общото настроение - разочарование и присмех към "фалшивите" оставки.
Истината е, че Демократи за силна България отдавна не е същата политическа сила, която беше по времето на Иван Костов.
След напускането на Командира през 2013 г. заради разочароващия резултат на парламентарните избори, оставили всички формации от градската десница извън Народното събрание, партията се лута в опит да намери своята идентичност.
Това е общ проблем за всяка една подобна чисто лидерска формация. Още със създаването си през 2004 г., въпреки всичките претенции за истински изразител на консервативната, патриотична и образована десница, за всички беше ясно, че това е партията на Костов.
Нещо повече - в самата формация спрямо личността на Командира винаги е имало едно почти обожествяване - вярата, че той е най-добрият български политик и той е прав за всичко, което каже.
Така дори след оттеглянето му след погрома на изборите от 2013 г. той продължи да бъде тази голяма и тежка сянка в партията, под която нито един лидер няма да е достатъчно голям, за да запълни оставените празни обувки.
Опитите за консолидация на дясното от страна на неговия наследник Радан Кънев се провалиха и това му коства поста, докато за ген. Атанас Атанасов на практика не може да се каже кой знае колко като лидер - просто няма какво.
В ДСБ няма яснота за редица социални въпроси. Извън обичайните приказки за съдебната система и борбата с мафията там няма някакви особено силни водещи идеи, които да ангажират хора, няма го вече дори и онзи плам на "винаги правите" носители на демократичното.
Последните парламентарни избори показаха една жестока катастрофа за "Демократична България", част от която е ДСБ.
Макар политици и анализатори да напомнят, че само няколко месеца по-рано ДБ беше постигнала рекорден резултат за представител на т.нар. "градска десница", а загубата на близо 180 хил. гласа на вота на 14 ноември била причинена от поредица от странични фактори, твърде малко от тези анализи посочват, че и въпросният успех на ДБ през лятото беше също спомогнат от много странични фактори.
Например това, че в 45-ото Народно събрание беше пълно с политически сили, за които конфронтацията и търсенето на скандали беше основна цел, което помогна на Демократите да изглеждат разумно на общия фон. Или фактът, че мнозина ги възприеха като сила, която може и да се превърне в балансьор за твърде нестабилното поведение на "Има такъв народ".
И когато в 46-ото НС "Демократична България" започна да се държи също толкова "тежкарски" и агресивно, това премахна ефекта на предишните фактори, за да могат да лъснат всички добре познати, стари проблеми на формациите от този спектър - невъзможност да се достига до широк кръг от хора, невъзможност да се представят адекватно идеите, липса на нови идеи и послания.
За самата ДСБ изборите показаха много добре и един друг проблем - партията се обезличава, отстъпвайки на все по-заден план зад "Да, България". Просто формацията трудно успява да комуникира позиции, камо ли да извежда на преден план цели идеи и политики.
Евентуалното преизбиране на Атанасов само ще подпечата това като тенденция. Някои структури пък издигат бившия лидер Радан Кънев, докато той сам говори за кандидатурата на бившата депутатка Цецка Бачкова. Междувременно шефът на ДСБ за столичния район "Лозенец" Елена Спасова сама обяви, че ще се кандидатира.
Въпросът е дали при който и да е от тези варианти партията би могла да покаже пак зъби, да влезе с нова енергия в политиката, когато нещото, което ги е направило партия на първо време, вече го няма.
Идеята Иван Костов да се върне и да си поеме формацията отново може да е просто шега, но ако ДСБ искат да оцелеят и да избегнат съдбата на други играчи от бившия Реформаторски блок, ако искат да останат нещо повече от патерица на други политически проекти, те трябва да намерят поне малко от онзи хъс, който имаха, докато бяха "партията на Костов".
И да започнат отново да правят политика.
